Национален театър – Лондон на живо

Николай Йорданов / Клуб „Homo Ludens“

HOMO LUDENS 16/2012

Facebook
Google+
http://homoludens.bg/articles/nacionalen-teatar-london-na-jivo/
Twitter

Участници по реда на изказванията: Николай Йорданов (театровед, изпълнителен директор на Международен театрален фестивал „Варненско лято”), Десислава Стойчева (актриса, регионален мениджър за ЕС на проект „Нови партньорства” към Британски съвет), Красимира Танчева (мениджър „Партньорски проекти” в Британски съвет – София), Гради Градев (мениджър “Партньорства и онлайн развитие” в Британски съвет – София), Любов Костова (директор на Британски съвет – София), Камелия Николова (театровед, ръководител на катедра „Театрознание” в НАТФИЗ „Кр. Сарафов”), Асен Терзиев (театровед, главен координатор на Международен театрален фестивал „Варненско лято”), Румяна Николова (театровед, председател на фондация „Homo Ludens”)

Николай Йорданов: Бих искал да започнем нашия разговор с въпроса: Какво представлява NT Live като културен и социален феномен – микс между театър, кино и телевизия, среща на новите дигитални технологии с представлението?

Десислава Стойчева: Бих искала да проследя хронологично процеса по осъществяване на този иновативен проект в България. В началото на 2009 г. получих информация, че Кралският национален театър е планирал проект за достигане до нови публики чрез излъчване на  представлението „Федра” с участието на Хелън Мирън в 200 кина, част от които в Обединеното кралство, а останалите в други страни. Започнах да проучвам кои са първите потвърдени държави и какви са условията, за да се включат и други. При проведеното социологическо изследване се оказало, че само при това излъчване на 29 юни,  50 000 души са успели да гледат постановката, което е било два пъти повече от публиката на спектакъла за целия театрален сезон. През август 2009 г. по време на Единбургския шоукейс на Британски съвет, заедно с Камелия Николова присъствахме на презентация на NT Live за процеса на неговата реализация. Оказа се, че това, което гледа публиката, не е заснимано театрално представление, а продукт, който отговаря на спецификата на театралното изкуство и на изискванията на игралното кино, създаден едновременно от театрален и филмов екип, работещи заедно. Веднага проведохме разговор с Николай Йорданов и Асен Терзиев от Международния театрален фестивал „Варненско лято” и получихме тяхната принципна подкрепа при бъдеща реализация на проекта в България. Предложих на колегите от Британски съвет да планираме NT Live в рамките на програмата „Нови творби, нови публики”, която ръководех за страните от ЕС, защото NT Live отговаряше на нейната цел да се показват нови автори, нови артисти и нови арт форми, за да се  привлекат и формират нови публики. След това се започна сериозна организационна и техническа работа, търсене и на други партньори, за което Краси и Гради могат да разкажат повече.

 

Красимира Танчева: Техническата част не е най-интересната. Най-важното за мен е партньорството на Международния театрален фестивал „Варненско лято” и фондация „Хомо Луденс”. Без тези партньори и подкрепата на Столична община ние не бихме могли да реализираме проекта. С тези подкрепи той достигна до театралната общност и до по-широката публика. Резултатите са пълни зали и положителни отзиви на зрители, които ни пишат. Важно е и това, че София става все по-отворен град наред с множеството други по света, в които едновременно се правят излъчванията. Един зрител ни писа с въпрос дали ще продължим инициативата, защото не видял София в изброените градове в сайта на NT Live за следващата година. В първата част на проекта беше много важна подкрепата на фондация „МТФ Варненско лято”, защото ние не бяхме достатъчно уверени как ще се възприеме от професионалната гилдия, а тази година фондация „Хомо Луденс” добави много интересните дискусии в НАТФИЗ „Кр. Сарафов”, както и настоящата.

