In memoriam Валери Петров: Тихите демони на поета

Здравко Митков / In memoriam

HOMO LUDENS 18/2015

Facebook
Google+
http://homoludens.bg/articles/in-memoriam-valeri-petrov-tihite-demoni-na-poeta/
Twitter

In memoriam: Валери Петров (1920–2014)

Здравко Митков[1]

Валери Петров. Когато за първи път го посетих на кукленското му работно таванче, се чувствах като в параклис. Мястото ми се видя заето от огромните му (през очилата) очи. При тази първа разтреперана среща получих и най-благия отказ в живота си. Крикор Азарян ме беше изпратил да моля за нова версия на превода на един от заключителните монолози в „Крал Лир” (бях му асистент на постановката в Народния театър). Поетът ме изслуша внимателно и кротко отвърна с напевния си глас: „Мойто момче, каквото съм могъл и съм искал да направя за преводите на Шекспир, вече е сторено. ”Не мога да опиша как се почувствах в онзи момент. Но пък така разбрах каква красива бездна е Валери и последвах магията му в „Меко казано” и в ”Копче за сън”. Работата ми върху тези негови пиеси за деца беше истинско приключение и изпитание в началото на режисьорската ми кариера. Фантазният поетичен свят на неговите текстове за театър така неусетно превзема реалното битие, че е почти непосилно да намериш адекватния театрален език и да не изпаднеш в баналното течение на дидактичния театър за деца. Преживях страхотни мигове с „Меко казано” и „Копче за сън”, на което направих две реализации като втората представяхме и в чужбина.

Образната система на Валери Петров е уникална – далеч от претенциозност, скарана с високия стил, тя открива тихата възвишеност на кварталната уличка, зацапаната пряспа сняг, мърлявото коте, любовта в сбутана сладкарничка. За него именно звучи максимата: поет не е нищо повече от начин на мислене. И в преводите, и в лиричните си опуси, и в пиесите си Валери крачи с лекотата и устрема на бързоходец. Гони и лови препускащите думи. Погалва ги кротко и те му се подреждат. Човек би казал – без никакво усилие, с удивителна лекота. Чудя се дали зад меката външност не се крият тихите демони на страданието, рицари с изпочупени брони, безброй ранени души, погинали приятели, неоткрити рими, неспасени мечти.

В пиесите си Валери често намята мъдрата дреха на хумора, храни стиховете си с ирония, прониква в лабиринтите на театъра. Кротко присяда на прага ту на Джани Родари, ту на Шекспир. Сякаш с дъх отключва врати към удивителни чувства. Кротък, тих, несуетен. Щастлив съм, Валери, че си направихме толкова много срещи в полето на умните думи, изкуствата и илюзиите. Обичам мъдростта, която пристъпва тихо, на пръсти. Като насън.

 

[1] Проф. Здравко Митков е театрален режисьор и преподавател във НАТФИЗ. Негови постановки по текстове на Валери Петров са: „Меко казано“ (1980) и „Копче за сън“ (1983) в Драматично-куклен театър „Константин Величков“ – Пазарджик , „Копче за сън“ (1987) в Младежкия театър – Бел. ред..

Comments are closed.

WordPress Video Lightbox