Статии

Английската експериментална театрална компания „Форсд Ентъртейнмънт“ днес е сред най-интересните и изявени трупи, работещи в областта на пърформанса и колаборативния театър (devised theatre). Нейните представления, създадени през последните години, „Празна история“ (2009), „Утрешните купони“ (2011), „Задаващата се буря“ (2012), „Последното приключение“ (2013), „Тетрадката“ (2014) и „Събрани съчинения: Шекспир на маса“ (2015) са гледани от хиляди зрители както в различни градове на Обединеното кралство, така и в много европейски страни, САЩ, Канада, Япония и Австралия и са част от селекциите на почти всички основни театрални фестивали. През 2013 г. българската публика също се срещна с изобретателното и провокативно изкуство на „Форсд Ентъртейнмънт“ със спектакъла им „Празна история“, който беше показан в рамките на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ и на Световен театър в София.

Онова, което винаги поразява в представленията на „Форсд Ентъртейнмънт“ е техният неудържим стремеж към диалог със зрителите, тяхната неизменна отвореност към публиката, неуморната им изобретателност да търсят начини за автентично непосредствено общуване с нея. Другото може би не по-малко силно впечатление, което тези спектакли оставят е дръзката и едновременно с това ненастойчива, по-скоро (само)иронична провокативност; желанието да предизвикат присъстващите да погледнат по нов, неочакван начин както на себе си, така и на театралната ситуация, в която са въвлечени, оставяйки им в същото време и свободни пътища за напускането ѝ.  Многобройните и много различни помежду си спектакли на трупата всъщност трайно и последователно изследват три основни проблема: съвременния живот, мястото на театъра в него и отношението (срещата) между представлението и зрителите му днес.

Както спектаклите, така и обясненията на членовете на трупата и най-вече на нейния ръководител Тим Ечълс за типа театър, който правят (или за проектите им, както те обикновено наричат работите си[1]) и за използваната от тях изпълнителска стратегия представляват една максимално близка и бих я нарекла, нагледна реализация на определението за пърформанс. Най-кратко казано, под понятието пърформанс днес разбираме всяка една арт ситуация, която обединява четири основни елемента – пространство, време, тялото на пърформъра (групата изпълнители) и взаимоотношението на пърформъра/групата със средата и с публиката, като действията на пърформъра/групата в това конкретно пространство, извършени за определено време и създали определен контакт с гледащите изграждат събитието (пърформанса). Театралният пърформанс е своеобразно съчетание на елементи от изпълнителските изкуства, визуалните изкуства и новите технологии, което по различни начини и през различни фокуси проблематизира театралното представление, театралната ситуация и театралната рецепция. В спектаклите си „Форсд Ентъртейнмънт“ правят точно това. Те винаги предизвикват до краен предел границите на театралното, изследват преливането му в живото непосредствено присъствие. Или както сами заявяват на страницата си в интернет: „нашата работа се опитва да изследва какво означават театърът и пърформансът в съвременния живот и тя винаги е вид разговор или договаряне, нещо, което има необходимост да бъде живо. Ние искаме да правим представления, които вълнуват, провокират и забавляват други хора“[2].

„Форсд Ентъртейнмънт“ е създадена през 1984 г. от Тим Етчелс (р. 1962) и още пет негови състуденти, всички току-що дипломирали се в Университета в Ексетър. Скоро след това трупата се установява в Шефилд. Освен Тим Ечълс, който е артистичен директор на компанията и изпълнител в повечето от представленията ѝ, както и в собствени соло спектакли и проекти, в нея влизат Ричърд Лоудън (сценограф и пърформър) и актьорите Робин Артър, Клер Маршал, Кати Нейдън и Тери О’Конър. Те формират постоянния ѝ състав и до днес.  В продължение на повече от 30 години трупата демонстрира изключителна сплотеност, виталност и креативност. Многобройните изследователи на работата ѝ са единодушни, че подобно продължително съществуване на една експериментална компания е „необикновено“[3] явление в британския театрален пейзаж, а и въобще в полето на световната независима сцена.

За изминалите три десетилетия от появата ѝ до днес трупата е създала повече от 50 представления, а към тях членовете ѝ и специално Тим Ечълс прибавят и многобройните си индивидуални работи и соло изпълнения. Редица от своите спектакли членовете на „Форсд Ентъртейнмънт“ осъществяват в сътрудничество с външни артисти, както и канят някои от тях да работят с компанията по свои проекти.