Гради Градев: Аз обичам да представям NT Live по следния начин: това не е телевизионен театър! Технологията, с която се снима не е, за да ти замести театралните преживявания, а ти дава нещо друго и различно. Начинът на заснемане не отнема магията на театъра. Има близки планове, но не така че да променят усещането за театър. Друга особеност на NT Live в София е, че това не е просто театър в кино, а театър в кино, което е в мол. Кой е казал, че културата няма място в мол-а? Ако хората са там, можем да занесем културата при тях. Важна е и друга гледна точка. Ние много внимателно наблюдаваме публиката. Освен театрална има и такава, която рядко ще видите в театралните салони, има зрители, които никога не са били на театър. Даваме си сметка, че смесването на аудиториите понякога е рисково. Има представления, които не винаги биха се харесали на масовата публика и аз лично винаги се притеснявам за това. Практиката досега показва, че интересът е много голям, особено за излъчванията на живо. Знаете, че имаме право да покажем представлението два пъти – на живо и на запис. Независимо от късния час на живите излъчвания, заради часовата разлика с Лондон, на тях има най-много публика.

Красимира Танчева: Моята работа включва и комуникация с партньорите, които държат правата за излъчване. Техните отзиви са много възторжени по отношение на публиката, до която успяваме да достигнем. Ние сме един от градовете с най-голям брой зрители.

Гради Градев: Много сме щастливи, че работим със Cinema City по този проект. Те се престрашиха да ни дадат най-голямата си зала в четвъртък, когато знаете, че билетите в киното са на половин цена и е стълпотворение. А спектаклите от NT Live пълнят най-голямата зала на пълна цена.

Любов Костова: Ще допълня докъде стига наблюдаването на публиката с една кратка история. В междуградски автобус София – Велико Търново е дочут разговор, в който момиче, което е дошло до София, за да гледа представление от NT Live споделя възхищението си. Така че проектът постига първоначално си намерение да стигне до публики, които по-трудно влизат в театралните зали. Феноменът се състои точно в това да занесеш културния продукт там, където са хората. Едно от най-вълнуващите проявления на този феномен е заедността, глобализацията в едно много позитивно случване. Пак имаме театралния реквизит „тук и сега”, но в същото време е изнесено по целия свят. Така се размиват границите на „тук”, на усещането къде се случва основното събитие. Театралното преживяване остава театрално, и въпреки че през технологиите е преминало хиляди километри, на финала публиката в кинозалата ръкопляска. За мен това е един социален феномен именно заради глобалното преживяване. Вече е възможно да имаш приятел, който е на спектакъла на живо в Лондон, може би камерата ще мине през него и той ще държи надпис „Здравей, Любов, тук съм”. Това е нов вид съпреживяване и поставя изисквания към нас да промотираме по нов начин тези събития. Няма проблем да излъчваме клипове на спектаклите; няма проблем да подменим заглавие с подзаглавието му, защото е по-примамливо за зрителя. Като обобщение бих искала да кажа, че театралният факт се превърна в социален феномен.

Десислава Стойчева: За да анализираме този феномен е необходимо да се направи проучване сред публиката в България. В Обединеното кралство такова изследване е предвидено още при планирането на проекта. Веднага след сателитното излъчване на „Федра”, НЕСТА (Агенцията за наука, технология и изкуства) прави проучване сред зрителите в театъра и в кината. Изводите са много интригуващи, затова ще ги цитирам: „Половината зрители от киносалона са казали, че не са отишли да го гледат в театъра, защото той е много далече или защото не са успели да си вземат билети за него. Повече от зрителите са такива, които по принцип ходят на театър, но 10 % от тях не са ходили на театър през последната година. И нещо много важно – в киното се е достигнало до зрители с по-ниска покупателна способност. Повече от 1/3 от зрителите в киносалона са заявили, че след като са гледали представлението „Федра”, има по-голяма вероятност да отидат да гледат представление в Националния театър“. Интереснен извод от изследването е, че кинозрителите са имали много по-силна емоционална обвързаност с представлението, отколкото театралната публика в залата. Допълнителното качество, което са посочили е била възможността да видят актьорите отблизо чрез близките планове, също и колективното преживяване. Резултатите показват колко е иновативен проекта. Добре би било да можем да направим подобно изследване на българската публика, защото така ще можем да оценим в какво се състои феноменът на този проект.

