ФАКТОЛОГИЧНО И ВЪОБРАЖАЕМО В СЪВРЕМЕННИЯ ТЕAТРАЛЕН СПЕКТАКЪЛ

Анна Топалджикова / По театралните сцени

HOMO LUDENS 17/2014

Facebook
Google+
http://homoludens.bg/articles/faktologichno-i-vaobrajaemo-v-savremennia-teatralen-spektakal/
Twitter

Бих искала да насоча вниманието към постановки, построени върху автентичен материал, които не заличават границата между действителност и театралност, както се случва в други съвременни спектакли, търсещи ефекта на фактологичност. Ще имам предвид няколко чуждестранни спектакъла, гостували в последните години на Международния театрален фестивал “Варненско лято”, които вплитат фактологията в театралната реалност като градивен материал и запазвайки автентичната й същност, я превръщат в театрален образ. Общото за тези постановки е и това, че го постигат предимно чрез актьора, при почти празна сцена и използване (в различна степен) на видеопрожекция.

Танцовият спектакъл “Ракообразно” на компания „Кит Джонсън X-act“ – Копенхаген, Дания гостува през 2011 г. Идеята е инспирирана от едно научно откритие – непознат организъм, който съществува на океанското дъно от древността, дава повод на Кит Джонсън да направи подробни проучвания и върху тяхната основа да създаде своя сектакъл като хореограф и изпълнител. Актрисата пресъздава чрез тялото си (със средставата на физическия театър / танца / акробатиката) най-характерните белези, движения, сетивност на това уникално същество. Създава се представа за автентичното поведение, което изпълнителката превръща в театрален образ. Огромното в съотношение с човешката фигура пространство на празната театрална сцена предизвиква асоциации с недрата на океанското дъно. Осветлението е по-различимо във високите нива, откъдето сякаш проникват лъчи, открояващи сенки в зеленикави нюанси сред тъмнината, която се стеле към дъното. Прожекцията е използвана тук статично и визулизира представата за природната среда. Тази визия е съчетана с музика (композитор Стуре Ериксон) – животински звуци, обработени чрез компютър и трансформирани в звук, който е основа за композитора. Такава е и цялостната концепция за работата върху този спектакъл – на всички нива фактологичният материал се трансформира в театрална реалност. Ефектът е поразителен – зрителят се потапя във въображаема среда, където наблюдава вече не човек, а странно същество. Невероятното владеене на тялото, чрез което актрисата го преобразява в тялото на подробно проученото от нея ракообразно, създава илюзия за поведение на нисш организъм. Това впечатление се надгражда чрез асоциативен пренос към представата за човешко същество, поставено в екзистенциалната ситуация да се справя само срещу заплахите, които го дебнат в заобикалящата вселена, както и със собствените си инстинкти. Актрисата го коментира така: “Опитвам се да разбера каква е природата на човека и какво се случва, когато тя бъде обезпокоена или сюблимирана.”

Впечатляващият перфекционизъм в работата с тялото е резултат от сложен физически тренинг след продължително проучване на данните за поведението на открития на океанското дъно организъм.

“Rankefod представлява изследване върху паметта на еволюцията. Етимологията произлиза от наименование (латинско – бел. моя) за вид ракообразно, на което Дарвин е посветил шест години от живота си в разучаването му. Това проучване е било ключово за възгледите му още преди създаването на еволюционната му теория. „ /…/ Направих много изследвания относно еволюционната памет, начина, по който тялото, определящо се като модерно, осъзнава своите органични връзки и човешкото функциониране, което се доближава в дадено отношение до животинското. За мен представлението поставя въпроса, възможно ли е да се отключат онези части от генетичната ни памет, които носим в своето ДНК и чрез кой вид движения и присъствие на сцената можем да ги изразим.” (интервю с Кит Джонсън в бюлетина на МТФ “Варненско лято”, 2011)