Преобладаващата част от цялата огромна продукция на трупата са театрални пърформанси, с които пътува в Обединеното кралство и в много страни по света, но тя прави също и site-specific представления, инсталации в галерии, интерактивни, видео и мултимедийни спектакли, фотографски проекти, като от средата на 90-те нейна запазена марка става и т. нар. long durational или многочасово представление (с продължителност 6, 12 и повече часа). Както беше споменато, определящата цел на всички работи на „Форсд Ентъртейнмънт“ е да провокират неповторима среща, обмяна, диалог с присъстващата публика в реалното време на протичане на спектакъла. Връщайки се към проектите на трупата, Тим Ечълс изброява някои от необичайните средства, откривани и използвани от членовете ѝ за осъществяване на тази цел – „[изговаряне на] списъци, игри, говорене на безсмислици, стоене в тишина, създаване на бъркотия, обличане, събличане, представяне на фокуси, разказване на вицове, палячовщини, симулиране на смърт, пиене, разказване на истории, играене по 6, 12 и дори 24 часа.“[4] Към този разнороден арсенал от средства трябва да се прибави и умението им за работа с текст, заимстването на елементи от съвременния танц, изобратателността в използването на движението и възможностите на тялото, почти обсесивната им отдаденост (подобно на съвременния човек) на новите технологии.

Основен начин на работа на „Форсд Ентъртейнмънт“ е дивайзинг или колаборативният метод. Още от появата си в средата на 80-те (когато в Западна Европа и САЩ пърформанс артът вече е трайно установен и разпространен) членовете на трупата създават спектаклите си в дълъг и интензивен репетиционен процес, изразяващ се в дискусии, импровизации, записване на появилите се по този начин диалози, ситуации и теми и създаване на текст, възникнал от общата креативност на екипа. Както Тим Ечълс[5] често уточнява в свои статии и интервюта, той и трупата му – с няколко изключения – по правило не работят с готов текст (драматургичен или друг вид). Текстът при тях се създава по време на дивайзинг процеса на репетициите като част от откриването, тестването и формирането на общата драматургия на представлението. Особено важен момент от подготовката на един проект за „Форсд Ентъртейнмънт“ е заснемането на готовия материал и коментарът му в група, което винаги след това води до редица промени, преструктурирания и нови моменти. Но най-значим остава финалният тест, който е първата среща с публиката. След него неизбежно се появяват нови въпроси, налагащи следваща работа на трупата най-вече по отношение на потенциала на представлението да предизвиква същинска среща и диалог със своите зрители (по важни въпроси на съвременния живот и изкуство).

Пърформансът „Първа нощ“, създаден през 2001 г. до голяма степен обобщава работата на „Форсд Ентъртейнмънт“ през 80-те и 90-те години на ХХ век и я налага като една от водещите експериментални компании в Обединеното кралство. Това е нейното първо представление, направено за голяма сцена и премиерата му е в театър „Лицеум“ в Шефилд, където отдавна установената в града трупа за първи път има възможност да играе. Обичайният репертоар, показван в „Лицеум“ са мюзикъли и пантомимни спектакли. Ето защо началният епизод на „Първа нощ“, в който осем актьори, облечени в костюми, целите обсипани с пайети и обути в обувки с високи токчета се обръщат към зрителите в залата с думите „Дами и господа, докато сте с нас тази вечер бихме искали да ви помолим да забравите напълно за външния свят“ им изглежда напълно приемлив, а спектакълът им прилича на обикновено вариететно шоу. Но само няколко минути след началните любезни реплики публиката е подложена на неочакван психически натиск от изпълнителите, наредени почти през цялото време на спектакъла в права редица на авансцената и сякаш готови всеки миг да се втурнат сред нея. Актьорите започват да се обръщат персонално към някои от присъстващите и да им предричат скорошна смърт от една или друга болест или при автомобилна катастрофа. Това в началото предизвиква смайване, стъписване и раздразнение, които до края на представлението прерастват в гневни и/или уплашени реакции. За спектакъла се появяват противоречиви отзиви, от хвалебствени до крайно отрицателни, но той носи известност на трупата и най-важното – осъществява в максимална степен експеримент, свързан с един от основните изследователски интереси на екипа: какво представлява конвенционалната театрална ситуация и какво се случва, когато нейните правила и зрителските очаквания биват нарушени и преобърнати.