Камелия Николова: Гради Градев каза, че това не е телевизионен театър. Аз бих добавила, че в никакъв случай не е и заснето представление. Искам да  припомня малко история – в Англия има традиции в разпространението на театър чрез други медии. Още през 1956 г. постановката „Обърни се с гняв назад” на Джон Осбърн се излъчва по телевизията и същата вечер се играе на сцената Роял Корт Тиатър. Така пет милиона души гледат спектакъла едновременно. От този момент Роял Корт и новото британско драматургично писане стават изключително популярни. Другата дата е през 2002 г., когато театрално представление се показва с помощта на новите технологии в кино в Глазгоу успоредно с премиерата му на сцената на Националния театър в Лондон. Прави се изследване как реагира публиката и постепенно започват да се включват и други градове от Англия. И третия етап в тази посока е, когато започват да се показват представленията на Националния театър по света. Тоест програмата NT Live е резултат от добри практики, проверени във времето. В случая виждаме предимствата на двете медии – киното и театъра, които не са в конкуренция, а напротив страхотно си партнират и се допълват. Това е иновативен проект, който дава отговор на това как си представяме глобалния театър, театралното събитие в контекста на глобалния свят. Проектът е новаторски в много посоки. Една от най-важните е съчетаването по нов начин, в ново качество на театъра и новите технологии. Това е тема за голямо изследване… Аз искам да подчертая три неща като характеристики на тази иновативност. На първо място това е начинът, по който се подбира репертоарът и по който се води театралния/кино – разказът. Много съм респектирана от премисления подбор на репертоара на NT Live – това са нови британски пиеси, които не само са добри, а и могат да бъдат разбрани от много широка аудитория, както и емблематични за британския театър класически текстове, преди всичко на Шекспир. Второто нещо е начинът, по който се играе в този театър. Актьорът е едновременно на театралната сцена и пред камерата. Тоест той е в един и същи момент кино и театрален актьор. В началото мислех, че актьорът не знае, че го снимат. Задачата става още по-сложна, когато той знае и трябва да се държи едновременно като на театралната сцена и като пред камера. Третото нещо се отнася до мястото на театъра в глобалния свят. В тази програма той не се състезава с киното, с новите технологии, или както мултимедийното представление да ги интегрира в себе си, а по-скоро ги превръща в една успоредна посока на театралното изкуство. Тези спектакли са много добри именно защото се случват едновременно като театър и кино, и могат да достигнат до много голяма аудитория. Част от нея е изкушена от театъра, но има и зрители, които дори нямат театър в града, в който живеят.

Десислава Стойчева: Аз искам да допълня, че този проект прерасна от Кралски национален театър на живо в проект за популяризиране на най-доброто от британския театър. Чрез копродукциите с Театър „Комплисите” и Donmar Warehouse беше показано най-доброто от представленията на други театрални компании.

Любов Костова: Националният театър е постигнал този гениален ход за разширяване на публиките и вследствие на това, екипът му мисли по отношение на това как могат да бъдат достигнати различни зрители. Това не е проблем само в театралния свят. Има отлив на зрители и от киното. Има един много интересен проект, наречен „сикрет синема“, който пак е британска иновация. Хората плащат много пари за прожекция, която не знаят каква ще бъде. Това, което им се случва е отиграване. Четох за прожекцията на „Изкуплението Шоушенк”. Беше описано колко театрализирано е било въвеждането на публиката в атмосферата на филма. Тоест това е обратният път – използването на театрален език за привличане на кино публика. Тази гъвкавост, която следва желанието на публиката може да помогне на едно изкуство да остане валидно и да преживее всякакви кризи, финансови или кризата на отчуждения човек. Наблюдателността, отвореното око към публиката е важна за оцеляването на изкуствата. В този смисъл за мен най-големият феномен тук е иновацията в разпространението, в отношението изкуство – публика. Това води и до иновации в партньорските отношения. Пак ще се върна към Cinema City. Те бяха щастливи да се включат в това приключение, защото осъзнаваха, че в салоните ще влезе една нова публика и, че този проект разширява портфолиото на кино продуктите, които предлагат. За мен е изключителен успех, че тези спектакли пълнят залите в деня на намалените от киното билети.

Гради Градев: Искам да добавя нещо във връзка с разпространението на NT Live. Както знаете международната премиера е отделна от тази на представлението в Лондон. При последните две излъчвания, от Националния театър бяха избрали да покажат по сателит последните представяния на съответните представления в Лондон. Тоест това е последната възможност да се види конкретния спектакъл. Това добавя още една емоционална нотка. И както каза водещата Ема Фройд, режисьорът на представлението винаги гледа своя NT Live. Ще ви разкажа и за друг експеримент, който направиха. Преди началото на представлението „Проблясъци” обявиха, че ще има дискусия с автора и хората могат да задават въпроси в Twitter. Въпреки че дискусията беше след полунощ, публиката в София остана до нейния финал.

