ЕДНО КРАТКО ИЗДАНИЕ НА ФЕСТИВАЛА “ДИВАДЕЛНА НИТРА”, ЗА КОЕТО МОЖЕ ДА СЕ ПИШЕ ДЪЛГО

Камелия Николова / По театралните сцени

HOMO LUDENS 15/2011

Facebook
Google+
http://homoludens.bg/articles/edno-kratko-izdanie-na-festivala-div/
Twitter

“Диваделна Нитра”’2010 – едно нетрадиционно издание

От 24 до 27 септември 2010 г. в Словакия за 19-ти пореден път се проведе Международният театрален фестивал “Диваделна Нитра”. Той се състоя под мотото  “Извън нормалното”, избрано да обозначи факта, че поради финансовата криза фестивалните дни ще бъдат само четири, вместо обичайните шест, а включените в афиша представления – по-малко. При изграждането на програмата обаче директорът на “Диваделна Нитра” Дарина Карова и нейният силен екип от театроведи Мая Хриежик, Романа Малити, Мартина Ванайлова и Ян Шимко не остават до формалното значение на това мото, а го тълкуват преди всичко в естетически и концептуален смисъл. Те не просто реализират в минимализиран вариант утвърдената формула на фестивала, а превръщат краткото, различно от нормалния формат на “Диваделна Нитра” издание в сгъстена и интензивна среща на спектакли, които се случват извън нормалния, т.е. традиционния театър.

 

На фокус: постдраматичният театър

“Всички поканени чужди представления имат нещо общо помежду си: те идват от областта на авторския театър – всъщност това е съвременна драма”. Тези думи на Дарина Карова, с които тя представи международния афиш в изказването си при откриването на фестивала точно формулират философията и критериите, залегнали в избора на спектаклите за 19-тото издание. Дори беглият поглед върху селекционираните заглавия веднага установява, че стремежът на организаторите е бил сред разнообразието от театрални тенденции и форми “Диваделна Нитра”’2010 да открои няколко значими прояви на постдраматичния театър – една от най-категоричните и определящи посоки в днешната сценична практика. Допълнителен критерий при подбора е било и традиционното за фестивала съсредоточаване върху театралната продукция на страните от Вишеградската четворка (Чехия, Словакия, Полша и Унгария). Замислен и създаден през 1992 г. като международен форум, който да представя най-интересните спектакли от четирите съседни централноевропейски държави, срещайки ги с някои от емблематичните явления в театъра от Източна и Западна Европа, през своята вече почти двайсетгодишна история той утвърждава и обогатява тази схема. В минимализирания вариант от 2010 г., съвпаднал и с поемането от Словакия на президенството във Вишеградската група, тя е целенасочено подчертана. Фестивалният афиш откроява и показва заедно най-значимите прояви на постдраматичния театър през изтеклия сезон в четирите страни като дава възможност те да бъдат видени в контекста на два особено ярки примера на този театър от Белгия и Русия. Тази добре премислена и максимално продуктивна (в условията на финансови ограничения) програма е допълнена с една съвременна опера по “Орфей и Евридика” на Глуг, поставена в Националната опера в Братислава от полския режисьор Мариуш Трелински и едно куклено представление на френска трупа.

 

Критерий  за качество – награди на престижни театрални форуми

Избрал концептуалния фокус на “Диваделна Нитра”’2010 г. – постдраматичния театър в страните от Вишеградската четворка – екипът на фестивала предлага и достатъчно убедителен и обективен критерий за качество при подбора на заглавията. В програмата на 19-тото издание са включени 10 спектакъла, от които 6 чужди и 4 – от страната домакин. Почти всички от тях преди да попаднат в афиша на фестивала са отличени с награди на сериозни европейски и (или) регионални театрални форуми. Това се отнася особено за фокусната група от 8 постдраматични представления, съставящи основната програма: “La Putyka” на трупа “Cirk La Putyka” и режисьора Ростислав Новак, Прага, Чехия (Награда “Театрална личност на 2010” на Ростислав Новак, спектакълът “La Putyka” представя Чехия на EXPO’2010 в Шайнхай); “Боклук” на Бела Пинтер и Компания, Будапеща, Унгария; “М. Х. Л.” на Компания “P.A.T” и Студио 12, Братислава, Словакия (Награда “Dosky” за дебют за сезон 2009/2010 на авторката на моноспектакъла Слава Даубнерова); “Мъртви души. Образи на новия свят”, концепция и режисура  Душан Висен, Театър “SkRAT”, Братислава, Словакия;“ХОЛИРОТ или Роберт Рот пее Ян Холи”, сценарий и режисура Растислав Балек, Национален театър, Словакия (Награда “Dosky” за най-добър спектакъл и за най добър актьор на Роберт Рот за сезон 2009/2010); “Самсара Диско”, сценарий и режисура Агнешка Олстен, Театър “Полски”, Вроцлав, Полша, “Опус № 7” на Дмитрий Кримов и Театралното училище за драматическо изкуство, Москва, Русия (Награда за сценография на Московския фестивал “Златната маска”’2010) и “Извън контекста – в памет на Пина” на Ален Плател и “Les ballets C de la B”, Гент, Белгия (спектакълът е показан в Нитра веднага след участието си на Авиньон’2010).