Освен изкуството, театъра и театралната ситуация сами по себе си, друго важно поле за изследване за „Форсд Ентъртейнмънт“ са граничните моменти в съвременния живот – политически, психологически, емоционални – които разрушават и преобръщат базисни житейски ситуации като тази на достойния и дисциплиниран гражданин („Изречено с горчивина“, 1994), на основополагащата прогресистка посока на европейското мислене („Утрешните купони“, 2011), на съхраняващата забрана да се мисли за нещата отвъд живота и познатото („Първа нощ“, 2001; „Ужасна бъркотия“, 2004; „Празна история“, 2009) и които ни карат да погледнем на света, на съществуването и на себе си с неподозирана смелост и откровенност.

Пърформансът „Изречено с горчивина“ е създаден от трупата през 1994 г. Той обединява и двете главни посоки на изследователския интерес на „Форсд Ентъртейнмънт“ – проблематизирането на театралната ситуация и на особено драматична житейска ситуация. Идеята за спектакъла си трупата взима от драматичната ситуация на редовите граждани в Китай след културната революция, които са принуждавани от официалната комунистическа власт да организират специални събрания на съседите, на които да си правят самокритика, т.е. да си признават грешните постъпки и помисли, неотговарящи на морала на „новия китайски човек“. На тези събрания всеки е трябвало да сподели свои некоректни действия спрямо властта, увлечения по буржоазния живот, слушане на упадъчна западна поп музика и т.н. В дълъг дивайзинг процес членовете на трупата изграждат изключително въздействащ спектакъл. От една страна цялото му действие се изразява в неуморно и методично изливане от актьорите на странни и нелепи признания от типа на „ние слушахме „Стълба към небето“ 13 пъти подред“, „ние сме равнодушни и злобни“, „ние сме убедени, че етика и капитализъм е едно и също“. В началото тези нелепи „изповеди“ се чуват ясно и отсечено и поразяват публиката на рационално ниво, постепенно те се сливат, темпото се засилва и те започват да въздействат като неспирна лавина, която се спуска без прекъсване върху главите на присъстващите. От друга страна, „Изречено с горчивина“ принадлежи към групата на т.нар. long durational или многочасови представления. В следващото десетилетие след създаването си през 1994 г. то периодично е преработвано и адаптирано (което е характерна практика на трупата при всеки от спектаклите ѝ), и неизменно присъства в актуалния ѝ афиш като има различни (като часове) варианти.  Естетиката на многочасовия пърформанс позволява лавината от нелепи признания не само да активира у зрителите чувството за съчувствие и гняв към подобен терор, но и ги кара непосредствено и сетивно, чрез умората и фрустрацията на телата и психиката си, да преживеят най-страшното в него – неговото несвършване, неговата безнадеждна безкрайност

Първият си опит в областта на многочасовия пърформанс „Форсд Ентъртейнмънт“ правят година по-рано, през 1993 г. с „12 сутринта: Събуждане и Гледане надолу“, което трае 12 часа и зрителите мога да влизат и да излизат по всяко време. Но ако в него членовете на трупата експериментират преди всичко с конвенционалните изпълнителски и зрителски нагласи, то в „Изречено с горчивина“ те вече постигат цялостния многопосочен ефект на избраната стратегия. Този пърформанс е много важен в развитието на трупата и с още една своя трансформация. С неговото представяне в Есен, Германия през февруари 2009 г. в продължение на 6 часа едновременно пред публика в зала и на живо в интернет започва излъчването онлайн на многочасовите представления на „Форсд Ентъртейнмънт“ успоредно с протичането им пред  зрители.

През следващите години до днес „Форсд Ентъртейнмънт“ правят (освен споменатите две) още 5 многочасови представления. Това са „Quizoola!“ (1996), „Кой може да изпее една песен за да не съм така уплашен?“ (1999), „И на хилядната нощ“ (2000), „Лексикон на маратона“ (2003) и „Събрани съчинения: Шекспир на маса“ (2015). Някои от тях се появяват като пърформанси със стандартна кратка форма, след което трупата подготвя и техни варианти с различна по-голяма продължителност.

Особено интересен сред изброените заглавия е пърформансът „И на хилядната нощ“, който в актуализирана 6-часова версия е представен през 2014 г. на фестивала „Culturegest Festival“ в Лисабон, като не само е излъчен онлайн в интернет едновременно с представянето си пред публика, но в него е включено и специалното участие на шест професионални критици от пет държави от различни континенти, коментиращи го също онлайн.