Артистичният колектив Handa Gote от Прага гостува през 2013 г. с документално представление “Облаци” със спецификите на автобиографичния пърформънс. Актрисата Вероника Швабова разказва за двата рода, от които произхожда – по бащина и по майчина линия. Разказът има сложна конструкция – колажира автентичен снимков материал, спомени, писма, семейни предания, инсценировки на отделни фрагменти от документирани събития. Прожекцията на стари снимки полага пред зрителя автентичната визия на хората, които присъстват в спектакъла като персонажи, за които се разказва и които са “изиграни” в клоунадните номера, в които актрисата – хореограф и изпълнител – представя карикатурно, трагикомично, носталгично протагонистите в историята на своите предци. Автентичният образ от снимката се дублира / преплита / слива едновременно с проекцията на живото движение на фигурата на Веронка Швабова, която е себе си, но и друг – с маска, или с глава под водата, изживявайки опита на своя леля да се научи да плува в леген с вода докато е в затвора по време на тоталитарния режим. Наслагващите се изображения съживяват миналото, проектират представите на съвременния човек върху следите от миналото и върху собствените спомени. Пред очите на зрителя се преплитат не само минало и настояще, но и се пресъздава процесът на психологически пренос. Визуализират се мисленето и преживяването, провокирани от вглеждане в миналото – връщане към детството, към съдбата на най-близките, към историята на страната, в която си се родил, към катаклизмите на европейската история от двадесетия век… Фокусът, през който е видяно миналото, очертава политически колизии. Едни срещу други застават най-близки роднини, подобно на антична трагедия. Единият дядо е жертва на репресиите по времето на фашизма, другият попада в концлагер по времето на комунизма; баща се отказва от сина си и по-късно разбира заблудата си… сложно преплетени съдби, подвластни на нечовешката агресия, подклаждана от политическите доктрини.

Ливанското представление “В търсене на изчезналия служител” с автор и режисьор  Раби Мруе, гостувало през 2010 г., е продукция на Ашкал Алван и Кристин Том / Хоумуъркс II – Бейрут, Ливан. В него идеята за визията е минималистична. И този минимум е предоставен от автора и режисьор на спектакъла Раби Мруе (седящ в залата пред лаптопа си) чрез директно проектиране на живото му присъствие върху екрани срещу зрителя. На единия екран виждаме лицето му, върху съседния са проектирани ръцете му, отгръщащи изрезки от вестници. Във водовъртежа на вълни от насилие в света изчезват хиляди хора. Ако се вгледаме отблизо във всяка отделна съдба, тя е уникална – до момента, в който я отнесе течение, породено от прикрили следите си машинации. Този политически театър, изграден изцяло върху документа, въздейства с минимум актьорски и технически средства и най-вече с енергията на парадоксално поднесения материал – в кафкианска логика, с чувство за хумор и гражданска активност.

“Масата” – спектакъл от Вроцлав, представен през 2012 г. – е създаден като идея, режисура и изпълнение от полската група КАРБИДО: Павел Чепулковски, Игор Гавликовски, Марек Отвиновски, Михал Литвинец. Съвременната театрална ситуация представлява широко отворено поле за все по-свободни взаимни преливания между всички изкуства, които си взаимодействат традиционно в театралния спектакъл като музика, танц, изобразително изкуство, архитектура. “Масата” поставя въпроси, на които е интересно да се отговори – как един концерт се превръща в театрален спектакъл и как провокира размисъл върху граничната територия на театралността. В какъв смисъл това представление се съотнася към темата на тази статия, свързана с фактологията в театъра? Публиката заобикаля в кръг една дървена маса, на която един по един сядат четирима музиканти. Те свирят, удряйки по нея с ръце, галейки я, докосвайки я с различни предмети. Масата е необикновена – тя е персонаж, изработен от клен, специално оборудван, така че на него да може да се свири. При докосването с ръцете на музикантите тази вещ, наглед просто маса, оживява. И музикантите изтръгват от нея прекрасна музика – на впечатляващо професионално ниво. В началото имаш усещането, че все пак това е концерт, че слушаш талантливи музиканти перфекционисти, докато постепенно не си увличен да следиш реакците на музикантите, начина, по който всеки от тях участва със своя уникалност в общото събитие на музицирането. И така фактът на присъствието на зрителя на един концерт на живо постепенно се измества, разширява обхвата на усещанията, на енергийния обмен, на включването му в едно общо театрално преживяване. Това, което се случва е между музикантите, между тях и масата, между тях и зрителите. Автентичността на концерта се прелива с автентичното театрално преживяване…

Обърнах внимание върху цитираните спектакли с интерес към това как фактите на науката, политиката, историята, дори фактът, че една обикновена маса може да се превърне в музикален инструмент, инспирират създаването на театрално преживяване. В съвременната театрална ситуация фактът, от една страна, може да ангажира зрителя по-непосредствено и директно и от друга, той претърпява многообразни интерпретации в зависимост от своеобразието на асоциациите на авторското решение и спецификата на театралния спектакъл.

Comments are closed.

WordPress Video Lightbox