ТЕАТРАЛНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО – ситуации и проблеми

Клуб „Homo Ludens“

HOMO LUDENS 15/2011

Facebook
Google+
http://homoludens.bg/articles/teatralnoto-zakonodatelstvo-situa/
Twitter

Международна кръгла маса, организирана от Съюза на артистите в България съвместно с Арт Офис

26.03.2011, София

Валентин Танев: Скъпи гости, уважаеми дами и господа, искам да благодаря на всички за това, че приехте поканата на Съюза на артистите в България да участвате в тази дискусия. Причината за провеждането на подобен дебат е назрялата необходимост от приемането на закон за сценичните изкуства в България. Бих искал очертая основните насоки на нашата дискусия, а те са: Закостенялата театрална система, липсата на критерии и нормативи за развитието на сценичните изкуства в България, както и отсъствието на точни нормативни документи за трудовата защита на хората работещи в театъра. Бих искал да представя нашите гости, които ще споделят своята позиция: Даниела Петрова – Председател на Комисията по култура, гражданско общество и медии в Народното събрание; Митко Тодоров – Заместник-министър на културата; Марта Вайда – Секретар на Унгарското театрално сдружение и Йон Карамитру – Директор на Националния театър в Букурещ. Гостите ни от Унгария и Румъния са работили по изработването на законите за сценични изкуства в техните страни и предполагам ще ни бъдат полезни. Ние сме покани гости точно от тези две страни поради няколко причини: Румъния е страна много близка до България като степен на икономическо развитие и голяма част от проблемите, които съществуват там са и наши проблеми. Унгария е страна, където нещата са доста по-напред като развитие и ние бихме искали да почерпим и следващата стъпка от положителния им или отрицателен опит.

Сега давам думата на водещия дискусията г-н Николай Йорданов.

 

Николай Йорданов: Лично аз се радвам, че по случай 90-годишнината от основаването на Съюза на артистите, ние сме се събрали за една пределно актуална дискусия. В момента се извършва нещо, което най-общо се нарича продължение на започната, но недовършена реформа още през 90-те години. За нашите международни гости, а и за всички хора, които са дошли на тази дискусия днес, искам да припомня, че веднага след промените възникна необходимостта от ново законодателство в областта на театъра. Някъде до средата на 90-те се лансираха предложения за специален закон театър, но в крайна сметка през 1999 г. се прие един общ Закон за закрила и развитие на  културата, в който се отнасяше до всички културни дейности. Същевременно обаче, за други изкуства се приеха специални закони като например Закона за филмовата индустрия през 2003 г. Това отвори отново дебата за необходимостта от специален закон и за театъра. Преди една година Министерство на културата излезе с инициатива отново да събере работна група, но този път задачата беше проект на закон за сценичните изкуства. Т.е. към днешна дата Министерство на културата, което е върховен орган в провеждането на културната политика на България, предлага да мислим за театъра заедно с музиката. Разбира се, основните проблемите към днешна дата стоят на дневен ред: Защо и в какъв размер обществото подкрепя театралната дейност? Това е много базисен въпрос, който ние продължаваме да дискутираме. Не по-малко важен е въпроса  и как да бъде оказвана тази подкрепа. Дали това да става преимуществено през държавата или през общините, или в някакъв смесен вариант? Дали да се подкрепят само институции, в случая имам предвид държавни и общински театри, или да се подпомагат и за т.нар. независими трупи. Ако отговорът е „да” по презумпция, то какво да бъде съотношението при подкрепата на между институции и проекти? И най-сетне към самия конкретен механизъм за финансиране стоят открити въпроси: Какви са критериите за оценка на театралната дейност и какви са процедурите? Естествено, Съюзът на артистите се интересува и какъв ще е социалният статус на твореца; въпросът за статуса на хората, които рабятят в този сектор, е не по-малко важен от юридически статус на театрите. Това се отнася както за тези, които работят на свободна практика, така и за тези, които са наети в самите театри. Тук също ще кажа само че през тези 20 години изживяхме двете крайности:  от идеите през  90-те, всички актьори едва ли не да се явяват на кастинг за всяка роля до съществуващото положение днес да бъдат са безсрочни трудови договори в държавните и общински театри. Възможно ли е да мислим за някакъв междинен вариант, който да е балансиран и в това отношение? Това са все въпроси, които надявам се, че хората които са се събрали тук, както официалните представители на законодателната и изпълнителната власт, така и нашите гости от Унгария и Румъния, ще предложат свои погледи. След това всички ние ще имаме възможност да зададем въпроси към тях, или да направим наши изказвания.

Имам удоволствието да дам първо думата на г-жа Даниела Петрова, която е Председател на Комисията по културата, гражданско общество и медиите към Народното събрание. Заповядайте!

 

Даниела Петрова: Благодаря на организаторите, на Съюза на артистите в България за възможността в този почивен ден ние да бъдем заедно. За  мен ще бъде много полезно да присъствам на тази дискусия. Очаквам да чуем от гостите от Румъния и Унгария както техните добри практики и полезен опит, така и, разбира се, проблемите, с които са се сблъскали. Ще си водя бележки, защото вие тук ще говорите експертно, а ние всъщност трябва да облечем в правна форма това, което трябва да постигнем. Действително културата трудно се вкарва в рамка и в правна регулация, но както всяка друга дейност е по-добре да има правила и те да са постигнати при широко обсъждане и при добър баланс за всички участници в процеса. Надявам се диалогът да бъде конструктивен, а емоциите да бъдат оставени малко настрани. Мисля, че трудният и емоционален период в края на миналата година, когато наистина нямаше средства вече отминава и да се надяваме, че с новите реформи, които текат ще успеем съвместно да оцелеем и да направим нещо добро, защото имаме невероятни таланти, постановки и изпълнители. Хората трябва да работят спокойно и при определени правила и, разбира се, при един добър бюджет. Надявам се правителството и законодателната власт, а всички участници в процеса да си подадем ръка, за да можем да получим един добър резултат. Надявам се също така, че с тази кръгла маса се слага само началото на една дискусия, която трябва да проведем в кратки срокове, но тя е важна, за да се чуят различни мнения.

