Интервю на Елена Ангелова
Елена Ангелова: Бихте ли споделили повече за самото начало? Как взехте решение да станете актриса, какви са най-важните уроци от вашия първи преподавател Надежда Сейкова в НАТФИЗ, кои учители, какво обучение предначерта основите на вашето актьорско изкуство?
Маргита Гошева: Аз бях приета в специалност „Индийска филология“ в Софийския университет. В последния момент реших да кандидатствам във ВИТИЗ. Общо взето моите родители не смятаха, че това е пътят, по който е добре да поема, и отидох на изпитите, меко казано, неподготвена. В крайна сметка бях приета в класа на професор Надежда Сейкова с асистенти Веселин Ранков и Красимир Ранков, за което съм благодарна, защото те имаха търпението и доброто желание да ни запознаят с основните закони на сцената, от които нямах никакво понятие. Не съм посещавала театрални студии и школи, съвсем начисто започнах. Мога да кажа, че за свой истински учител смятам Маргарита Младенова и въобще моето пребиваване в кръга на ТР „Сфумато“, което продължи доста години. С нея работих в различни проекти, в различни театри, докато не дойде естествено решението да започна на щат в Пловдивския театър. Преди това доста време съм била на свободна практика и мога добре да определя разликата между двата начина на работа.
Елена Ангелова: Връщайки се към годините, прекарани в естетиката на ТР „Сфумато“, конкретно с Маргарита Младенова, какво отличавате в нейния подход и метод за актьорска игра?
Маргита Гошева: С нея съм работила така: тя ми говори дълго, все едно разтваря прозорец след прозорец, за да мога да разбера мащаба, големия залог и кой е капанът, който аз като актриса трябва да заложа за себе си и който да ме държи в непрекъснато преследване на реалното действие. Сигурна съм, че за всеки, работил с нея и Иван Добчев, терминологията звучи познато. Случваше се по-скоро това, отколкото да ми казва как да играя в даден момент, какви са средствата… Това – никога. Струва ми се важно, защото през техните ателиета и тренинги, уъркшопите, на които съм ходила извън страната, съм направила най-важните си стъпки като актриса, важни за мен, за счупването на моите собствени лимити.
Елена Ангелова: Говорите за зоната извън комфорт?
Маргита Гошева: Да, и това дори.
Елена Ангелова: Бихте ли разказали повече за тези емблематични за ТР „Сфумато“ ателиета? Какво беше положителното за Вас?
Маргита Гошева: Хубавото при ателиетата е, че се дава една тема, върху която имаш абсолютната свобода да разсъждаваш, да бъдеш едновременно драматург, режисьор и изпълнител на собствената си идея. От това по-хубаво няма. Тогава си свободен наистина да пробваш нещата, които те интересуват и от които се страхуваш, пропуските, които смяташ, че имаш – да ги пребориш един вид. Най-важното е, че имаш възможност да грешиш и така да научиш повече за себе си, за професията си, за това как ти искаш да пребиваваш в това пространство… Работата ми в ТР „Сфумато“ не беше вълнуваща и важна само заради Маргарита и Иван, а и заради хората, с които успях да се срещна на сцена – Светлана Янчева, Снежина Петрова, Цветан Алексиев, Христо Петков, Елена Димитрова. Спомням си първото ателие, на което бях с температура.
Елена Ангелова: Бихте ли разказали повече?
Маргита Гошева: Попаднах там случайно. Не бях планувала, заведоха ме. Имах температура осем дни, защото беше толкова различно от това, с което се бях сблъсквала, че не можех да разбера какво точно се иска. Чудех се как изобщо е възможно да се достигнат тези „хоризонти“, за които става въпрос. Мисля, че около пет пъти и не повече ми се е случвало чудото да вляза в нещо невероятно, наистина необикновено по природа по време на представление. Не знам дали се нарича дуенде, не знам дали се нарича пробиване на астрала (смях), но е нещо различно. Като попадане в един енергиен поток в абсолютен баланс, в който няма пространство и време – ти си във всичко и всичко е в теб. Красота! Това са толкова редки моменти. Цялата борба и тегоба е, че във всички останали моменти нямам достъп дотам. Просто се опитвам. Тръгваш и не знаеш къде ще те отведе, но не е страшно, а е толкова отварящо и неземно, че е просто невъзможно за описание. Метафизични моменти.
Елена Ангелова: Това ли беше за Вас формулирането на смисъла и целта на актьорската професия? Как я възприемате днес?
Маргита Гошева: За мен лично моята работа е моята духовна практика. През нея извършвам своите стъпки като човек най-вече, и за мен това е важното в тази работа и аз така я възприемам. Като нещо, което ми дава възможност да се развивам като човешко същество. Много често се случва мисли, разсъждения спрямо заобикалящата ме среда и изобщо за живота някак да съвпадат с това, което ми се предоставя да работя. И винаги търся допирната точка между това, което имам да играя, и мен самата, в момента, в който ме заварва. Това за мен е отправна точка и това е нещото, което търся първо, за да мога да бъда максимално честна, максимално да потъна в това, което ми се предлага да правя.