Асен Терзиев: Това което ми допада в NT Live е много добре измислената симбиоза между кино и театър. Хитрият ход в проекта е програмирането. Тук не става дума за спор или страх, че киното в глобалния свят ще изземе театралната аудитория, а напротив, че може би точно той ще я разшири и увеличи. От няколко години наблюдавам, че киното започва да се държи като театър, защото при киното, знаем, че отсъстваше именно момента на събитийност. А сега например сестра ми и нейни приятели са се организирали и идват в София да гледат “Хобитът”, защото в цял свят ще се гледа едновременно в един ден в 12 часа. Тези реплики, които си прехвърлят различните изкуства са много интересни. NT Live е уловил много добре тази събитийност. Опасенията ми бяха да не видя едно добре заснето представление като тези по телевизия „Арте” с добре направен монтаж почти като филм. Изненадата ми бе, че дори когато го гледаш на запис остава усещането че присъстваш на събитие. Запазена е аурата на живото събитие. Мисля, че този тип проекти са свързани със свещени места за изкуството като Метрополитън Опера, Националния театър на Лондон, Театърът на Вагнер в Залцбург по две причини. От една страна, обективно заради това, че те са много скъпи и  изискват големи инвестиции и организационни усилия. И от друга, защото след подобни проекти съвсем нова публика проявява интерес към тези места и събитията им. Мисля, че тази симбиоза е много полезна. Тя не отнема нищо от театъра, а напротив подсилва още повече неговата аура.

Румяна Николова: С почти всичко, което се каза относно феноменалността на този проект съм съгласна. Искам да добавя още един нюанс. За мен той е изключителен с това, че покрива много и различни потребности на публиката. От тези на театралния специалист или запален любител в различни точки на света, който няма възможност да следи репертоара на Националния театър в Лондон, до човека със свободно време в четвъртък вечер и с пуканки в кино залата. И преживяването и на двамата да е пълноценно. Подкрепям констатацията, че проектът има важно социално значение. Това също го прави много значим. Мисля, че в съвременния свят изкуствата осъзнават, че не е необходимо да се оплакват от липса на публика, а трябва да се измислят все по-провокативни идеи за нейното привличане. Отношенията с публиката изискват поддържане. NT Live представлява един много успешен опит за провокиране отношение и интерес на зрителя, чрез микса на киното и театъра, и респективно на техните публики. Това е още един щрих към феноменалността на проекта.

Десислава Стойчева: Аз искам да се върна към моята любима тема за иновативните театрални проекти. От актьорска гледна точка съм много щастлива, че в основата на този проект е актьорът Дейвид Сабел, който се интересува от дигиталните технологии. Предоставена му е възможност за едногодишен стаж в Националния театър, където той работи по дисертационния си труд и прави технико-икономическа обосновка за възможността за излъчване на живо на театрално представление. Вече са били показвани по този начин музикални и танцови представления, но не и театрални. Бих искала да обобщя, че за да се  реализира един иновативен проект е много важно да се инициира от специалист в една област (в случая театъра), да се подкрепи изследване преди започване на проекта, да има финансово съдействие и партньори и не на последно място да има институция, която да оцени неговия резултат. Тогава цикълът ще бъде завършен. Това също е феноменално при NT Live, че са успели да преминат всички тези етапи и резултатите са налице: от 200 кина през юни 2009, в които се излъчва едновременно NT Live, сега са повече от 700.

Любов Костова: Вече има достатъчно изследвания, които доказват, че огромният масив от информация, огромните възможности свиват капацитета на зрителя да се концентрира. Тоест всеки, който иска да привлече вниманието, трябва да положи много повече усилия. Да стоим гордо и да се жалваме, че никой не ни обръща внимание е безплодно.

Камелия Николова: Действително събитието, за което говорим е много актуално. То много отговаря на съвременния свят и на нагласите ни в него. NT Live отговаря на съвременното усещане на човека да преживява нещата в момента на тяхното случване, да търси непосредственото преживяване на срещите си с изкуството. Това е много актуална днес тенденция в театъра. Особено се цени превръщането на самото гледане в събитие за гледащите и представящите. В киното също се опитват да постигнат подобно преживяване. И двете изкуства се стремят да излязат от дълго продължилата ритуалност на гледането и да създават и предлагат различни ситуации на непосредствено автентично преживяване на театралното или филмовото  събитие.

