HOMO LUDENS 22/2019
Списание за театър
Уважаеми читатели,
В новия 22. брой на списание Homo Ludens в познатите рубрики отново ще ви срещнем с ярки театрални личности, ще си припомним други, които вече не са сред нас, ще погледнем към едни от най-интересните спектакли по театралните сцени чрез рецензии и интервюта.
В настоящия брой избрахме да фокусираме вниманието върху визуалната страна на театралния спектакъл като особено важна градивна част на представлението. Визуалното решение е подаден ключ към зрителя, който въздейства сетивно и същевременно обединява смисловия пласт на текста, режисурата, сценографското решение и актьорската игра. Театърът си служи с изобразителния език на живописта, скулптурата, инсталацията, фотографията, киното, но в никое друго изкуство визуалното не протича във времето като живо действие. Видимото на сцената препраща от буквалното представяне на предметния свят и на живото човешко тяло към асоциативни връзки, през лични спомени и изградени представи към абстрактни понятия и философски въпроси. Съвременният театър предлага безкрайни възможности за визуално решение на спектакъла – от минималистичното изображение до свръхизобилието от образи, от достоверността на истинския пясък, вода, стол или нож до използването на най-новите технически открития за възпроизвеждането на образи, заличаващи разликата между действителност и илюзия.
В двете рубрики На фокус търсим различните измерения, които театралният спектакъл представя пред погледа на публиката – живо тяло в пространството, предмет, картини в движение, виртуално изображение, атмосфера… Срещата между режисьора и художника дава началния тласък. Взаимното допълване на техните различни светове създава цялостния образ на спектакъла, очертава видимия път, по който зрителят ще следва техния разказ, ще се потапя в атмосферата, но и ще бъде провокиран да разчита вложените зад видимостта идеи. В този смисъл за нас са важни гледните точки на режисьора и на художника. А също, отдалечавайки се от практиката, искаме да надзърнем към темата и през погледа на теоретика.
Продължаваме и усилията си да архивираме миналото на българския театър чрез изследвания върху различни негови аспекти, както и да дебатираме върху проблемите на най-актуалното му настояще.
Срещите с големите имена от европейския и световния театър също продължават – този път чрез оригиналната интерпретация на Ян Кот върху Гоголевия „Ревизор“ и чрез проследяването на творческия път и теоретичните концепции на сценографа Адолф Апиа.
В рубриката „Текст за театър“ избрахме да публикуваме сценичната адаптация на едноименния роман на Милен Русков „Чамкория“, която са направили Явор Гърдев и Захари Бахаров, заради безспорния сценичен успех на тази творба. Благодарим на М. Русков, Я. Гърдев и З. Бахаров за любезно предоставените права за тази публикация.
Желаем ви приятно четене!
Анна Топалджикова
Николай Йорданов