Елена Ангелова: Бихте ли разказали повече за предизвикателствата пред Вас като артист от независимата сцена, за Вашия опит преди постъпването Ви на работа в Пловдивския театър?
Маргита Гошева: Като всяко нещо, има своите плюсове и минуси. Хубавото нещо при свободната практика е, че имаш време да ходиш на уъркшопи, да се пробваш на различни тренинги, да спортуваш, да придобиваш нови умения, които после винаги влизат в работа. За мен това бяха фехтовка, плуване, испански. Аз поне така си уплътнявах времето. Бях на уъркшоп в САЩ, със SITI Company на Ан Богарт. Срещнах се с нея и всички нейни „воини“, невероятни. Там бяхме 60 актьори от различни страни и беше полувоенно обучение с The basics на Тадаши Сузуки и импровизационните техники от Viewpoints. Била съм в различни международни проекти, в които съм играла на немски език. Завършила съм английска гимназия, но ми се наложи да играя повече на немски, отколкото на английски, поне засега. Това беше едно от предизвикателствата, което се повтори години по-късно с огромни монолози на немски език. Първо участвах с първата пиеса на Димитър Динев в един международен проект във Виена. Там играх на немски и по-късно в един проект на Бернхард Ойстершулте, който се игра тук и в Швейцария, Люксембург, Румъния и Германия. Там имах огромен монолог на немски. Даже си спомням, че в Люксембург след 2–3 представления идваха хора и директно започваха да ми говорят на немски и аз на английски им обяснявах, че не говоря немски. Бях успяла да ги заблудя.
Елена Ангелова: А когато вече бяхте приели да сте част от трупата на Пловдивския театър, какво се промени?
Маргита Гошева: В този тип обвързаност с театъра, щатната обвързаност, нямам време за такива неща, но пък хубавото на щата е, че имаш възможност да играеш много. Слава Богу аз играя различни неща и ми е интересно все още. Важното е да не заспиваш. Да не се взимаш много на сериозно, че ги разбираш нещата веднъж и завинаги, това винаги убива творческата природа. Аз все още съм любопитна и винаги подхождам начисто, с лека неувереност, но това на мен ми е механизмът, с който се предизвиквам да не върша нещата, както може би ги знам и ги мога.
Елена Ангелова: Какво бихте споделили за Вашата работа в Пловдивския театър?
Маргита Гошева: Попаднах на място, в което се чувствам полезна, уважавана за усилията, които полагам и страстта, с която работя. Кръстю Кръстев и неговият екип проявяват голямо разбиране и обгрижват творческия състав до степен, в която ние се чувстваме комфортно и с удоволствие се опитваме да постигаме все по-високо качество. Доверието и от двете страни е моторът, който придвижва. Работих с няколко режисьори за първи път и съм благодарна, че всеки от тях използва различна страна от мен. Играя противоположни по същност персонажи и това предизвиква в мен ново любопитство и така придобивам нови умения. Искам да кажа, че все още ми е изключително интересен всеки нов процес. За мен лично е жизненоважно да не знам предварително как се прави. Като следовател да събирам пъзела от на пръв поглед несъвместими думи и действия, да изследвам логиката, своеобразното самочувствие. Радвам се, че все още с изключително вълнение извървявам пътя до премиерата. С Диана Добрева се разбираме без думи. С нея съм свободна да експериментирам. Срещаме се в една чисто женска дълбочина. Стайко Мурджев пробва лимитите ми – рошавата, необработената, побеснялата същност. Венцислав Асенов ми даде възможност да пробвам докрай партитурата на класическата комедия. Изключително труден за изграждане енергийно заради мълниеносните смени в темпоритъма, логиката и средствата на персонажа.
Елена Ангелова: Какво бихте определили като най-голямо предизвикателство досега във Вашия актьорски път?
Маргита Гошева: Там е работата, че аз възприемам всичко като голямо предизвикателство просто защото започвам винаги начисто. Не подценявам нито една роля или проект, в който участвам. Предизвикателство, физическо особено, беше идеята на Стайко Мурджев в „Укротяване на опърничавата“ Катерина да изпълнява номер на трапец. Даже в началото си мислех, че няма да се справя, но отново за пореден път се убеждавам, че ако наистина пожелаеш нещо, то е възможно да се случи. Просто трябва да работиш за него – с постоянство, с търпение, с вяра, с любов и не е възможно то да не се случи.
Елена Ангелова: Бихте ли разказали малко повече за репетиционния процес на „Укротяване на опърничавата“? За първи път ли работите с режисьора Стайко Мурджев?