Благодаря ви за вниманието!

 

Николай Йорданов: Чухме една  готовност за продължаващ диалог. Това е важно, защото много често тези дискусии през изминалите години сме ги водели в затворени кръгове, а е от значение между всички групи в театралния сектор, както и хората, които работят в държавната и общинска администрация, и тези, които взимат решения в Общинските съвети и Народното събрание, да  има диалог и чуваемост между тях.

Сега  ми позволете да дам думата и на г-н Митко Тодоров, който от близо една година е заместник-министър на културата, тъкмо в областта на сценичните изкуства.

 

Митко Тодоров: Здравейте, колеги. И аз ще се  присъединя към поздравленията отправени към организаторите, към Съюза на артистите, защото знам как се подготвят награди, които предстоят да се случат в утрешния ден, а вие сте се заели с дискусия.

Към днешната дискусия, която е поредната работна среща по нормативни документи, свързани със сценичните изкуства, ние от Министерство на културата пристъпваме като към един от много сериозните моменти по проектозакона за сценичните изкуства. Тук присъстват и група експерти от Министерство на културата от три дирекции – Сценични изкуства, Финансова и Правна. До сега за варианта на проекта на закон, който беше предложен през есента на 2010 година, сме получили над 170 предложения, становища и мнения от различни организации, физически лица, експерти, колеги, синдикални централи. Море от мнения,  хубавото е, че голяма част от тях са креативни, със загриженост да направим нещо по-добро. Разбира се, една част от тях са и критични. Защо се получи затишие от два месеца в работата по законопроекта. Две-три са причините и аз съм длъжен да ги кажа. Ние отчитаме, че в първия вариант, който беше изготвен от група юристи – млади хора и много любопитни, но без да познават в достатъчна степен спецификата на сценичните изкуства. В хода на работата ние започнахме да приближаваме идеите си, но независимо от всичко проектът се получи с доста недостатъци. Ние ще продължим да го усъвършенстваме – както премахване на това, което е излишно или няма да върши работа, така и да допълним това, което  е необходимо Една друга причина е, че стартирахме новата методика за финансиране на театрите от януари месец тази година. Ние искаме първо да тестваме системата на финансиране през тази година, да видим част от нейните първи резултати и тогава регламентираме юридически едни или други положения по-трайно. Нашите контакти досега с колегите от институтите за сценични изкуства ни показват доста разнородна картина, по-малко тревожна отколкото ние очаквахме. Повече бяха предварителните страхове, отколкото реалните неща. Независимо от всичко ние следим отблизо как протичат процесите сега с делегираните бюджети. Още сега забелязахме няколко пробойни, които се появяват в системата и ако те покажат трайна тенденция през годината, явно че ще има промени в тези поднормативни документи. Надявам се, мче към ноември – декември тази година ще можем да пристъпим към съгласуване на нашите идеи за поректозакон за сценичниет изкуства с правителството и Комисията по културата, гражданско общество и медиите към Народното събрание.

Чуват се и възгласи: „Ние вече минахме на делегирани бюджети, защо ни е този закон?” Аз смятам, че не бива да се отказваме от това по две причини: първо, че чрез него можем да подобрим положения, които съществуват в Законаза закрила и развитие на културата. Второ, трябва да узаконим една нова система  на работа на нашите сценични културни институти и в това отношение законът е необходим.

Както каза Валентин Танев, за нас ще е полезно и нужно да чуем мнението и на нашите колеги г-жа Марта Вайда и г-н Йон Карамитру.

 

Николай Йорданов: Предполагам, че основните моменти в текущата културна политика ще бъдат обект на дискусия.  Но аз все пак си мисля, че е хубаво преди да говорим по конкретните механизми и инструменти на културната политика е хубаво да помислим и за нейните принципи. Тях можем да ги преформулираме в контактите си с колеги от близките до нас страни, също членове на Европейския съюз, но също и много близки до тас и географски, и като общо минало.

Позволете ми да дам думата на г-жа Марта Вайда от Унгария, която е Секретар на Унгарското театрално сдружение. Може би знаете, че Унгария прие театрален закон, който бе обект на анализ и в работната група към нашето министерство на културата. Вероятно тя ще сподели с нас силните и евентуално слаби страни в този закон. Заповядайте г-жо Вайда.

 

Марта Вайда: Дами и господа,  за мен е чест да съм тук и да споделя няколко думи за унгарския закон за театъра, за подкрепата и специалните правила, както й за работата на организациите по сценични изкуства. Първо бих искала да кажа, че този закон е много важен за унгарският театрален живот и на унгарските изкуства като цяло. Изпълнителските изкуства – театърът, музиката, танца – трудно се описват в параграфи и трудно се намира обективен критерий, който да ги регламентира правно.

Преди време се опитахме да създадем общ закон на изкуствата в Унгария, нотогава не успяхме да го завършим. Сега, през това десетилетие на новия век, обстоятелствата бяха благоприятни и нещо никак не маловажно – имаше и политическа воля за това. Подготовката на закона беше свързана с много работа и е резултат от сътрудничество между различните сценични изкуства.

Аз представлявам Унгарското театрално сдружение, в което членуват унгарските театри, театралните трупи, театралните институти. В него членуват не само театрални организации, но също и такива, свързани с музиката и танца. Така че представители на различни сценични изкуства взема участие при неговата подготовка.

Парламентът прие закона прездекември 2008 година и той влезе в сила на 1 март 2009, но централната бюджетна подкрепа влезе в сила през 2010. Така, че 2009 стана преходна година, когато направи регистрация на организациите в областта сценичните изкуства, когато се създаде Съвета по сценични изкуства и Административната агенция за сценични изкуства. Към Министерството на националните ресурси (за съжаление, ние имаме лошия навик постоянно да преименуваме министерствата си) съществува Съвет по сценични изкуства, който формира културната политика в областта на сценичните изкуства, а Агенцията за сценични изкуства извършва административната дейност.

