Леон Даниел и неговият театър

Боян Папазов / In memoriam

HOMO LUDENS 14/2009

Facebook
Google+
http://homoludens.bg/articles/leon-daniel-i-negoviqt-teatar/
Twitter

Мъчно ми е, че идеята за мултимедиен диск за върховите постановки на Леон Даниел, ми дойде късно. Лятото на 2008 година Леон беше в поредна депресия и не допускаше и най-близките си приятели. С моя проект го запозна Андрей Даниел. Леон даде благословия и поръча да ми предадат – да не го правя мъченик и активен борец срещу комунизма. Това беше единствената молба на най-хуленият, преследван, гонен в провинцията и унижаван български театрален режисьор. И учител по гражданско поведение на мнозина от нас.    

Позволявам си да предложа на „Homo ludens” малка подборка от мои тридесетчасови интервюта с драматурзи, сценографи, режисьори и артисти, които са работили с Леон Даниел. Начинът, по който те говореха за своя любим учител по театър, имаше върху мен психотерапевтичен ефект. Рядко в нашата културна джунгла съм чувал да се говори така за колега.

Мултимедийният диск „Леон Даниел и неговият театър” се произвежда с нетърговска цел от Сдружение „Изкуство, занаят, традиция” в лицето на Таня Тамахкярова.

Боян Папазов

 

КРИКОР АЗАРЯН, режисьор: Аз знам няколко случая на колеги, които са били по-сериозно удряни от тоталитарната машина. Един от тях, най-талантливият, е Леон Даниел. Целият абсурд и парадокс е, че за разлика от онези партийни членове, които си хвърлиха книжките след 1990 година, той беше от хората, които най-много беше ял бой, от своите, а не го направи това нещо. Затова не мога да не го уважавам.

 АНА ИВАНОВА, театровед: Аз мисля, че Леон имаше съзнание за изключителния си талант. Това е част от същността му. И когато се озъбваше по някой път, в това нещо имаше хъс, имаше упоритост, имаше целенасоченост, имаше безпардонност. Искаше да каже: „Само се опитайте да ми направите нещо!” Мисля, че еврейството също му помагаше. Той се чувствуваше част от тази световна общност. Те го уважаваха. Аз съм била на гастрол в Ленинград с Военния театър, и те се тълпяха в театъра, и казваха на кого е ученик. Идваха да видят ученика на еди кой си, за да констатират, че Леон е по-добрият от този, който го е учил.

ИЦХАК ФИНЦИ, актьор: Мога да кажа така. Леон искаше да разполага с актьори-граждани. Говореше за това. Хора с критичен поглед към това, което ги обкръжава. С гражданска отговорност. И затова ми беше казал веднъж: „Защо не влезеш в Партията?” Аз му казах, че не ми харесва или нещо такова, а той каза: „Тя може да бъде оправена отвътре.” То не се случи, но той считаше, че трябва да влизат хора, които да я променят. На артистите винаги е внушавал, че трябва да са граждани. Това му беше много дълбоко вътре.

КОСТАНТИН ИЛИЕВ, драматург: Той никога не се стремеше към някакъв показен героизъм. Бабаитлъкът му беше чужд, а и го дразнеше при другите, когато го имаше. Не мога да си спомня точно къде, но може би в „Игрите” се говори за „гърмяния заек”. Той се отнасяше скептично към приказката „Аз съм гърмян заек! Какво ще ми се случи?” Леон казваше: “От гърмяния заек става заешко рагу.”

ЮЛИЯ ОГНЯНОВА, режисьор: На Леон във всичките му постановки имаше този белег на духовност, а не сюжетност. Ние отивахме в Бургас за цял живот. За какво ни е София? По-далеч от властта! Защото тогава се забраняваше единомишленици. Башев искаше да му напиша нашето кредо. Казах му: „Башев, ние с Леон Даниел, Методи Андонов и Вили Цанков не се събираме да си изравняваме кредото. Ние се събираме заради различията си.”

ДОСЬО ДОСЕВ, актьор: Разбира се, за мен бургаския театър е най-голямата ми сполука. Срещата с тези хора, с Леон, работата ми с него. Леон е европейска величина режисьор, европейска! За него театъра не беше, както за някои. Театърът беше съдба за него… То всичко беше много празнично там, в бургаския  театър. Много се работеше, много се пиеше, всичко се правеше много!