Изброените осем представления са създадени в различни жанрове, от много различни като духовна нагласа и естетически предпочитания режисьори и трупи. Между тях обаче има две определящи общи характеристики. Всички те са изградени без предварително написан драматургичен текст, който се поражда и оформя в процеса на интензивна съвместна работа на режисьора и трупата. В анонсирането на спектаклите тези характеристики са изразени чрез две повтарящи се формули: “спектакъл на еди кой си режисьор и компания” и “сценарий/концепция и режисура – един или друг режисьор, който също така е автор, а понякога и изпълнител в представлението”. Точно тези две характеристики на спектаклите от основната програма на фестивала позволяват те да бъдат разпознати в определен контекст като представители на новото драматургично писане и по-конкретно на постдраматичния  текст за театър, разбиран в най-широка гама от жанрове – от “драма” до сценария за “нов цирк” и драматургията на съвременния танц.

 

“La Putyka” на “Cirk La Putyka” и режисьора Ростислав Новак

Това нашумяло през последната година чешко представление беше един от безспорните фаворити както на фестивалната публика, така и на театралните критици, специалисти, селекционери и гости на “Диваделна Нитра”. То е ярък пример за “нов цирк” и едновременно с това за гъвкавостта и почти безграничната отвореност на този жанр. Инициатор и двигател на реализацията на представлението е цирковият актьор, акробат, куклен изпълнител и интердисциплинарен артист Ростислав Новак (р. 1979). Като режисьор и изпълнител той работи в различни театри и театрални компании в Чехия и специално с режисьорския тандем SKUTR (състоящ се от Мартин Кукучка и Лукаш Трпишовски), с който споделят увлечението си по френския “нов цирк” и откриват чрез представленията си, създадени в този жанр, че чешката публика радушно го приема. В “La Putyka” концепцията и режисурата са на Ростислав Новак (отново с участието на  SKUTR), но спектакълът е изграден от импровизациите на целия екип на компанията “Cirk La Putyka”.

На представлението, което гледах, публиката включваше хора от всички възрасти и буквално изпълваше залата до тавана. Беше грандиозно зрелище. Спектакълът се играеше в огромно хале, което е било хангар за самолети, превърнат в театрално пространство. Зрителите заобикаляха актьорите в полукръг като местата за сядане образуваха грандиозен амфитеатър. На така очертаната сценична площадка беше разположен кът от чешка кръчма, маркиран от тезгях с кранчета за бира и маса, на която седяха двама от актьорите в клоунски костюми с подплънки и с чаши в ръка, а вместо рунд зад бутафорно-натуралистичната обстановка беше поставен голям цирков батут. При влизането си всеки от публиката получаваше бутилка бира и представлението започна по един и същи начин за актьорите и останалите посетители, насядали по столовете, стълбите на амфитеатралната конструкция и просто на пода между редовете и около сцената. Всички пиеха бира и разменяха стандартни дружелюбни реплики помежду си, подтиквани от един от изпълнителите, който подхвърляше по някоя дума на най-близо седящите. Постепенно действието се концентрира върху сцената. Там започваше карнавалният апотеоз на бирата, тъжно-смешното “изследване” и “обяснение” на нейното съдбовно място в живота на човешките същества. Ритуалът на пиенето на бира постепенно се разкриваше като време, в което човекът реализира своята истинска представа за себе си, в което осъществява грандиозните полети на личността си, иначе опитомени, изкривени или изобщо невъзможни в ежедневния живот. Спектърът на тези полети все повече се разширяваше (след всяка следваща чаша), за да се разпростре от клоунадно-героичните единоборства и победи, направени с виртуозна акробатична техника от актьорите до зашеметяващата потентност, сила и изкустност в ухажването и любовния акт, изпълнени във въздуха след майсторски отскоци върху батута.

В изграждането на този мощен пространствено-визуален и физически и емоционално енергетичен разказ екипът, както е обичайно за естетиката на “новия цирк”, използва разнообразни форми и жанрове. Той създава ярко хибридното шоу, което смесва задължителните за цирковия спектакъл клоунада, акробатични изпълнения и словесни излияния на тъжни смешници със стратегии и  цитати от чешката хумористична традиция. Освен находчивата концепция и майсторското актьорско изпълнение, основната причина за успеха на спектакъла е неговата съвременна,  изобретателно създадена и прецизно разгърната драматургия. Точно тя го превръща в едно от безспорните събития не само на чешката сцена от последната година, но и на европейския театрален сезон.

