„ПРОТЕСТ.mp3” – ЖИВА МЕДИЯ ЗА ХОРАТА ОТ НАРОДА

Милена Михайлова / По театралните сцени

HOMO LUDENS 17/2014

Документалният театър през XXI век, активно оживен и у нас от 2012 г. насам чрез спектаклите на Студио за документален театър „Vox Populi”, е шанс за осмисляне и тълкуване на все по-тревожната социално-политическа реалност в световен мащаб днес. Чрез него е възможно да се разглеждат/преживяват наново истински събития, да се изясняват ситуации, човешки гледни точки и чрез живия диалог, споделяне и разпознаване на общ опит, преживявания, болки между режисьор, актьори и зрители – всички те част от днешната действителност – да се стигне и до нов път, промяна. Промяна така необходима и на България, което поражда и „Протест.mp3” – новия вербатим спектакъл на „Vox Populi”, реж. Неда Соколовска. Тя е режисьор, но и основен участник в спектакъла, жива сила, активен и разтревожен за съдбата на България млад човек с позиция. Именно нейното живо социално мислене и присъствие като „себе си” на сцената вдъхновява и младите актьори в представлението, всеки от тях със свой личен път, стремежи, нагласи за живота, но заради „Протест.mp3” започващи да осмислят и възможността за личната си социална активност и роля на млади хора – не само в своето лично човешко време, но и в кризисното време „тук и сега”, в настоящето на България. Защото документалният театър означава ангажиран театър – той изисква социална ангажираност и ясна лична позиция от всеки актьор/човек.

„Протест.mp3” е истински жив, създаван и случващ се едновременно със събитията, които представя – националните протести у нас, неудовлетворението на българите от управляващите и от живота, който сме принудени да живеем. Неповторимата му живост, споделяне на „себе си” от режисьор/актьори, присъстващи със собствените си имена в спектакъла, но и реалното общуване, събиране и представяне на разнородни мнения на хора от тълпата, за да се разбере „защо и как протестират хората” , превръща „Vox Populi” и въобще документалния театър в една от най-истинските, въздействащи и достоверни медии. Жива медия, която улавя и изследва днешното време, болезнените мигове на всеки отделен човек, дълбае в „раните” на обществото, кризите на социума, задава въпроси и търси отговори. Изпълнява и журналистическа функция, но надхвърля дейността на журналистите. Медиите често остават на ниво „информация”, а и в същността си са манипулативни, неангажирани лично с отразяваната действителност. Автентичното/документалното присъствие в днешния театър, обаче, истинското лице на реалността, се случват наистина най-вече чрез дейността на творци/живи хора, своеобразни свидетели, участници в реалния живот, за които е важно да бъдат „себе си”, да реагират, да провокират мислене и промяна спрямо социалните проблеми на времето си. Да се вслушват в автентичните гласове и на други човеци, на хора от народа, както прави  „Vox Populi”, чрез световноизвестната вербатим техниката (от лат. verbatim – дословно) – актьорите интервюират живи хора и слушайки със слушалки, възпроизвеждат гласовете им в реално време на сцената. Ценното е, че това са гласове, които няма да чуем по телевизията или да прочетем какво ги вълнува/притеснява по вестниците. Единствено документалната живост на театъра днес, неслучайно това е важна театрална тенденция по света, дава възможност за цялостно, максимално достоверно и въздействащо вглеждане в истината за днешния ден, за днешния човек.

А днешните човеци в България, както и във времето на политическите промени у нас от 1989 г., са отново живи свидетели и участници в национални протести, недоволни от живота в държава, чиито политици / „народни представители” не се интересуват от обикновения човек, сметките за ток са нереално високи, мафията е на свобода, млад човек се самозапали в знак на протест срещу социалните несправедливости в България, а българите са все така несвободни, настояват за оставката на правителството и за нов, различен живот в нашата уж вече демократична държава. Но дали въобще се е променило нещо в държавата, имайки предвид, че хората и във времето от началото на т.нар. политически преход от 1989 г., и сега продължават да викат „Оставка!” и „Мафия!”, пита Неда Соколовска в „Протест.mp3”. И съвсем логично прави сравнение между протестите  „преди” и „сега”, а всяко ново представление по темата е своеобразна жива хронология на протестите в днешна България – чрез автентични човешки истории/монолози се съпоставят протестите от февруари-март 2013 с протестите от юни-юли 2013, септември 2013 и всеки следващ ден на продължаващо обществено недоволство в  държавата. Защото времето е неспокойно, променливо, а „Протест.mp3” е първият театрален опит у нас за отразяване в реално време на тези важни социални събития.