Основно положение е, Законът подкрепя не самите артисти, а организациите за сценични изкуства, но чрез тях, разбира се, и самите хора. Сценичните изкуства са разделени на 6 категории:

  1. Драматични или куклени театри с най-малко 180 представления годишно с поне 2 премиери;
  2. а) Драматични и куклени трупи театри, които имат най-малко 100 представления годишно с поне 2 премиери;

б) Приемащи сцени, които програмират най-малко 140 представления годишно, като поне 30% от тях са собствена продукция;

в) Театри на национални и етнически малцинства,  които имат най-малко 100 представления годишно с поне 2 премиери, като най-малко 75% от тях са собствена продукция;

  1. Балетни или танцови трупи с поне 50 представления годишно;
  2. а) Драматични или куклени театри с най-малко 100 представления годишно с поне 2 премиери, като най-малко 75% от тях са собствена продукция;

б) Приемащи сцени, които програмират най-малко 100 представления годишно, като поне 30% от тях са собствена продукция;

в) Театри на национални и етнически малцинства,  които имат най-малко 20 представления годишно с поне 1 премиера, или имат поне 50 000 зрители с платени билети;

  1. Улични театри или театри на открито, които имат най-малко 20 представления годишно с поне 1 премиера, или имат поне 50 000 зрители с платени билети;
  2. Независими театри, които са съществували поне 2 години, и които не попападат в нито една от категориите 1 – 5.

 

Трябва да уточня, че театрите, попадащи в категориите от 1 до 5 трябва да бъдат организации за сценични изкуства, които оперират като бюджетни институции или имат сключен договор за публични услуги с местната власт.  Категориите 5. и 6. се подкрепят под формата на програми с определени приоритети, за които се кандидатства по проекти. Тези приоритети могат да бъдат: представления за деца и млади хора, образователни театрални програми, съвременна унгарска драма, спектакли с много високо художествено качество, трансгранично културно сътрудничество, подкрепа за международни гостувания и фестивали, архивиране и изследване на театралната дейност.

В Унгария финансовата подкрепа за театрите се състои от три части: твърд договорен бюджет, допълнителен бюджет според броя на зрителите срещу закупени билети и чрез субсидии по проекти. Някои цифри за 2010 г.: като твърдо финансиране от ценралния бюджет (за категории 1. и 2.) са дадени 18 милиона евро; като допълнително бюджетно финансиране от централния бюджет – 20 милиона евро, по проекти от централния бюджет – 5,5 милиона евро; от местните власти (за категории 1., 2. и 4.) – 24,8 милиона. За 2011 г. заради кризата парите за проекти са с 20% по-малко, а общините още не са уточнили размера на своята подкрепа. Не само общинските театри страдат от кризата, но и подкрепата за Националния театър е намалена от 6, 3 мил. на 5,37 мил. евро за  тази година.

В Закона е упоменато, че 10% от целия публичен бюджет отива за независимите театри. Това е много важно, защото мислим, че от този вид театър идва нов импулс. Ние не сме сигурни колко пари могат да изкарат те на година, но смятаме че е много важно да ги подкрепяме. Разбира се, не всички харесаха това и по-късно тези 10% от бюджета станаха 8%.

В настоящия момент трябва да споменем един от най-големите плюсове на закона, а именно че частните спонсори имат данъчни облекчения ако подкрепят театъра, но сумата, която дават, не може да е по-голяма от 80% от приходите от билети за конкретната година. Спонсорът получава данъчни облекчения. Миналата година беше първият път, когато започнахме да ползваме тези облекчения.

Още една важна част на закона – има специални правила относно упражняването на дейност в областта на сценичните изкуства. Всички знаем, че театърът е специално работно място, където правилата от Кодекса на труда не могат да се приложат изцяло. За пръв път се опитахме да регламентираме специлани правила. Те се отнасят да работното време, до броя на представленията на различните видове артисти (актьори, певци, кукловоди). Имаме специални правила и за музикантите работещи в операта и симфоничните оркестри. Ако актьорите имат безсрочни договори те могат да бъдат уволнени, но получават по-голямо обезщетение. Също така имаме правила за позицията на мениджъра, а това винаги е било чувствителен въпрос.

С оглед на опита, който натрупахме, ние се опитваме сега да решим един базисен въпрос: как да подкрепяме художественото качество, което не може да се изрази в цифри? Лесно е да се каже: тези, които които правят по-добър театър и музика, заслужават да получат повече пари. Но кой може да каже кое е по-качествено и кое не? Трябва ли да подкрепяме само изкуството, което се прави в малки стуздиа за по около 50 зрители? Как да се отнасяме към „индустриите”, които показват представляния пред хиляди зрители с участието на стотици артисти, певци, хор, танцьори и сценичен персонал? Н еможем просто да кажем, че публиката трябва да плаща за всичко това, без да има държавни субсидии, защото защото хората в Унгария не печелят достатъчно за покриват пазарните цени. Ние трябва да се опитаме да определим различни критерии за финансиране и те да бъдат максимално точни, използвайки цифри и данни като база,  но също така въвеждайки все повече възможности да възнаграждаваме качеството. Трябва да подкрепяме и големите театрални ансамбли, защото според нас те гарантират професионализма в артистичната работа.

Благодаря ви за вниманието.

 

Николай Йорданов:  Надявам се, че ще бъде полезно за всички нас това изказване. Искам да посоча само две неща, които, сдтрува ми се, са много важни за последващия дебат. Чухме, че има ясни разграничения при публичното финансиране между национални, градски театри и независими трупи. Това е едното. И второ, в унгарския закон ясно са посочени  различните жанрове и видове театър, като стремежът е да се обхванат всички артистични дейности, които влизат в понятието „театър” – освен драматичен и куклен, танцов театър, уличен театър и т.н.

Сега давам думата на г-н Йон Карамитру, който той беше представен в качеството му на директор на Националния театър в Букурещ, какъвто е в момента, но искам да добавя, че преди това беше той бе министър на културата в Румъния, така че е човек дълбоко запознат с проблемите на театралното законодателство.

Заповядайте г-н Карамитру.

