Фрагменти от техния живот

Зорница Каменова / По театралните сцени

HOMO LUDENS 15/2011

Facebook
Google+
http://homoludens.bg/articles/fragmenti-ot-tehniq-jivot/
Twitter

„Ноктюрно – от прахта до сиянието” – авторски мултижанров пърформанс. Текст – Светозар Георгиев, Ирина Дочева, Огнян Голев. Режисьор – Ирина Дочева. Сценография – Тони Кондев. Костюми – Силвия Павлова. Дизайн – Ивелина Анчева. Музика – Александър Деянов-Skiler и Мария Илчева. Хореограф – Ивайло Димитров. Участват: Ирина Дочева, Огнян Голев, Александър Деянов-Skiler (бийтбокс), Мария Илчева (контрабас). Сдружение за съвременно алтернативно изкуство и култура „По действителен случай”. Сезон   2009/2010. Премиера 3-4. 07. 2010 г.

 

Сдружение „По действителен случай” се появява през 2005 година като независима организация на професионални артисти, работещи в областта на алтернативния съвременен театър. Наричат себе си така, защото авторските им спектакли са своебразни изследвания на човешката природа, пречупени през техните собствени преживявания и естетически търсения. След „За жената отсреща” и „Пеперудите са всъщност изтребители”, „Ноктюрно – от прахта до сиянието” е третият им опит в посока на експеримента със собствената им биографичност.

„Ноктюрно” е мултижанров пърформанс със силно актьорско присъствие, текст, хорeография и танц, музика, бийтбокс и контрабас. В оригиналното и интересно съчетание на различните артистични жанрове се крие ключът към специфичния театрален език на спектакъла.

Текстът на „Ноктюрно”, както може да се очаква, е генериран от теми и сюжети от съвместното живеене на актьорите Ирина и Огнян. С искрена непреднамереност и лекота двамата успяват да сглобят дълбоко личен и въздействащ спектакъл от „фрагменти от техния собствен живот”. Все пак документалният подход към фактите не е буквален, а е естетически издигнат и поетично претопен в самостоен театрален текст. Автори са двамата актьори и ghostdog – Светозар Георгиев, когото познаваме от редица текстове за алтернативната сцена – „Пеперудите са всъщност изтребители”, „Мъртвата Дагмар или Малката кибритоподавачка”, „Машината на Тюринг” и др. Благодарение на колаборативния процес на работа, текстът на „Ноктюрно – от прахта до сиянието” постига завършен вид и фино балансира в изграждането на сюжета, във фрагментарността по отношение на наративните текстове, диалозите и музикалните интермедии, в използването на ежедневния и поетичния език.

Тематично отделните фрагменти са подредени в три големи части. Първата част изследва дълбоката бездна в отношенията между двама души, притиснати в клопката на отчуждението, дребните житейски проблеми и живота без любов. Персонализираният Аз не може и не иска да споделя, защото ревността, суетата и чувствителността към недостатъците на другия го карат да се крие зад битовизма (Ирина) или да бяга във виртуалното пространство (Оги). Във втората част, големите постиндустриални стихии размиват идентичностите, разчленяват телата, обездушават отношенията, но това е само за да се стигне до третата част, в която двете души отново се срещат, за да разпознаят своите тела, сляти в интимен танц-прегръдка „докато онази очарователна спасителка не ги раздели”. „Ноктюрно – от прахта до сиянието” е метафора на споделения човешки живот, на това, което се случва или не се случва, докато сме заедно, с цялата палитра от настроения и чувства – отблъскване, привличане, тъга, радост, любов, щастие.

От една страна, пърформансът се обляга на текста, но надграждането на спектакъла с театрални изразни средства е най-силната страна на това театрално случване, защото е още едно ниво на проява на фантазията на авторите и още едно предизвикателство за емоционалните сетива на публиката.

Името „Ноктюрно” е избрано заради краткостта на формата, мелодичните украшения и лиричността, която носи буквалното значение на оригиналния кратък романтически жанр – „музика за нощта”. В случая авторската музика и звуковата среда и също са резултат от съвместна работа на Ирина и Оги с музикантите – Skiller (Александър Деянов, част от групата Triple А) и контрабасистката Мария Илчева. В отделни моменти като че ли музиката и словото се преплитат и дообяснват, в други – музиката подсилва смисъла на текста и настроението му, в трети те се преливат и трансформират едно в друго, без да може да се определи кое от тях доминира по отношение на другото.

Част от идеята на сдружение „По действителен случай” е да откриват алтернативни за конвенционалния театър пространства. Пространството на „Ноктюрно – от прахта до сиянието” също не е избрано случайно – първото изиграване на пърформанса през лятото на 2011 е в Галерията „Индустриална” 11, а „зимният” му вариант е в Софийска градска художествена галерия. Почти без декор, с минимално сценично оборудване, пространството има функционална поливалентност – може да служи като дом, коридор, автомобил, а често е и абстрактна среда за представяне на текста и музиката. Липсата на дистанцията при класическата сцена също играе роля за емоционалния резонанс със зрителите – те са разположени интимно близо до актьорите, което позволява енергията на музиката и текста свободно да протича и да вибрира фино между тях и като че ли още веднъж подчертава безхитростното разкриване на човешкото в същността ни и смисъла на споделянето. Чувството е за реално преживяване – „пърформанс”, в който Ирина и Огнян играят ролите на самите себе си, отупвайки се от прахта на ежедневието и достигайки до пречистващото сияние на споделената любов.

Успоредно с нежния лиризъм, който блика от спектакъла, двойката персонажи коментират с чувство за хумор и автоирония както лични успехи и провали, така и световни глобални проблеми, като политика, икономика, социалност и това също е част от малките истории на актьорите и тяхното социално-критично отношение към заобикалящия ги свят. Ирина жонглира с думите-клишета, които ни заобикалят и пита наивно: „Какво разбирам аз от макроикономика?, „Икономиката от женски род ли е?”, „Какво може да ражда макроикономиката?”, „Тя ражда ли или люпи?”.

Емоционалното ядро е в третата част на „Ноктюрно”. Ирина и Оги се оказват насаме, а зрителят е потопен в една абстрактна игра на себе си в контекста на другия, в която всеки разпознава собствените си преживявания, чувства, срещи, любови и животи, но не в техните крайности, а в онези нежни полутонове и полусенки, когато „нито е да светнеш лампата, нито е така да седиш”.

„Това е път и трябва да имаме подходящ разговор, за да го извървим”, кава Ирина, а Оги предлага да разкаже приказка. Тяхна, малка лична приказка, с „фрагменти от техния живот”, когато в едно „щастливо дебело лято” заедно си играят Ирина, Оги, Skiller, Дон Хосе Мравояда, слънчогледите, Мария, Мурчи и цялата Вселена.

„Ноктюрно – от прахта до сиянието” на Сдружение за съвременно алтернативно изкуство и култура е един колкото забавен, толкова и интригуващ пърформанс, който категорично убеждава, че „алтернативно” не означава скучно и за ограничен кръг от хора, или пък концептуално, крайно провокативно и брутално, а може да е нежен и фин спектакъл, който да те оставя с чувство на емоционална удовлетвореност и лекота.

Comments are closed.

WordPress Video Lightbox