Гради Градев: В тази връзка се сещам за другото мое хоби, което съм си създал покрай NT Live. Като ходя на кино следя колко от актьорите в популярните филми съм гледал в NT Live. Знаете ли например, че в най-новия филм за Джеймс Бонд „Координати: Скайфол” има цели трима актьори от съвсем наскоро излъчвани театрални представления. Още в началото на филма можете да видите актрисата Наоми Харис – това е агентката от МИ6, която по погрешка застрелва Бонд. Същата актриса играе годеницата на д-р Виктор Франкенщайн в култовия театрален хит на Дани Бойл „Франкенщайн”, който гледахме това лято. Пак в „Скайфол” ще видите и двама от главните герои в постановката „Последната от Хаусманови”. В представлението Рори Киниър и Хелън Макрори играят синът и дъщерята на Джуди Хаусман, а в „Координати: Скайфол” са съответно агент от МИ6 и жената, която разпитваше шефката на МИ6 в британския парламент. Актьори, познати от NT Live, ще откриете и в някои доста популярни сериали. Например, в най-успешния британски сериал за вампири Being Human („Да бъдеш човек“) главна роля играе Деймиън Молони, когото ще разпознаете от ролята му в спектакъла „Проблясъци”.

Николай Йорданов: Засегнахте важни аспекти на феномена NT Live. Бих искал да завършим с нещо много лично. Какво от видяното е най-впечатляващо за вас: заглавие, актьор, отделна сцена или нещо друго?

Любов Костова: За мен от всичко, което съм изгледала от NT Live, откриващата сцена на „Франкенщайн” на режисьора Дани Бойл беше най-удивителното нещо, което ще запомня като актьорска игра и постановка. Искам да спомена и сценографията в тези спектакли, която знае какво прави –  не задължително с много пари, но винаги с мисъл.

Гради Градев: Аз ще повторя „Франкенщайн”. Гледал съм го три пъти.

Красимира Танчева: За мен най-впечатляващ беше спектакълът „Сътрудници” Джон Ходж, защото беше най-изненадващо. И на второ място „Проблясъци” от Никълъс Райт. И на двата спектакъла режисьор беше Никълъс Хайтнър.

Десислава Стойчева: Аз логично ще говоря за актьорите. За мен най-впечатляващо беше развитието на Саймън Ръсел Бийл. Гледах го като млад актьор през 1996 г. на сцената на Народния театър в София в спектакъла „Розенкранц и Гилдерстен са мъртви” от Том Стопард на Националния театър от Лондон. Сега го видях в „Сътрудници” и „Тимон Атински” като един от водещите актьори на театъра.

Камелия Николова: За мен имаше много събития в програмата, но все пак най-голямото беше Шекспировата „Комедия от грешки”. Много ми хареса представлението и мога дълго да обяснявам защо. Искам да добавя и изключителното присъствие на трима актьори. За единия ще се повторя с Деси Стойчева – това е Саймън Ръсел Бийл, който е изумителен и в двете роли – в ролята на Сталин в „Сътрудници” и като Тимон Атински. Също така Лени Хенри в „Комедия от грешки” и Рори Киниър в „Последната от Хаусманови” от Стивън Бересфорд.

Румяна Николова: За мен изумително е нивото на британския актьор. Освен изключителните отделни изпълнения, като цяло всички актьори в гледаните представления са на много добро професионално ниво. Другото, което искам да отбележа е текстът „Последната от Хаусманови”. Това е нов текст, дебют за автора Стивън Бересфорд, който успява да държи вниманието на зрителя, комбинирайки лекота и задълбоченост на посланието и разказа.

Асен Терзиев: За мен големите фаворити са спектаклите по трите нови пиеси: „Сътрудници”, „Проблясъци” и „Последната от Хаусманови”. В тези спектакли видях добрия актьор, добрия текст, говорещ за актуалните неща и как това превръща театъра във важна медия.

Николай Йорданов: Благодаря на всички за този разговор. Мисля, че стана интересна дискусия.

Comments are closed.

WordPress Video Lightbox