 

Йон Карамитру: Много ви благодаря че ме поканихте тук. Отговорен съм за много неща, които мога да докладвам за румънското законодателство в сферата на изпълнителните изкуства. Преди да вляза в подробности по финансовата част, искам да започна с един основен въпрос: културата е сфера, която трябва да я запазим или трябва да променяме, но като я сложим на специален режим?  Културата е нашата национална идентичност. Сега ние откриваме и нашата европейска идентичност. На един форум в Брюксел казах, че Румъния и България не са влезли в Европейския съюз през задната врата, а че са същностна част от европейската култура. Освен това често споменавам,че по отношение на финансовата и военна си мощ страните могат да бъдат йерхизирани. От една страна стоят свръхразвити държави, от друга – много бедни държави. В сферата на културата може ли да класифицирате държавите? Коя е най-важна, коя е по-маловажна? Културата на Франция по-важна ли е от тази на България или обратно? Двете държави еднакво допринасят за европейската идентичност, за културната идентичност на нашият континент. Спецификата на всяка държава е важна за идеята, че идентичността на Европа се състои от много гласове.

Ние като администратори на културната дейност от какво имаме нужда? Помните добре комунистическите времена и как се контролираше културата:  субсидиите се даваха, защото властта контролираше да се прави такова изкуство, какво е необходимо на системата. Ние казвахме, че в Румъния комунистическите лидери са идиоти, че са глупави. Но има някаква историческа ирония, следреволюционна ирония бих я нарекъл, защото днес в парламента има интелигентни хора, архитекти, хора завършили университети, академици, изявени личности, но все пак точно тези хора гласуват за културата най-ниското перо в бюджета. Бюджетът на Министерство на културата е от порядъка на 0.33 % от общия бюджет на Румъния, мисля че същия като вашия. За бюджета за култура казваме, че с нищо трябва да направим нещо.

За да добиете представа, населението на Румъния е 22 милиона души, а актьорите и официалните членове на профсъюзите са около 12 хиляди души. Ако ги извадите от населението ще видите, че това е капка в морето. Но всеки един от тези артисти е значима личност, която може да допринесе много за цялата нация. Разбирам, че държавата е в много трудно положение, но трябва да се намерят начини да се поддържат живи сценичните дейности. Ако можехме да съществуваме на пазарен принцип, щяхме да го направим, но в Румъния това е невъзможно. Убеден съм, че нашата култура, оставена без публична субсидия, ще бъде обречена на гибел.

В западните страни, артистите и трупите могат да се съревновават на пазарен принцип. Това е най-добрият начин според мен да се заплати труда на най-добрите артисти. Когато бях министър исках да направя голяма реформа, да преобърна културния живот на Румъния, да го направя както е на Запад. Разбира се, интересуваше ме и мнението на хората, които работеха в музиката и театъра. Направих допитване сред 3000 румънски артисти. 80% от тях твърдяха, че нещата трябва да си останат такива каквито са, но искаха заплатата им да е пет пъти по-висока. Останалите 20%,  бяха т.нар. звезди, известни артисти, те предпочитаха да се съревновават, да минат на свободна договорна система. Замислих се и реших, че ако променим веднага системата ще убием институциите. Ако нямаш възможността да смениш радикално модела, съществува опасността просто да убиеш съществуващите културни институции.

В Унгария направиха нещо прекрасно, те са уникална държава от бившия соц-блок. Те не промениха от днес за утре системата с договорите. Според румънския Кодекс на труда след изтичане на срочен договор от 2 години, всеки придобива правото на безсрочен договор. Аз исках да променя тази система – да няма бесрочни договори, но синдикатите бяха против, а и такъв е законът. Синдикатите настояваха да има оценка след тези 2 или 3 години и след нея, ако е положителна, договорът да се превърне в безсрочен. Но тези неща не действат ефективно, според мен. В целия Западен свят в сценичните изкуства са на свободна практика с изключение на някои театри като например Комеди Франсез. Трябва да има съревнование, а синдикатите да се грижат само заплащането на труда да не бъде под минимума. Мисля, че това е здравословно и е единственият начин да поддържаме живи сценичните изкуства активни и свежи.

Тъй като миналата година имаше бюджетни рестрикции, заплата на един актьор, който е 10 години в Националния театър не трябваше да е над 350 евро. При тези заплати те се опитват да си намерят други ангажименти – в киното, в телевизията, в други театри. Аз правя отчаяни опити да ги задържа, но разбирам, че не мога да постигна мотивация с тези заплати. А аз съм актьор като тях и се чувствам ужасно, когато трябва да ги накарам да откажат ангажимент.

Съществуват и проблемите с ниските пенсии на творците след като те напуснат работа. Съществуват привилегии за изключителни таланти (това обхваща една група от около 1500 души).

Проблемът с ниското заплащане е едната сдтрана на медала, от другата е проблемът, че културните институции се регулират със същите закони, с които и другите институции. Да направиш закон за културата не е лесно нещо, но той може да задвижи нещата. В Румъния ние имаме шест национални театъра. Те, както и националните музеи, и филхармониите, се регулират от един и същ закон и получават парите си от националния бюджет. Съществуват страшно много рестрикции за държавната администрация, които се отнасят и до нас. Например да правим съкращения, да не назначаваме нови хора, защото има ограничения в бюджета. От 500 служители, които имах до миналата година имах в Националния театър (който включва опера и театър), вече имам само 400. Вие ми споделихте, че искате в Кодекса на труда да бъде упоменато че актьорството е свободна професия. Аз горещо подкрепям това. Мисля, че това е изход от съществуващото положение.

Не можем да запазим старата система след като сме членове на Европейския съюз. Не можем да гребем в две лодки едновременно, както казваме ние в Румъния – комунистическата и западната!