Вербатим театралното изследване на „Вокс Попули” има шест показвания до този момент и е винаги различно, защото и социалната действителност се изменя. Развитието на спектакъла се определя от тази действителност, но и от личното отношение, живеене във времето „тук и сега”, от личния протест на всеки един от тези млади творци/човеци, от активността им или липсата на вяра в пътя напред, между които две състояния се намира и целият български народ. „Протест.mp3”,  първоначално започнал като показване на резултатите от вербатим клас, занимаващ се с темата за уличните протести (5-26.03.2013), постепенно се превърна в много личен, истински, болезнен спектакъл, породен и задвижван от истинския живот, изискващ живо живеене, нетеатрално случване на сцената и истински жива драматургия, която социалната реалност „пише” заедно с творци/българи/зрители, т.е. всички ние я „пишем” заедно. И живеем в нея – пак заедно.

Първата версия на спектакъла от 28.03.2013 съвпада с времето след протестите срещу енергийните монополи в България, също с подаването на оставка на кабинета „Борисов” и съществуването на държавата без правителство, поради което цялостното усещане за видяното беше за безнадеждност, без идея на хората за нов път напред; такива бяха и мненията на интервюираните живи човеци, представени на сцената – съществуване без изход. Второто показване на спектакъла е на 7.05.2013 – точно преди предсрочните парламентарни избори – тогава актьорите/живи човеци на сцената сякаш имаха надежда за предстоящи промени, помня и движенческия им жив и смислово важен етюд – възторжен „опит за летене” в живота, но дали ще е успешен… имайки предвид горчивината от тоталната несправедливост и агресия по време на протестите, за които Неда Соколовска споделя личния си опит в представлението. Била е сред протестиращите, усетила е напрежението между човеците, видяла е провокаторите, хвърлящи камъни, агресията и на полицаите, окървавената глава на възрастен човек. Споменът е за нещо „дълбоко грешно”, защото агресията е еднакво недопустима за всички участващи в протеста. Личният й разказ е потвърден с автентичен видео запис от камера, случайно „уловила” Неда по време на този „кървав протест” – своеобразен жив документ, показван и в следващите версии на „Протест.mp3”, който също е част от живата драматургия в представлението. Да, тя е била там, но при директен неин въпрос към актьорите й: „А вие бяхте ли на протестите?”, отговорът на повечето от тях е „Не!”. Затова и Неда осъществява импровизирана симулация на протест за младите си колеги-актьори в „Протест.mp3” в реално време – кара ги да се съберат в един квадрат, очертан с тиксо, където да се опитат да създадат колективно усещане за група, за обща цел и всеки да изкрещи това, за което наистина би искал да протестира. Смятам, че това е ценен момент от процеса на развитие на спектакъла, защото доказва как автентичното, документалното живеене в театъра въздейства не само на публиката, но и на самите вербатим актьори, които вече не са единствено изпълнители, даващи живот на измислени персонажи или възпроизвеждащи автентичните гласове, съпреживяващи болката/емоциите на други живи хора, но са най-вече живи човеци, в които документалният театър провокира истинска живост. Дава им повод за човешко израстване и поемане на лична отговорност във времето „тук и сега” за действителността,  която обитаваме. А това е важно, за да съпреживеят/разберат, а не само да представят на сцената, и смисъла на истинското самозапалване-протест на младия Пламен Горанов например. Той присъства в спектакъла чрез участието си в музикален клип към песен на „Джанго Зе” и чрез автентичен разказ за съвместни преживявания от негов близък приятел (представя го актьорът Милко Йовчев – автентично присъствие на сцената, спонтанност). Времето, в което живеем е време на безизходица, изпитание за живота на българите и всеки от нас би могъл да е Пламен  в един момент или да познава човек, жертвал се по същия начин. Затова и във финала на „Протест.mp3” – във всичките му версии досега – ставаме свидетели на „самозапалване” и на младо момиче, което споделя с нас любимите си лични вещи, свидетелстващи за „вяра”, „надежда”, „жажда за живот”, „мечти”, след което се разделя с живота завинаги (емоционално, искрено присъствие на младата актриса Петя Бойчева). В третото представление от 14.05.2013 – точно след изборите – усещането е като в живота – след многото надежди/вяра в протестите и изборите, социална промяна няма…