Сред представленията със стандартна продължителност, създадени от „Форсд Ентъртейнмънт“ напоследък, най-изобретателен и успешен е пърформансът „Празна история“ (2009), който е най-често показваният спектакъл на трупата извън Обединеното кралство през последните пет години. Пърформансът съчетава живо актьорско присъствие и видеоинсталация. От двете страни на малка сцена са поставени по две маси с лаптопи върху тях, а на големия екран, опънат в дъното, през цялото време тече прожекция на епизоди от някаква заснета може би цялостна, а може би несвързана и случайна история. На масите през лаптопите седят четирима актьори и „озвучават“ епизодите – вмъкват думи в устата на изпълнителите от екрана, създават диалози, прибавят звукове и шумове, разказват ситуациите. В тази на пръв поглед стандартна кино-театрална работа, експонирана на подиума, постепенно се разкрива един неочаквано сложен, разбягващ се и напрегнат свят, който разширява далече границите на показваната професионална ситуация. Театралната зала се превръща в странно сюрреалистично място, където около няколкото представени максимално реални и автентични образи и поведения се напластяват множество асоциации, емоции, прозрения, страхове и възторзи от безкрайността и изменчивостта на живота (ни).

Последният засега и особено провокативен нов проект на „Форсд Ентъртейнмънт“ е многочасовото представление „Събрани съчинения: Шекспир на маса“, чиято подготовка трупата започва през 2014 г., когато светът отбелязва 450-годишнината от рождението на емблематичния английски драматург, и завършва през 2015 г. с премиера на Фестивала на чуждите продукции в Берлин. Целият спектакъл се състои от 36 представления. Всяко от тях преразказва в сгъстен вариант по една от 36-те пиеси на Шекспир и е с продължителност около 40 минути. В продължение на 9-те дни на фестивала пърформансът протича под формата на Шекспиров маратон, като всяка вечер се показва по един епизод, съдържащ четири пиеси. Най-оригиналното в проекта е буквалният прочит и ироничната игра с театралния термин „на маса“ (използван за началните репетиции на един традиционен спектакъл в т.нар. „драматичен театър“). Трупата използва термина буквално, асоциирайки го и с идеята за разговор, споделяне, събиране между близки и/или приятели „на маса“. Така сбитите и опростени до езика и конвенциите на един обикновен ежедневен „разговор на маса“ резюмета на великите Шекспировите сюжети се представят с помощта на дребни предмети от бита – метална кутия от бира, солница, мелничка за черен пипер, сапун в хартиена опаковка, тубичка паста за зъби. Актьорите увлечено си разказват един на друг Шекспировите истории като илюстрират нагледно позициите и отношенията на знаменитите им персонажи, местейки върху плота на кухненска маса тези банални предмети[6]. Присъстващите зрители ги наблюдават отблизо, а едновременно с това представленията текат онлайн в интернет. Така пърформансът предприема един рискован експеримент, който завършва повече от успешно. Той по неочаквано находчив, забавен и адекватен на днешния ни живот начин разтваря затворената и интимна атмосфера на един разговор около масата до огромната аудитория в уебпространството.

За значимостта на „Форсд Ентъртейнмънт“ в днешния европейски и световен театър и въобще в полето на изпълнителските изкуства може да се говори дълго. Но и едно кратко изречение е достатъчно: без дръзката, изобретателна и неуморна трупа от Шефилд животът ни днес като театрални зрители и съвременни хора би бил най-малкото по-беден.

[1] Etchells, Tim. Fringe first-timers – British Council, 3 August, 2015 -https://edinburghshowcase.britishcouncil.org/blog/2015/fringe/

[2] http://www.forcedentertainment.com/

[3] Gardner, Lyn. Forced Entertainment: We are waging a war. – The Guardian, 23.02.2009 – http://www.theguardian.com/stage/2009/feb/23/forced-entertainment-sheffield

[4] http://www.forcedentertainment.com/

[5] Тим Етчелс освен пърформър и писател е и театрален теоритик и преподавател по пърформанс в Университета в Ланкастър.

[6] Виж също: Tim Etchells. On Live Streaming, Forced Entertainment’s durational performances and „Complete Works“. Taking Time –  http://www.nachtkritik.de/index.php?option=com_content&view=article&id=11138:tim-etchells-on-live-streaming-forced-entertainment-s-durational-performances-and-complete-works&catid=53&Itemid=83.