 

“Опус №7” на Дмитрий Крмов и Театралното училище за драматично изкуство

Дмитрий Кримов (р. 1954), син на популярния руски режисьор Анатолий Ефрос и сценограф на негови постановки, през последните години насочи вниманието към себе си както в родината си, така и в Европа със своята работа в Театралното училище за драматическо изкуство, което създава в Москва.  Завършил сценография в Руската академия за драматическо изкуство, днес той е преподавател по тази специалност и ръководител на катедра “Сценография” в същата академия. В откритата от него експериментална лаборатория за съвременен театър Кримов работи с млади дебютанти и студенти по сценография, актьорство и режисура от РАДИ и Щукинския театрален институт. Тук той се реализира като интердисциплинарен художник – той е визуален артист, сценограф, график, художник по осветлението, режисьор. Определящ белег на спектаклите му е, че те са резултат от колективна работа с младия екип. В процеса на дълъг изследователски и репетиционен период върху зададена от Кримов идея се импровизира и създава както словесният материал (превръщан след това в текст от писател) и въобще цялостната драматургия на представлението, така и визуалният му  облик. Дмитрий Кримов и неговото Театрално училище за драматическо изкуство днес са емблематичен представител на новата вълна на колаборативния театър в Русия.

“Опус № 7”, един от последните спектакли на трупата, беше включен в програмата на два престижни театрални фестивала – “Диалог”’2009 във Вроцлав и “Златната маска”’2010 в Москва. Дори само този факт обясняваше големия интерес и очаквания към него при представянето му в Нитра при това като заглавие, с което фестивалът се открива. Спектакълът оправда тези очаквания, въпреки че предизвика както възторжени, така и по-сдържани реакции. Създаден в жанра “визуална драматургия с живо изпълнение” той залагаше на мощното въздействие на визуални картини и образи, изградени с ярък естетически усет, въображение и полемична страст. Представлението се състои от две самостоятелни части – “Генеалогия” и “Шостакович”, посветени на важни политически теми. Чрез силното визуално внушение в духа на концептуалната графика от 90-те години на ХХ в. първата от тях показваше болезнена тъга от геноцида срещу евреите и от концентрационните лагери по време на Втората световна война. Втората, решена в изцяло друга естетика, пък експресивно заявяваше гневно изумление от насилието на сталинизма чрез вариации на визуалния дисонанс между огромна кукла на “матушка Русия”, която в един момент налага върху главата си фуражката на Сталин и малка, по детски безпомощна фигурка на композитора Шостакович.

 

Ален Плател и Les ballets C de la B:

“Извън контекста – в памет на Пина”

   Както можеше да се очаква, световноизвестният хореограф Ален Плател (р. 1956) и неговата знаменита трупа “Les ballets C de la B” бяха атракцията на фестивала. Въпреки финансовите ограничения на “извън–нормалното” издание екипът на “Диваделна Нитра” и този път беше спазил утвърденото си правило да включва всяка година в афиша си поне едно световно име, което е определящо за актуалната театрална практика. Поканата към Ален Плател и компанията му с новия им спектакъл “Извън контекста – в памет на Пина” имаше обаче много по-целенасочен смисъл. Тяхното участие ударно и безусловно задаваше необятните възможности и високите стандарти на днешния нетрадиционен театър и конкретно на съвременния танц.

Създаден след смъртта през юни 2009 г. и посветен на една от знаковите фигури на съвременния танц Пина Бауш, спектакълът на Ален Плател и интернационалната му компания заема своеобразно място в тяхната досегашна работа. Започнал кариерата си като ортопедичен терапевт, хореографът създава през 1984 г. малка трупа с няколко изпълнители, нарекла себе си “Les Ballets Contemporains de Belgigue”, която днес е известна под съкратеното име “Les ballets C de la B” и периодично попълва състава си с танцьори от различни страни.  Още първите по-големи спектакли на компанията, създадени през 90-те години на ХХ в.  я нареждат сред няколкото световнозначими представители на съвременния танц и превръщат Ален Плател в едно от ключовите му имена. През 1995 г. имах възможност да гледам тяхното знаменито представление “Добър ден, мадам”, което без колебание включвам в списъка със събития, формирали разбирането ми за театър и естетическите ми пристрастия. По правило Ален Плател изгражда специфичната драматургия на своя съвременен танц върху предварително избран и предложен на танцьорите силен музикален материал. В случая обаче той оставя представлението да се случи изцяло от техните импровизации, провокирани и насочвани единствено от предложената от него “концепция” – човешкото им тяло и психика да откликват спонтанно на стаените импулси, шумове и спомени, изпълващи невидимо и беззвучно самите тях и обкръжаващото ги пространство. Актьорите се качват на сцената от зрителната зала и събличат ежедневните си дрехи, в които не се отличават от зрителите, между които са седели преди малко. В следващия час и половина телата, дишането и гласовете им с невероятна интензивност и физическа тренираност изразяват доловените разпъващи ги енергии. Изразите на тези енергии преминават от първите звуци и потръпвания на раждащата се и осъзнаваща себе си плът през случайните и болезнено желани и търсени докосвания с другите до потъванията в образите, движенията и песните – клишета, циркулиращи в съвременното медиализирано пространство. Накрая актьорите си тръгват един по един от танца и сцената, така както човекът си тръгва от живота. Така както си тръгна Пина Бауш. Настава тишина.