Както констатира Неда Соколовска във варианта на спектакъла от 01.07.2013, а и във версията му от 27.09.2013: „Нищо не се е променило за 24 години!”. Неслучайно в представлението от 14.09.2013 се усеща липса на вяра във властимащите, без отговор продължава да кънти и въпросът „Кой предложи Пеевски?”, а опитът на актьорите за „опознаване” на Мая Манолова, политик от БСП и зам.-председател на новото 42-ро Народно събрание, чрез вглеждане в нейна снимка и коментар на детайли от биографията й, припомняне и на тв интервю с нея, също завършва с недоверие. А и как да вярва човек при положение, че е налице и явлението „протестен туризъм” у нас, че някои от протестите са платени, манипулирани, че се наблюдава и разделение между хората. Поради всичко това протестите мутират, губят истинския си смисъл. Оттук и целият екип на „Протест.mp3” губи вяра, че е възможно да се промени нещо, а финалът отново е безнадежден – „самозапалване” на младо момиче, последвано от пълен мрак. Но в следващото представление от 27.09.2013 Неда Соколовска заявява: „Аз не бях манипулирана!”, с цялата си вяра и желание за промяна е била на протестите. И ето, че отново неодобрението/недоверието към българските политици е на преден план в спектакъла, а един от най-ценните моменти в него е споделянето на личните протести на някои от участниците в „Протест.mp3”. Личният протест на актьора Милко Йовчев например е срещу безхаберието на държавата към съдбата на обикновения човек в родината ни, демонстрирано в случая чрез грубото отношение на служителки от социална служба – „Лозенец“, при които отива заедно с приятелката си, за да получат полагаща им се, но нестигаща за почти нищо сума от 135 лв. за отглеждане на първо дете. Той е не само недоволен, но и готов да се бори, да защитава правата на семейството си. Около идеята за продължаване на протестите до пълна промяна, важността на гражданската активност и възприемането на протестите като „възраждане”, единствена сила, която може да доведе до промяна на обществото и държавата се обединява целият екип на „Протест.mp3”. Предишните му версии са актуализирани тук чрез добавяне на гледните точки на нови автентични гласове, нови автентични видео записи – документи от реалността – и още по-категорично себе-присъствие на актьорите в днешното време. Те са много по-единни сега, с човешка съпричастност и гледащи смело в истинския живот.

И преди, и сега обаче – във всяка версия на „Протест.mp3”, но и чисто времево – в периода на  българския преход от 1989 г. нататък, а и днес – българите се чувстват като „емигранти  в собствената си държава”, законите не се спазват, всеки търси „вратичката покрай закона” и още с раждането си хората са все в криза, както заявяват двама от прототипите/живи хора на Петко Каменов (актьорска живост, непосредственост). Разочарование се усеща и в прототипите на Милена Ерменкова (вътрешно органична, психологически плътно присъствие) и Деница Даринова/Пламена Пенчева (чувствителност към болката на живия човек, искрено състрадание, постигане на емоционална дълбочина / автентична болезненост, многопластовост в улавяне на вътрешния живот на прототипа), които споделят вълнуващите изповеди на две жени, живели и преди 1989 г., и сега – едната до 2000 г. е вярвала в демокрацията, но вече не, а другата – майка на 63 години – с болка е изпратила децата си в чужбина, но предпочита да са емигранти, докато не се оправи държавата/родината България. Въздействаща с болезнената си автентичност е и личната изповед на актрисата Ина Добрева, разказваща за страха си от кучета и протестираща в „Протест.mp3” срещу бездомните агресивни кучета по улиците. С автентична живост на сцената се отличават също актьорите Стефани Ханджийска, Йонко Димитров, Любомир Любенов, Пламен Великов, Благой Бойчев, участващи в различни версии на спектакъла. А Неда Соколовска във версията на представлението от 01.07.2013 отново разказва за агресията на протестите срещу монополите, като заключва, че „това е протест, който никога не трябва да се повтаря, но не трябва и да се забравя”, а и именно той – по думите й – е създал условия за по-хуманни форми на протест след това. А днес?

Времето „днес” още помни самозапалилия се преди броени месеци Пламен Горанов, а от края на септември, когато беше последното засега показване на „Протест.mp3”, сме свидетели и на нови проявления на протестите. В настоящия момент продължават протестите и на българските студенти срещу кабинета „Орешарски”, които искрено желаят промяна, всеки ден виждаме и живата верига от полицаи, охраняващи Народното събрание, времето „запечата” и грубата физическа сила на полицаите срещу младите хора на България. Млади са и участващите в „Протест.mp3”. Всички те, както и целият български народ, искат животът да се промени към по-добро, да има справедливост, вяра, удовлетворение, хармония. Това е пожеланието, своеобразна молитва в спектакъла, където след „самозапалването” на младо момиче, във версията от 01.07.2013 и в тази от 27.09.2013, на сцената излиза актрисата Боряна Пенева с новороденото си дете, а останалите актьори/млади хора, обединени от желанието за промяна, се събират около тях, радват им се…

Време е за нов живот, за ново начало!

 

 

Comments are closed.

WordPress Video Lightbox