 

Николай Йорданов: Ще ми се да изведа и от изказването на г-н Йон Карамитру тезата, че надали вече е възможно да гледаме в културната сфера само на национално ниво. От 2007 година България и Румъния са членове на Европейския съюз и ние трябва да се опитваме да следим какво става в другите страни. Разбира се няма обща законодателна рамка в областта на културата, но има логики, има добри и лоши практики, които ние трябва да познаваме. В своето изказване г-н Карамитру засегна различни аспекти на проблема за театралното законодателство и ние се убедихме, че театралната дейност не се свежда само до субсидирането на театрите. Тя има неимоверно много измерения, като пример ще дам пенсионирането, в предходното изказване на г-жа Марта Вайда стана въпрос и за образованието и ред други неща, които очевидно трябва да бъдат премислени преди да се вземе едно или друго решение.

Предполагам, че нашите чуждестранни гости предизвикаха вълнения и много въпроси в аудиторията. Сега имате възможност да зададете допълнителни въпроси към тях, или просто да направите вашето изказване по част от тези проблеми, които са ни събрали тук и които бяха дискутирани от тях. Заповядайте.

 

Цветан Цветков: (тенор от Софийска национална опера, заместник-председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци) Първо искам да благодаря за поканата и да кажа, че това което правим може би малко е закъсняло. Разбира се, ние сме се събирали, говори ли сме, правили сме доста кръгли маси и доста срещи. Аз лично съм участвал в първата работна група, която тълкуваше реформата в музикално-сценичните изкуства. Няма да говоря за драмата и театъра, защото тук присъстват достатъчно хора, които биха могли да говорят за тях. Бих искал да подчертая няколко неща, които според мен  са важни да се отбележат на тази кръгла маса.

Реформата, ако мога така да се изразя вече е факт, но тя не постигна онези цели, които първоначално се бяха поставили. По принцип тя започна, защото нямаше пари. Както вече стана дума, въпросът не е само в субсидиите и финансите, а той обхваща много по-широк кръг от проблеми. Между другото ние от Съюза на българските музикални и танцови дейци в България, казахме ясно и категорично мнението си по отношение на реформата: тя целеше съкращаване на бюджетните разходи. Бяха съкратени около 500 човека от музикалната среда, които ако още не са обезщетени би трябвало да бъдат. Смятам, че това съкращение не реши бюджета нито на Министерство на културата, нито на държавата.

Според мен най-същественият проблем на музикално сценичните изкуства е, че до този момент не е не е изяснена концепцията, не са изградени стандарти  за управлението на тези институти. От друга страна, не е гарантиран минимумът финансов ресурс, който трябва да произвежда съответния музикален продукт. В институтите се получиха най-новите изисквания в писма от Министерство на културата, в които се казва, че вече няма да има фонд работна заплата, т.е. няма да има щат. Т.нар. делегирани бюджети се направиха на базата на изчисленията на един много релативен фактор, какъвто е публиката, а тя според мен не може да бъде фактор, по който да се изчислява субсидията и финансите на един институт.  Изкуството никъде не остава само на пазарния принцип. Това е доказано, потвърди се и в думите на нашите гости, че всъщност формациите трябва да бъдат запазени. Дори в най-развитите страни, в състояние на криза, публиката ще се откаже от културните си интереси, ако не й позволява икономическия й статус.

При този начин на финансиране проблеми съществуват още при изготвянето на репертоара –например в Софийска опера, където програмата се прави няколко месеца по-рано, не можем да изработим такава понеже нямаме сигурност по отношение на финансирането.

Последно искам да кажа, че първо трябва да се създаде една ясна платформа, върху която да стъпят всякакъв вид реформи. Тогава бихме могли да търсим и някакви резултати. Тогава процесите биха могли да бъдат предвидими. Ако нямаме законовата рамка върху която да се стъпи, как ще се управляват и как ще съществуват театрите?

Аз съм обнадежден, че сценичния закон е отложен във времето. Доколкото разбирам и останалите неща ще се подложат на ревизия и затова си мисля, че трябва по-често да организираме такива срещи.

 

Валентин Танев:  Аз бих искал да задам един по-конкретен въпрос към нашите гости. Искам да ви попитам как във вашите страни става преминаването от безсрочни договори трудови договори към срочни? И второто, което е много важно, каква е защитата за свободните творци? Вие много добре знаете, всички тук се занимавате  с такива професии, един артист не може да бъде на пика винаги, има моменти в които е изключително зает, но има и такива в които не е.

 

Марта Вайда:  Трудовите договори в Унгария и по социалистическо време бяха срочни, така че не е ревизирано нищо след промените. Мисля, че ние бяхме единствената държава от социалистически блок, която имаше договори за две или три години и те трябваше непрекъснато да се преподписват. Мисля, че срочните договори са добра система, защото позволява артистична свобода – и за твореца, и театъра. Когато дойде нов директор, той би искал да работи с други хора и така е по-лесно да извърши промяна в състава.

На въпроса, касаещ свободните творци не мога отговоря, защото нямаме система за защитата им.  Това е работа на синдикатите, които не са силни организации в Унгария. Можем да кажем, че в наши дни има прекалено много актьори с дипломи, но те трябва да знаят че това не е гаранция че ще получат договор и ако не работят, за съжаление това е техен проблем.

 

Йон Карамитру:  В Румъния това е ужасен момент за младото поколение творци. По време на комунистическата система имахме само две академии за актьори – в Букурещ и в Търгу Муреш. Съществуваше система, когато хората завършваха обучението си и те биваха изпращани в някой театър в провинцията и трябваше да стоят там две или три години, едва след този период имаха право да се върнат в Букурещ или да се преместят някъде. Сега всеки университетски център в Румъния  има секция, която е специално за обучение на актьори. Всяка година имаме стотици млади актьори, които завършват и  театри, които не отварят вратите си за тях. Но дори ако те бяха отворени, просто няма место за толкова хора. Те започват да се занимават с частни инициативи, трупат някакъв опит, но това не е достатъчно за тях. Повечето се опитват да се занимават с нещо различно за да печелят пари. За тях това е ужасно. От друга страна, качеството на обучение е много по-ниско от преди, защото много актьори, не най-добрите, започват да дават уроци, а най-добрите ни актьори са заети и те не преподават.

