Да си спомним за Гриша Островски (1918 – 2007)

In memoriam

HOMO LUDENS 22/2019

Facebook
Google+
http://homoludens.bg/articles/da-si-spomnim-za-grisha-ostrovski-1918-2007/
Twitter

През 2018 г. отбелязахме 100 години от раждането на Гриша Островски. По този повод се обърнахме към четирима актьори с въпросите:

  1. С какво запомнихте Гриша Островски?
  2. Какъв преподавател беше той и какво сте научили от него?
  3. Работили ли сте с него в театъра и ако да, в какъв театър вярваше той?

 

Жорета Николова

  1. Естет, с висок дух, голяма култура, чувство за хумор, интелигентен и любопитен, с изключителни познания и поглед върху световния театър. Развит, цивилизован човек, гражданин на света. За онези комунистически времена на всякакви ограничения и забрани той много пътуваше, говореше 5-6 езика, срещаше се и общуваше с огромна част от театралния елит. Обличаше се спортно, с една характерна елегантност на артистичната бохема и винаги ухаеше на чудесен парфюм.
  2. Той ни създаде критерий и вкус, оформи ни като хора. Занимаваше се с личността, а не с техника и правила. Беше взискателен и непримирим и ни научи никога да не сме доволни от себе си, да не бъдем суетни нарциси, себедостатъчни майстори, а духовни пилигрими.
  3. След като завърших, не съм работила с него в театъра, но докато бяхме студенти, играхме в забележителното му представление „Дон Карлос” в Младежкия театър. Помня как ни връщаше по сто пъти и искаше още и още, все не му стигаше, мръщеше се, отчайваше се и после като феникс, с два пъти по-голяма енергия продължаваше битката. Упоритост и непримиримост, неотстъпчивост на душата – това научих от него. Беше свръхенергичен, жизнен и жив, и такъв го помня до края. Светла му памет.

 

Пламена Гетова

  1. Проф. Островски откри за мен света на театъра с вълшебството му и задкулисието, нищо не ми беше спестено. За него талантът, както и аз по-късно се убедих, не е постоянна величина, зависи от много обстоятелства, и ти трябва да го обгрижваш, а това става с много работа, да съумееш да се отървеш от всички свои недостатъци и да вървиш напред и нагоре. През всичките години творчество съм се опитвала да следвам това правило и продължавам да се уча.
  2. Той беше невероятна личност, имахме голям респект от него, но бяхме още деца, за да осмислим всичко онова, с което ни заливаше като информация. Едно е сигурно – научи ни на вкус – казваше всичко може да се направи на сцената, стига да е талантливо. Научи ни още на дисциплина, на отговорност към професията. Когато завършихме ВИТИЗ, единствено аз и още един мой колега не бяхме с останалите от класа във Варна, а бяхме разпределени в Стара Загора.Това бяха едни много трудни години. Имах невероятна кореспонденция с професора, който ме окуражаваше и това ми даваше сили да продължа напред.
  3. За съжаление, не се срещнахме на професионална сцена, като студенти заснехме за телевизията „Кралят елен“ от Карло Гоци – това е единствената ми работа извън студентската скамейка. За мен той е моят Учител: ерудиран, с широко отворени очи за всички нови форми в театъра, естет и педагог. Голяма личност, каквито в днешно време рядко се срещат.

 

Георги Кадурин

  1. Проф. Гриша Островски е човекът, към който съм имал най-голям респект в този живот. Първо, когато ме прие във ВИТИЗ, а тогава кандидатстваха по 3000 души, след това по време на обучението, когато учеше не само мен, и след това, когато ме режисираше в Младежкия театър при първата ми роля (ролята на Алън Странг) в „Еквус“ от Питър Шафър, а след това и докато му бях асистент четири години. През цялото това време аз съм изпитвал изключителен респект към него, първо като преподавател и второ, вече във времето, като личност. Когато изплува споменът за него, винаги си представям една завършена, изключително интелигентна и ерудирана личност. С това съм го запомнил.
  2. Мисля, че той беше един от най-добрите преподаватели, защото съчетаваше фантазията с школата. Знаеше как да се отнася със своите ученици, как да измъкне от тях най-интелигентното, как да ги накара да бъдат мислещи актьори, с това се отличава от много други преподаватели. Актьорите да не са само емоционални, някакви безглави същества, които казват чужд текст, а да могат да анализират и да мислят. Това е основното, с което съм го запомнил също и като преподавател.
  3. Много пъти съм работил с него в театъра. Първата ми роля на професионална сцена е с него като режисьор, след това съм имал още 5-6 роли под негова режисура. Беше много подготвен за това, което ще прави, но и много трудно избираше това, което ще прави. Беше стриктен и много мразеше да се закъснява. Беше перфектен в това, което изисква от актьорите, и много упорит.

 

Ириней Константинов

  1. Учителят ме допусна до себе си в последните години и дългите разговори, които водихме с него, ме караха да мисля и преосмисля много неща и за професията, и за живота. С изумителната „лекция“, която изнесе вкъщи на дъщеря ми, която за момент беше неразумна да иска да става артистка, и която много му вярваше и искаше да се посъветва с него. Думите му ме върнаха в нашия първи курс в Академията и съжалявам, че не ги записах, за да останат като съвет към всички, които имат желание да стават артисти. С неговата искрящо бяла тениска под ризата, която му придаваше усещане за жизненост и млад дух.
  2. Най-важното. На сцената няма „не мога“, няма „после“, няма „ще стане“. И още: „За тези четири години, докато бъдем заедно, аз трябва да ви изработя морал за сцената, да ви разкрия истината към себе си, а оттам нататък, всичко е във вашите ръце“.
  3. Да, много пъти. И във Варна, и в София, и особено в последните му години в Театър „София“. Казваше, че театърът е разсъждение, дори много повече – модел за живота. Модел за поведение, за изграждане на личността. Концепция за времето, в което живеем и как трябва да го изживеем. Театър, който да се бори и утвърждава новото в себе си, непознатото, различното, постигнато извън диктата на консуматорската посредственост.

 

Въпросите зададе Тинка Николова

Comments are closed.

WordPress Video Lightbox