HOMO LUDENS 22/2019

Списание за театър

Уважаеми читатели,

В новия 22. брой на списание Homo Ludens в познатите рубрики отново ще ви срещнем с ярки театрални личности, ще си припомним други, които вече не са сред нас, ще погледнем към едни от най-интересните спектакли по театралните сцени чрез рецензии и интервюта.

В настоящия брой избрахме да фокусираме вниманието върху визуалната страна на театралния спектакъл като особено важна градивна част на представлението. Визуалното решение е подаден ключ към зрителя, който въздейства сетивно и същевременно обединява смисловия пласт на текста, режисурата, сценографското решение и актьорската игра. Театърът си служи с изобразителния език на живописта, скулптурата, инсталацията, фотографията, киното, но в никое друго изкуство визуалното не протича във времето като живо действие. Видимото на сцената препраща от буквалното представяне на предметния свят и на живото човешко тяло към асоциативни връзки, през лични спомени и изградени представи към абстрактни понятия и философски въпроси. Съвременният театър предлага безкрайни възможности за визуално решение на спектакъла – от минималистичното изображение до свръхизобилието от образи, от достоверността на истинския пясък, вода, стол или нож до използването на най-новите технически открития за възпроизвеждането на образи, заличаващи разликата между действителност и илюзия.

В двете рубрики На фокус търсим различните измерения, които театралният спектакъл представя пред погледа на публиката – живо тяло в пространството, предмет, картини в движение, виртуално изображение, атмосфера… Срещата между режисьора и художника дава началния тласък. Взаимното допълване на техните различни светове създава цялостния образ на спектакъла, очертава видимия път, по който зрителят ще следва техния разказ, ще се потапя в атмосферата, но и ще бъде провокиран да разчита вложените зад видимостта идеи. В този смисъл за нас са важни гледните точки на режисьора и на художника. А също, отдалечавайки се от практиката, искаме да надзърнем към темата и през погледа на теоретика.

Продължаваме и усилията си да архивираме миналото на българския театър чрез изследвания върху различни негови аспекти, както и да дебатираме върху проблемите на най-актуалното му настояще.

Срещите с големите имена от европейския и световния театър също продължават – този път чрез оригиналната интерпретация на Ян Кот върху Гоголевия „Ревизор“ и чрез проследяването на творческия път и теоретичните концепции на сценографа Адолф Апиа.

В рубриката „Текст за театър“ избрахме да публикуваме сценичната адаптация на едноименния роман на Милен Русков „Чамкория“, която са направили Явор Гърдев и Захари Бахаров, заради безспорния сценичен успех на тази творба. Благодарим на М. Русков, Я. Гърдев и З. Бахаров за любезно предоставените права за тази публикация.

Желаем ви приятно четене!

 

Анна Топалджикова
Николай Йорданов

СЪДЪРЖАНИЕ
  • ЛИЧНОСТИ
  • Валентин Ганев: Талантът е чувство за мярка
  • Владимир Карамазов: Търся взаимност в театъра
  • Неда Спасова: Актьорите не са хора, които просто си учат текста, те трябва да умеят много други неща
  • Анастасия Събева: Иска ми се представленията, които създавам, да одухотворяват зрителите
  • Петя Боюкова: Обичам да общувам с пространството
  • IN MEMORIAM
  • Да си спомним за Гриша Островски (1918-2007)
  • НА ФОКУС
  • Станислав Памукчиев. Зад видимостта на очевидното
  • Анна Топалджикова. Визуалният образ на спектакъла – провокация към зрителя
  • Катя Петрова. Визуалният образ в кукления спектакъл
  • Николай Йорданов. Образност или картинност. Разсъждения върху съвременния театър
  • ПО ТЕАТРАЛНИТЕ СЦЕНИ
  • Венета Дойчева за Програма „Ноев ковчег“ по Радичков в ТР „Сфумато“
  • Ангелина Георгиева за „NЕОдачници“ в Народния театър
  • Албена Тагарева за „Опит за летене“ в Народния театър
  • Елена Ангелова за „Дивата патица“ в Народния театър
  • Деница Езикиева за „Драконът“ в ТМПЦ – Варна
  • Илко Ганев за „Килър Джо“ в МГТ „Зад канала“
  • АРХИВ „БЪЛГАРСКИ ТЕАТЪР“
  • Камелия Николова. Историческият театрален авангард в България и сценичното пространство
  • Ромео Попилиев. Режисурата в България 1944 – 1989: между метода и стила, а също между родното и чуждото
  • Румяна Николова. Театърът през последното десетилетие на комунистическия режим: равносметки и перспективи
  • НА ФОКУС
  • Гернот Бьоме. Атмосферата като основно понятие на една нова естетика
  • Ханс Белтинг. Медии – картина – тяло. Въведение към темата
  • ИНТЕРПРЕТАЦИИ
  • Ян Кот. „Ревизор“, или авторът на комедии
  • Венета Дойчева. Очите, погледът и виждането като перформативен жест – „Албена“ от Йордан Йовков
  • ПО ТЕАТРАЛНИТЕ СЦЕНИ
  • Асен Терзиев. Европейски театрални награди в Санкт Петербург
  • Мирослава Тодорова. Импулстанц 2018. Някои бележки
  • Ина Божидарова. „Макбет“ на Национален театър – Лондон
  • ИСТОРИЯ И ТЕОРИЯ
  • Димитър Воденичаров. Адолф Апиа, първи представления на модерния театър
  • КЛУБ „ХОМО ЛУДЕНС“
  • Дискусия. Кое стимулира и кое спира креативността в българския театър?
  • ТЕКСТ ЗА ТЕАТЪР
  • „Чамкория“ – сценична адаптация на Явор Гърдев и Захари Бахаров по едноименния роман на Милен Русков
WordPress Video Lightbox