МЛАДЕН МЛАДЕНОВ, сценограф: Гледай сега, Леон по вътрешно убеждение е човек-перестройкаджия. Той си беше перестройкаждия още преди Горбачов да узнае, че ще има такова нещо. Човекът си мисли, че може да участвува в реформирането на обществените отношения, в реформирането на тая партия, в реформирането на всичко около него. Той си мисли, че изкуството има такава реформаторска мисия. Че то е способно да извърши промяна.

МИРОСЛАВ КОСЕВ, актьор: Той беше изключително мъдър човек. Това, което Леон излъчва като интелект, аз го приемам в библейски план. За мен е изключителен мъдрец. Той изглежда се е родил такъв. Но той никога не е слагал бариера между себе си и артистите. Леон винаги е гледал по-близо до артиста. Той беше – безпощадна работа. Като се веселим, ще се веселим. Дойде ли време за репетиция, ставаше страшно.

НИКОЛАЙ ЛАМБРЕВ-МИХАЙЛОВСКИ, режисьор: В началото, когато не го познавах, не можех да си представя, че е толкова чувствителен. Той плачеше на собствените си неща и ги възприемаше като дете, толкова живо. Една огромна чувствителност и душа. Без това той би се превърнал в морализатор. Но той го преработваше с тая огромна своя душа и затова никога не беше просто нравоучител.

КИРИЛ КАВАДАРКОВ, актьор: Всички артисти, които участвахме, казваха: „Боже господи, кога сме участвали в подобно нещо? С такава култура на режисурата, с такова ясно виждане на проблемите и даже на проблемите на самите артисти? Такова нещо никога не сме имали!” И както казваха самите артисти: „Ние сами си завиждаме. Ето, утре ще имаме пак репетиция и си завиждаме, че ще имаме пак репетиция с Леон Даниел.”

ИВАН НАЛБАНТОВ, актьор: Театралният институт загуби от това, че Леон Даниел не беше преподавател в нея. Ама толкова загуби, колкото никога няма да го навакса.

СТЕФАН ДАНАИЛОВ, актьор: Аз бях чувал следното: „При Леон Даниел и среден артист да си, играеш прекрасно.” Аз съм актьор и не е редно да го казвам, но то е факт.

НИКОЛАЙ АНТОНОВ, актьор: Леон един ден каза: „Има някои режисьори, които много им е лесно да правят театър. А на мен не ми е лесно, на мен ми е трудно.”

ИВАН ТЕОФИЛОВ, драматург: И беше невъзможно да общуваш с него, и да не вземеш нещо от това, което говореше или правеше. Беше много силен като характер. В Бургас, когато ни разтуриха, трябваше да се яви в Градския комитет. И Вили ми е споделял, той го е и писал, когато са ги извикали двамата, Вили е очаквал, че Леон ще се пречупи. Но той се държал изключително точно и даже атакувал.  

КРАСИМИР СПАСОВ, режисьор: Режисьорът може да бъде режисьор, ако има някакъв особен дар от Бога. Това не всеки го има, способността да омагьосваш хората, да ги заразяваш. Ето това Леон Даниел притежаваше в пълна мяра. Ако ти кажа в това време кой друг го притежаваше, това е Методи Андонов. Те направиха най-много, заедно с Вили, за европеизирането на българския театър.

РАДИ РАДЕВ, драматург: Той непрекъснато получаваше удар след удар. Ако има някога театрален календар, той ще бъде отбелязан с „великомъченик Леон Даниел”. Май във всичките месеци ще го има, защото в много месеци ще го има.

ГЕОРГИ НОВАКОВ, актьор: И кандидатствах наново във ВИТИЗ, и Леон ме свърза с моя професор, при когото завърших , Моис Бениеш. Бенко ме покани в кабинета си и ме накара да изпълня работите си и ми каза направо: „Аз мога, моето момче, с теб да говоря откровено. Недей казва, че си ученик на Леон. Не се познаваме с теб. Ти си приет. Аз няма да те науча на нищо. Леон те е научил, аз ще ти дам диплома. Но недей казва, че имаш нещо общо с Леон!”

ВЕНЦЕСЛАВ КИСЬОВ, актьор: Неговото решение на „Ромео и Жулиета” беше, че две мафии владеят града. И е хубаво, когато тези мафии са враждуващи, ако не стане с едната, отиваш при другата. Когато те си подадат ръка, ти вече няма къде да отидеш. Прекрасно беше решено. На финала, когато Монтеки и Капулети си подават ръце, мъртвите стават и разделят ръцете.

Нещо, което се изтълкува тогава от Иван Чипев на обсъждането така: „Какво искате да кажете, Даниел? Че ако Русия и Китай си подадат ръце, мъртвите ще станат и ще ги разделят?” Леон само каза: „Това не може да бъде. Въобще не съм го мислил!”