Относно защитата на свободните творци, трябва да погледнем как са организирани нещата в Америка и в Европа. Системата в Щатите е такава – вие сте на свободна практика, имате работа в телевизията или снимате филм, работите на различни места и съответно плащате вашия процент, който е един вид фонд, за да може когато не работите да получавате някакви средства. Робърт де Ниро, който срещнах веднъж в Ню Йорк и ми каза, че когато е безработен подкрепата от държавата му е един милион на месец, защото той си плаща от всички филми които е правил. Данъкът му е близо 80%. Част от тези пари са за неговата осигуровка, когато няма работа.

Ние в Румъния нямаме такава система.  Но с промените трябва да се внимава. Не можеш да уволниш един  актьор, който е на 50 години и му остават 15 години до пенсия. Тридесет години той играе на сцената, как да го уволниш, ти си отговорен за живота му. Мисля, че да се  създаде справедлива система, трябва  да се започне начисто. Да кажем, че от този момент нататък няма да подписваме безсрочни договори, но всички те ще са валидни докато човекът ще се пенсионира. Мисля, че това е единствената морална възможност да създадем баланса   в системата.

 

Красимира Филипова: (Директор на Дирекция сценични изкуства към Министерство на културата) Преди въпросите ми към г-жа Вайда, ще си позволя да се обърна към г-н Цветков. Като Ви слушат гостите ни, г-н Цветков, ще си помислят, че държавата ни е абдикирала тотално от културата. А нашият проблем е, че има 56 държавни театъра. Искам да подчертая, че начинът на финансиране, който подчертавам се тества в момента, е някакъв опит да се извършат промени в съществуващата практика.

Моят въпрос към г-жа Вайда е: Какво точно да е участието на общините и те само своите градски институти по сценични изкуства ли финансират или участват съвместно с държавата в държавните институ?  Това е едно и второ, тъй като ние правим сега за първи път мониторинг на  начина по който се работи в държавните сценични изкуства, кажете ми какво мислите, как да се сложи като критерий за финансиране висококачественият продукт. Ние, г-жо Вайда, сме много затруднени с този нюанс, доколкото на този етап можем да говорим за качество само доколкото те е признато от  големи форуми: фестивали, награди, международни участияи пр.

 

Кириякос Аргиропулос: (Директор на Столичен куклен театър) Аз искам само да допълня към въпроса: Какви са критериите, по които се оценява качеството и механизмите за подкрепа?

 

Марта Вайда: Преди всичко местната власт няма предписание колко пари да дава на театрите, но в закона е упоменато, че ако следващата година дадат по-малко от предишната, тогава театъра получава по-малко пари и от централния бюджет. Тази система има за цел да окуражава местната власт да дава повече пари на театрите. За съжаление това не се случва в тези дни на криза, защото и общината и държавата нямат достатъчно финансови възможности.

Вторият въпрос смятам, че е най-трудният в един закон. Както казах в началото, изключително трудно е да се каже кое е добро и кое е лошо, кое стойностно и кое не. От една страна, имаме сигурни данни – какъв е приходът от продажбата на билети, това може да се провери, но не може да се провери и да се измери колко добро е едно представление. Споменах в изказването си няколко приоритета, които са изключително важни като критерии. Финансово се стимулират: детски и младежки театри, поставянето на съвременни пиеси, особено съвременни унгарски пиеси, така че ако изпълнявате съвременна унгарска пиеса, получавате повече пари за това. Т. е. има определени критерии и категории, по които можете да получите подкрепа. Това важи за оперни и музикални представления с жива музика – например ако музикалните изпълнители направят представление на плейбек, получават  по-малко пари и съответно ако музиката е изпълнена на живо, финансирането е по-голямо. Ако правите камерни представления, също получавате повече пари. Но ако имате две представления на камерна сцена как може да решите кое е по-доброто. Това е много трудно…

 

Йон Карамитру: Ние нямаме такава напредничава система. Да се каже кой е по-добър от друг е толкова относително. Може да вземете три-четири гледни точки: критиката, обществото, колегите и нашата асоциация например, но всяка една от тези гледни точки е несигурна. Спомнете си Оскарите за които гласуват две хиляди души в различни категории – най-добър актьор, най-добър филм и т.н., но те създават общество от специалисти и критерият е половината плюс един. Това са две хиляди души, това е едно трудно съревнование. Вътре в театъра оценъчната система може да е както е в миналото: ако играете Хамлет, получавате три точки, Плоний – две, ако сте в ролята на Розенкранц и Гилдерстерн – една точка, и като съберете тези точки получавате резултат в пари… въпреки че можете да играете Хамлет ужасно.

 

Валери Кръстев: (Главен счетоводител на Съюз на артистите в България) Не разбирам защо трябва да слагаме критерии за вида на договорите. Нашето законодателство позволява всички форми – безсрочни и срочни договори, както и свободни артисти. Защо да създаваме правила? Вярно е, че имаме много млади хора, но можеш ли да кажеш на един актьор, който е на 56 години да напусне театъра, защото няма роля  за него. Аз искам да попитам как е уреден достъпа до т.нар. публични финанси за всички заинтересовани страни – например независимите театри в България имат достъп само до проектите и нямат право да ползват други публични финанси. В България е избран критерият „брой зрители”. Дали това е правилно според вас и как вие получавате държавна субсидия? Например вашия театър в Букурещ как получава държавната си субсидия?

 

Йон Карамитру: Като директор на Националния театър аз всяка година трябва да попълвам един лист хартия за моята програма, в която описвам колко са премиерите, колко заплати трябва да платя, колко осветление, отопление и т.н. Описвам също така

ако имам спонсорски пари, ако съм наел някакви зали или съм дал под наем зали, различните си допълнителни дейности – реклама и др. Ако реша, че ще правя девет премиери, две от тях за голямата зала, която е огромна с 1100 места. За да се направи декор за такава сцена е необходимо да имаш много пари. Като пресметна тази сума се насочвам към амфитеатралната зала, където съм предвидил да направя четири постановки, там има 330 места. После описвам бъдещите спектакли и за т.нар. „Черната кутия” – зала където разполагаме с не повече  от 200 места. Изпращам тези изчисления на Министерство на културата и започваме кореспонденцията. Могат да ми кажат: „Нямаме пари да ви дадем за девет спектакъла, направете седем”, нещо такова се получава.