 

“М. Х. Л.” – авторски  моноспектакъл на Слава Даубнерова

Това заглавие беше сред интересните попадения на селекцията от спектакли на домакините. Особено за чуждите специалисти и гости на фестивала, които не познават работата на Слава Даубнерова (р. 1980), въпреки че в родината си тя вече се е утвърдила като провокативен и обещаващ автор и изпълнител в полето на постдраматичния текст и представление. Завършила културология в Университета в Братислава, през 2006 г. Слава Даубнерова създава свой професионален независим театър “Р. А. Т.” като платформа за съвременни театрални форми и съвременен танц. Дейността му се изразява най-вече в създаването на оригинални моноспектакли по собствени текстове на неговата създателка, въпреки че в някои от продукциите си тя работи съвместно с други актьори, хореографи и танцьори. Последният й спектакъл е отличеният с годишната театрална награда в Словакия за дебют “М. Х. Л.”, който беше включен и в основната програма на “Диваделна Нитра”’2010. Той е опит в областта на документалната монодрама. Представлението възпроизвежда, осветява и коментира от нов ъгъл фрагменти от драматичния живот на първата жена режисьор в словашкия театър и първа съпруга на президента на Чехословакия от времето на комунизма Густав Хусак – Магда Хусакова-Локвенцова. За създаването на сценария Слава Даубнерова взима идеята си от книгата на Надежда Линдовска “Магда Хусакова-Локвенцова. Първата дама на словашката театрална режисура” (2008) и използва архивни материали и документи. В резултат се е получил премислен и стилен  моноспектакъл, отличаващ се с добра визуална култура и усет към нюанса и детайла. За чуждите гости обаче, които не познават живота на словашката режисьорка от средата на миналия век той остана все пак доста херметичен, затворен в границите на локалната история.

 

“Боклук” на Бела Пинтер и Компания

Режисьорът Бела Пинтер (р. 1970) и неговият екип, сформиран през 1998 г.  от професионални актьори и аматьори днес са най-значимата и експериментаторски настроена независима театрална трупа в Унгария. Последното им представление  “Боклук”, което беше включено в афиша на “Диваделна Нитра”’2010 и получи особено възторжен  прием от фестивалната публика, е продължение и емблематичен пример на театралната стратегия, към която те се придържат вече повече от десет години. Тя се изразява в смели и винаги нови варианти на смесването на постмодерни форми и техники с препратки и заемки от унгарския фолклор, класическата опера, популярната балада и специално мелодрамата и сапунените сериали. Жанрово “Боклук” е определен от създателите си като “провинциална сапунена опера”. Спектакълът представлява умела смесица от нарочно подчертана наивност и приповдигнатост в играта на изпълнителите-аматьори и рутинна вещина в реалистичното присъствие на професионалните актьори; от фолклорни и популярни песни и мелодии и съвременна мелодраматична история за осиновени деца, изневяра  и убийство. Както е обичайно и за останалите представления на този режисьор и трупата му те тръгват от банална, дори профанна, ежедневна история, която разширяват с митологични и фолклорни теми и мотиви, както и с клишираните им варианти в популярната култура за да поставят остри съвременни въпроси. В случая това беше много актуалният днес сложен и многостранен проблем за интеграцията в обществото на деца от социалните домове и ромските малцинства. Създаден върху сценарий на режисьора, който се доразвива чрез импровизациите на актьорите по време на репетициите и чрез тяхното автентично (прибавящо и личния им опит) присъствие в хода на представлението, спектакълът представи особено въздействащо и убедително жанра на съвременната социална драма.

Едно кратко издание на “Диваделна Нитра”, за което може да се говори и пише дълго. Не е ли всъщност това най-красноречивата оценка за фестивала!

Comments are closed.

WordPress Video Lightbox