ВАЛЕНТИН ГАНЕВ, актьор:  В учебните заведения за театър казват, че актьорите на сцената трябва да общуват. И обикновено общуването се разбира, че нос в нос се гледат. И Леон ни е казвал винаги: „Стига сте се гледали! Не се гледайте! Хората и животните се гледат в очите, когато ще се бият или когато ще се чукат!”

ЙОСИФ СЪРЧАДЖИЕВ, актьор: Той имаше идея за мисия. Няколко пъти съм си говорил с него за бъдните дни. И той казваше: „Йосо, по-тихичко, бе!” Защото аз много плямпах… „Няма нужда от такова нещо! Театърът ще бъде големият удар! Нещата, които стават в театъра, никой няма да ги направи на улицата!” Това е неговата мисия и той умее да го прави това нещо.

НАУМ ШОПОВ, актьор: Той беше човек с мисия, ето това е. Той ни направи и нас мисионери. Ако не си ли от тая част на света, ти няма да го разбереш. Ти си друго. Боже мой, роден съм в театър, като малък съм артист, не ме приеха във ВИТИЗ, станах артист, трудно, тежко… Ако не бяха тия Леон и Младен, нямаше да повярвам, че и аз нося нещо в себе си! Леон те отключва. Просто дава възможност таланта ти да се развие, да се оплоди. Това, което е в теб, и ти го усещаш. И после това самочувствие, което носиш от своята роля в неговите представления.

ВЪЛЧО КАМАРАШЕВ, актьор: Помня и нещо друго, тогава Леон ни казваше: „Чистата комедия стига до пошлост, а чистата трагедия до скука. На всяко представление трябва да има движение от хумора към тъгата и обратно.”

КИРИЛ ДОНЧЕВ, композитор: Той беше роден педагог, той беше роден писател, той беше роден режисьор, той беше роден философ… Казвам тези думи с пълното съзнание колко надувам балона, но това е истината. Това е истината.

ИВАЙЛО ХРИСТОВ, актьор и режисьор: В интерес на истината аз дължа всичко на Леон… Неговата вяра беше просто желязна… Толкова много е дал на театъра, с такава енергия, с такава сила. И беше убеден, че театърът е място, където хората влизат и излизат по-добри. Аз също вярвам и знам, че е така.

ИВАН ДОБЧЕВ, режисьор: Леон казваше: „Без интуицията режисьорът е като скопец.”

НЕВЕНА КАВАЛДЖИЕВА, сценограф: Той беше абсолютен чужденец в България по възпитание на работа, по всякакво възпитание. Начинът, който дисциплинираше мен самата… аз съм много хаотична. От респект към него съм гледала винаги да бъда точна, само да не му попреча.

НИКОЛА ГЪЛЪБОВ, актьор: Бих го определил като магьосник, магьосник. И затова много го обичаха хората. Актьорите, с които работеше, го боготворяха. Имаше и много, които го мразеха, ненавиждаха го.

РАДИНА БЛИЗНАКОВА, сценограф: Леон правеше в Народния театър „Дванайсет разгневени мъже”, а хората бяха на улиците. И в театъра там беше много бурно, хората искаха да се свършва по-рано репетицията, надиплили знамената, ще излязат на улицата. А той вика: „Аз имам договор за определено време и аз искам другите да работят в определеното време, което ми е обещано.” Дори тогава имаше реплики: „Абе, този е комунист, пък работи като капиталист.”

МЕГЛЕНА КАРАЛАМБОВА, актриса: Пред мене никога не се е оплакал, и аз мисля, че този човек е с несломим характер. Истината е, че той винаги казваше: „Театърът е моя живот.” Имаше една смешна фраза: „Какво му трябва на човек. Да стане сутрин, да си изпие кафето, да си обуе обувките и да отиде на репетиция.”

МИЛЕН МИЛАНОВ, актьор: Леон беше кристален представител на стойностното човечество.

ВЕСЕЛИН РАНКОВ, актьор: По-късно си говорих с бате Асен, Асен Кисимов, и той ми каза: „Знаеш ли кога едни актьор става истински голям актьор? Когато стане баща на всички останали.” Тогава не го разбрах, сега го разбрах… Когато гледаш на всички колеги като баща, не отделяш този от онзи, не обичаш този повече от другия, обичаш ги всичките. Бих казал, че Леон беше баща на всички артисти, с които работеше.

Comments are closed.

WordPress Video Lightbox