От друга страна има международни турнета, аз се интересувам от този обмен, вашият Народен театър дойде в Букурещ, ние тук в София. За това пътуване намерих спонсор за декора и състава, проявяваме гъвкавост според ситуацията. Миналата година Министерството ми каза официално 30% от вашия бюджет е орязан, така че трябваше да влезем в този много тесен бюджет. Критерият е мениджърски. Аз съм отговорен за това, което правя и то съответно се оценява. Моят договор е за пет години, както и на останалите. Имах възможността договорът ми да се поднови за още пет години, защото това, което извърших беше оценено.

Ние сме на първо място по приходи от билети. Миналата година те бяха 18 % от целия бюджет на театъра, сега вървя към 20%. Това е добре за нашия театър, хората се редят на опашки, театърът ни е желан, радваме се на пълна зала непрекъснато. Но билетите са много евтини, най-скъпият е 50 леи, което значи 11 евро, това е най-скъпият билет, най-евтиният е 3 – 4 евро. Предпочитаме да имаме пълна зала. Това е по-добрият вариант отколкото да слагаме по-скъпи билети.

 

Марта Вайда: В Унгария има възможност министърът да сключва договор за пет години с различни театри. Както прави това с Националния театър, Операта и с някои други театри. По този начин им  осигурява бюджет за този период. На теория това е добре, но на практика живеем в държава, в която законите могат да се спазват, но могат и да се заобикалят.

Трудовото законодателство в театралната сфера е много трудно за регулация. Изискването за 8-часов работен ден например е много специфично. Актьорите репетират сутринта и играят вечерта, но не всеки ден, така че ние имаме време за учене на текст, за тренировка на тялото, за изследвания и т.н. Но цялото това време влиза в работното време на актьора. Работата на техническия персонал също е специфична. Когато наближи премиерата те трябва да се повече от 8 часа в театъра. От друга страна всички ние, които работим в театъра имаме само един почивен ден на седмица, нямаме истински уикенд. Един почивен ден, който е понеделник, защото работим през почивните дни, но те пък се добавят към годишния ни отпуск. Наистина, всичко е специфично.

 

Гергана Димитрова: (Асоциация за свободен театър) Имам няколко въпроса и ще се опитам да бъда много конкретна. Защо независимият сектор е подкрепян от държавата?  Какво води до това решение и защо за вас е важно да бъде подкрепян? По какви критерии и с какви финансови механизми се извършва това? Каква е стратегията за развитие на този сектор и кой я изработва? Има ли дългосрочна подкрепа и структурна такава за независимия сектор и защо? Инвестира ли се в експортирането на културните продукти, на копродукции и защо това е важно, ако се прави?  Как се изработва един закон за сценичните изкуства? Какви хора се събират за да го направят и как се провежда диалога?

 

Марта Вайда: Смятам, че основно постижение на нашия закон е, че подсигурява повече средства именно за независимия сектор. Мисля, че в момента има 150 групи, които са регистрирани като независими трупи, това е висока цифра. Между тях, разбира се има, и танцови трупи. Според нас унгарската културна традиция с театралните ансамбли е много ценна и тя трябва да бъде защитена и съхранена. Но смятаме също така, че независимите трупи трябва да бъдат съхранени, защото те са част от артистичната ни среда. Преди приемането на закона имаше различни фондове, които подпомагаха тези трупи и те получаваха някакви средства. Разбира се, винаги имаше бордове, комисии и експерти които оценяваха коя независима формация трябва да получава пари и колко. В този сектор има и трупи, които са с международна известност, и те получаваха всяка година фиксирана сума пари, това бяха осем или десет такива компании. Останалата част можеха да се състезават черз проекти за получаване на такива средства. Законът за сценичните изкуства постановява, че минимум 10 % от парите използвани за театър трябва да бъдат дадени на независимите трупи. Има борд от професионалисти, които решават, кои трупи получават пари и по колко. За съжаление тази година 10%, се намалиха на 8 %. Някои хора мислят, че трябва да се измени това положение в закона, и че сумата не трябва да бъде определена, което значи, че те искат да дават по-малко пари за тези трупи.

 

Йон Карамитру: В Румъния положението е по-зле. Има два начина за независимата театрално дейност:  действащи трупи (ако има такива) или групи артисти, организирани за едно шоу или уъркшоп. Подкрепата, идва от УНИТЕР (това е гилдията на театралните дейци), която по закон получава 5% от всеки проден билет за театър. Тази придобита сума се използва само за проекти и програми. Понякога се дават средства за транспортни разходи, за да се отиде на някой театър на турне или да се  плати на някой млад творец участието в уъркшоп. Но подкрепата за независимия театър е много деликатен. Защото навсякъде има официална програма по фестивалите и фринч, оф, и пр. Това все пак е разделение, което не бива да забравяме, че обективно съществува. В Румъния има само една независима трупа, която се нарича „Акт”, президентът й е известен румънски актьор. Имат доста впечатляваща дейност и работи с млади актьори, поставят хубави неща. Съществуват и групи, които правят по един спектакъл, след което се разпръскват в различни посоки… но в това е състоянието на независимия театър у нас. Да си независим, означава да нямаш зависимости. Това е да си на свободна практика. Помня веднъж, когато бях ученик в Академията имаше Ай Ти Ай сесия, от Съедините щати,  от Йейл  дойде една невероятна група от 12 студента, които бяха брилянтни. Срещнахме се с тях и ги попитахме какво искат да правят. Само двама от тях искаха да станат актьори, а бяха съвършени, брилянтни. Беше шокиращо за нас, но така й стана само двама станаха актьори, другите работеха в различни сфери. Обучаваха се и им харесваше, но бяха независими.

Има нещо, което Марта Вайда не спомена – , в Унгария, имат т.нар. Национален фонд „Култура”. В него постъпват данъци от всички стопански дейности свързани, с културния живот – DVD-плейъри, кабелни телевизии и т.н. всичко се таксува. Когато бях Министър питах хората, които управляваха фонда в Будапеща и буквално пренесох системата им в Румъния – работи. Не се получаваха много пари, но независимите групи искаха от тях, имаше борд, който подкрепяше понякога и независими продукции.