Маргита Гошева: За първи път работя с него от начало до край. Преди това трябваше да вляза на мястото на Елена Атанасова в негово представление за три дни репетиции с девет страници текст, 25 минути монологичен момент на сцената, сама… Беше много стресиращо. Работих с него, но беше много набързо, представлението се казва „Турбуленции“. Сега за първи път се срещнах с него в спектакъла „Укротяване на опърничавата“ от начало до край, както и за първи път с Герасим Георгиев – Геро. Това беше наистина голямо предизвикателство. Геро е със страшно бързи реакции на сцената, с много богат импровизационен рефлекс. За мен нещата трябва да се изяснят предварително, да ги обмисля, за да мога да ги реализирам максимално добре. Тук малко се сблъскахме в началото като темпераменти, но това беше добре за тези двама наши герои, защото преминахме този път истински, преживяхме си го до премиерата. Съвсем реално.
Елена Ангелова: Беше ли репетиционният процес интензивен? Култивира ли някакви нови качества във Вас като актриса? Усещате ли разширяване на Вашия игрови потенциал след работата по тази роля?
Маргита Гошева: Всички ние с колегите ми положихме големи усилия. Всеки от нас постигна своята малка победа. Разсъждавахме доста върху темата за равенството на половете. Уж несъстоятелна в българските условия, но май просто необговорена докрай. Финалният монолог на Катерина предизвика истински дебат по време на репетициите. Стайко в крайна сметка успя да го оправдае с леки допълнения, за щастие. За пореден път се убедих, че никой няма право да изисква и да упражнява власт върху друго човешко същество. Разширен игрови потенциал – да, но и личностен.
Елена Ангелова: Какво бихте искали да изиграете като следваща роля след Катерина? Имате ли мечтана роля?
Маргита Гошева: Никога не съм имала мечтана роля. Може нескромно да прозвучи, но смятам, че мога да изиграя всичко, стига да искам. Вярвам, че не само в актьорите, във всеки човек има толкова много бои, толкова много нюанси. Ако нямаш възможност да ги опиташ, те остават скрити, но са там. Всъщност е много лесно, защото трябва просто да натиснеш правилното копче. Ако си представим, че ние сме един химикал с различни цветове, просто трябва да натискаш различните цветове и да рисуваш с тях. С всеки един поотделно докрай.
Елена Ангелова: А връщайки поглед към миналото, в биографията си имате немалко интересни спектакли, за които би било любопитно да разкажете повече. Бихте ли разказали за работния ви процес с Галин Стоев по „Чайка“, където играете Нина Заречная?
Маргита Гошева: Тази роля все още ми се струва страшно трудна. Не знам дали съм гледала изпълнение на Нина Заречная, което да ме удовлетворява напълно, защото това е почти невъзможна за изиграване роля.
Елена Ангелова: Какъв беше Вашият опит?
Маргита Гошева: Не успях да я изиграя докрай. За съжаление, не можах – на едно представление ми се получаваше по-добре първата част, на друго – втората… Не можах изцяло да премина в тотална пълнота в нея.
Елена Ангелова: Какви са впечатленията Ви за Галин Стоев като режисьор?
Маргита Гошева: Поне моето впечатление за Галин беше, че той работи „фрийстайл“. Сякаш се пускаш във „flow” (поток – англ.) по течението, това обаче е жестоко трудно. Човек, който не е в съответната вътрешна свобода и лекота не би могъл да го извърви, да го изпълни изцяло. Получаваха ни се различни моменти добре. Слушахме много музика, говорихме, сприятелихме се. Някак ни даде усещане за свобода, която е малко нож с две остриета. Трябва особена подготовка. Трябва като човек да си готов да се пуснеш по този начин в едно приключение, в което няма ясни стабилни опорни точки, за които да се хващаш. Аз съм благодарна за всеки режисьор, с когото съм се срещала и не мога да кажа, че от някого не съм научила нещо.
Елена Ангелова: Бихте ли споделили повече за Вашите настоящи проекти, какво предстои?
Маргита Гошева: В момента съм обърната по-скоро към киното. Пробвах много неща в театъра, той винаги ми е бил база и убежище. След пет години основна концентрация върху сцената сега ми се иска повече да снимам. Още повече че тази година приключихме трилогията на Кристина Грозева и Петър Вълчанов с филма „Триумф“, в който си партнирах с Юлиан Вергов и Мария Бакалова. Това са хора, с които досега не съм работила. Петър и Кристина също се опитват да уловят тази неподготвеност, тази истинска, извираща на момента творческа енергия. И заради това на мен ми е много любимо да работя с тях, защото ми дават тази свобода и доверие.
Елена Ангелова: Какви други творчески планове имате?
Маргита Гошева: Предстоят нови неща. Сега започваме репетиции със Стайко Мурджев „Солунските съзаклятници“, знам, че и Диана Добрева ще поставя отново. Но извън това аз все повече се замислям за нещо свое. Не знам дали ще поема пътя към сцената или към киното, но много ми се иска да работя по свой авторски проект.
Септември 2022
Comments are closed.