 

Марта Вайда:  Относно Националния фонд култура, ситуацията сега е по-добра, защото там постъпват пари от националната лотария. Смятам, че сега имаме повече натрупани средства. Пред фонда могат да кандидатстват всички театри, не само независимите.

Пропуснах да кажа, че към Министерството съществува специален бюджет за международен обмен и гастроли, пред който могат да кандидатства също всички театри.

 

Николай Йорданов: Тъй като виждам много желаещи да зададат своите въпроси, нека те да го направят един след друг и нашите гости ще отговорят след това.

 

Даниела Димова: (Директор на ТМПЦ – Варна) Моите въпроси са по категориите театри, които има в Унгария. По първата категория, които са субсидирани изцяло от държавата, по какъв критерии са определени и дали между тях има извънстолични театри? От втората категория, има ли участие на държавата във финансирането на общинските театри и музикалните центрове и ако има с какъв процент?

 

Явор Бинев: (Съпредседател на АСТИ – асоциация за свободна театрална инициатива) Имаше ли организиран дебат в медиите или в публичното пространство за това какви трябва да бъдат приоритетите на закона за сценичните?

 

Васил Василев: (Директор на ДТ – Ловеч) Има ли данъчни преференции за фирми, които субсидират местната култура, какви са те и в какви параметри?

Борислав Борисов: (Съюз на артистите в България, Председател на Гилдия Вариететни артисти). Искам да  попитам как стои въпроса с цирка и вариетето,  дали те се подкрепят от Министерство на културата?

 

Йон Карамитру: В Румъния лотарията не дава пари за култура, те отиват в спорта. Като министър аз отчаяно се опитах да намеря пари за култура. Тогава се замислих за Британската лотария, която впечатляващо се намеси в културния им живот преди няколко години. Поканих гости от британска страна, които да се срещнат с нас и представители на парламента, и те изпратиха генералния директор на лотарията за да обясни как работят. Той обясни перфектно как това работи при тях, но не можах да убедя моите хора за това да прокараме тази система и у нас. В лотарията по това време в нашата страна имаше черни каси, бизнес интереси и т.н., в България вероятно положението е същото. Идеята лотарията да подпомага културния живот в Румъния бе отхвърлена тотално. Във Великобритания обаче работят фантастично  и за култура се дава от нейните постъпления една невероятна сума.

 

Марта Вайда:  Ние успяхме да приложим модела на лотарията. Ние адаптирахме британския модел и сега идват повече пари в Националния културен фонд и ако това положение остане, проблемите до голяма степен ще бъдат решени. Националните театри, които са пет в държавата, се субсидират от Министерството. Но освен тези пет всички останали са общински. Правителството по правило дава повече пари отколкото местната власт.

Бих искала да обърна внимание, че когато разработвате закон е важно да поставите точни дефиниции – какво е театър, какво е представление, какво е репетиция, колко дълго продължава и т.н. В закона ни има страница и половина с всички дефиниции (те не са най-добрите, имаме още какво да уточняваме), но е изключително важно да ги има.

Въпросът за цирка е много интересен. В нашия закон той липсва, но ние сме съгласни, че цирковите артисти са част от изпълнителните изкуства така, че имаме предложение за модифициране на закона и да бъдат включени и тази група артисти.

 

Николай Йорданов: Бихте ли се върнали още веднъж към най-сложния въпрос  дали критерият „брой зрители” е достатъчен.

 

Йон Карамитру: Винаги съществува и критерият публика. Празен театър е глупава идея, нали? Ако театърът е пълен, ние можем да излезем и да кажем, моят театър е пълен и имам нужда от повече пари, ако ми дадете. Но театърът не винаги е пълен. Министерството се интересува от броя на хората, които идват. Имали сме много постановки, които са пълнели салона, но критерият за качество е относителен.

 

Марта Вайда: Ако публиката си тръгне от представлението означава, че има някакъв проблем. Можем да кажем, че театрите в Унгария са пълни. Някои хора твърдят, че едно нещо в нашия закон е лошо – поради критерия „брой зрители” театрите са принудени да правят популярни представления. Защото хората харесват мюзикъли, комедии и т.н., а не толкова нова съвременна драматургия. Аз лично смятам, че театрите трябва да създадат баланс между тези две неща – трябва да обслужват публиката и нейните желания, но трябва и да я обучават. Трябва да се правят нови неща, трябва да има независими трупи. В началото може би ще ги гледат няколко стотина души, но предполагаме, че с течение на времето, все повече и повече хора ще харесват този нов вид театър, така че аз съм оптимист.

 

Николай Йорданов: Благодаря на Марта Вайда и Йон Карамитру, благодаря и на Даниела Петрова, че остана до края на нашето заседание. Искам да благодаря и на всички, които днес се изказаха и зададоха своите въпроси и най-вече благодаря на Съюза на артистите, който съвместно с Арт Офис организира тази среща. Надявам се, че в скоро време ние ще намерим пак подходящ повод и аудитория за да продължим този дебат, защото както всички се убеждаваме, театърът не е просто едно изкуство затворено в себе си, то засяга страшно много хора, опира до много различни дейности и всички те трябва да бъдат осмислени така, че да намерим чрез едно законодателство място за всички нас, което да ни събира. А публичните субсидии не са просто за театъра или музиката, те са и за хората, които влизат в театрите и оперите, в галериите и музеите, на по-поносима социална цена.

 

Валентин Танев:  Искам да ви благодаря отново, че бяхте тук. Мисля, че всичко това, което чухме ще бъде изключително полезно за нас. Отново искам да благодаря на нашите гости, че се отзоваха на поканата ни. Повярвайте ми това е много важно за Съюза на артистите и за цялото театрално съсловие. Мисля че тази среща няма да е последна. Желая успех на всички и утре едно весело посрещане на празника на театъра.

Comments are closed.

WordPress Video Lightbox