Статии

Ирина Волф[1]

В началото на войната в Украйна, причинена от агресията на Русия на 24 февруари, всички културни събития бяха преустановени. През първите няколко седмици артистите извършваха доброволческа работа. Постепенно те все повече осъзнаваха колко важно е да се възстанови артистичният фронт. В началото на март беше поставено началото на два проекта. Студенти и преподаватели по куклен театър и анимация в Националния университет за изкуство „Котляревски“ в Харков стартираха #ANIMAARTFORPEACE. Артистите играеха в скривалища за своите публики, предимно от деца. „ГЛАСОВЕ ЗА УКРАЙНА“ започна като транскултурно сътрудничество, подпомогнато от Европейската театрална конвенция. Това е платформа за украински артисти[2], които реагират на войната чрез изкуство, размисли и дневници. Творческият процес се случва по улиците и в скривалища.

Понякога в легендарния Шекспиров сутерен на Националния театър „Иван Франко“ артистите изнасяха скрито  представления на пиеси за бежанци и за деца, за да ги ободрят. Сред тях беше „Енеида“ – бурлескна екстравагантна постановка на Ростислав Держипилски и Олексий Хнатковски по едноименната поема на Иван Котляревски, една патриотична, героична пиеса за несломимия украински дух, който се сражава с врага. От есента на основната сцена отново се изнасят представления и театърът участва във фестивали в чужбина. На 26 септември той представи в Молдова Шекспировата драма „Кориолан“ в постановка на Дмитро Богомазов, главен режисьор на Националния театър от 2017 г. Събитието беше част от Срещата на румънските национални театри, която се състоя в Чиснау в Националния театър „Михай Еминеску“ от 25 до 28 септември под мотото „Артисти за мир, свобода, надежда“.

Про Инглиш Тиътър

Въпреки войната „Про Инглиш Тиътър“ беше една от малкото институции, която действаше в Киев. Независимият театър, основан през 2018 г. от Алекс Боровенский, е единствен с представления на английски език в Украйна. Компанията планираше да представя „Хеда Габлер“ и подготвяше  собствена адаптация на творби от американския писател на научна фантастика Рей Бредбъри. Но малко след началото на войната театърът беше трансформиран в „убежище“ с наименованието „Подслон за изкуство“ (Art Shelter). В залата за представления, която обикновено побира 40 души публика, живееха 10 души – театрални професионалисти, съседи и много котки. Никъде не се виждаха прозорци, но на профила на театъра в Инстаграм имаше снимка на плътна стена с английски учебници, подсилваща малкото прозорци на помещението, в случай че наблизо избухне експлозия. Все още можеха да се видят завеси, прожектори, дори звуков пулт.

На 27 март театърът излъчи на живо по фейсбук версия на драмата на Харолд Пинтър от 1991 г. „Новият световен ред“, която е за империализма, тоталитаризма и хегемонията. Актрисата Таня Шелепко е режисьор на дванадесетминутната пиеса с трима персонажи, единият от които е със завързани очи и му предстои да бъде измъчван по неизвестни причини. Млад актьор играеше ролята на затворника, седнал на стол. Другите двама персонажи, които обсъждат как да го измъчват, се изпълняваха от актриса и актьор, който  се включваше от Западна Украйна посредством видеовръзка.

Премиерата на втората продукция на компанията беше излъчена онлайн на живо на 9 април с достъп от цял свят. В основата на „Книгата на сирените“ е романът „Крадецът на книги“ на австралийския писател Маркъс Зюсак. В него се разказва за германското градче Молчинг, бомбардирано през Втората световна война. Оцелява единствено момиченцето Лизел, защото по време на бомбардировката е слязло в сутерена, за да чете тайно. Монодрамата, поставена в Киев, включваше съобщения по съветското радио от Втората световна война, съветски военни песни и звук на сирени. На живо се свиреше на пиано. Единственият реквизит, използван в убежището, бяха кутии от месни консерви и книги. В представлението играеше Анабел Рамирес под режисурата на Алекс Боровенский. Съдейки по техния уебсайт, от 2 до 12 май  „Про Инглиш Тиътър“ е обиколил няколко града в Испания с „Книгата на сирените“. А в края на юли и началото на август представлението е имало турне из Германия. То се е играло в сутерена на хотел „Континентал“ в Берлин по време на фестивала “InBetweenFires” („Между пожарите“), в пространството „Зелената стая“ и на фестивала „Ауфтакт“ в Кьолн, както и в кукления театър „ТЕАТРИО“ в Хановер. Друга важна крачка беше подновяването на 13 юли на програмата на „Про Инглиш Тиътър“ с обучителни курсове по сценични изкуства и уъркшопове.

На 21 август „Про Инглиш Тиътър“ отпразнува премиерата на „Разцвет на насилието“. Темата на тази най-нова продукция е насилието срещу жени. Режисьорката Анабел Рамирес използва лични свидетелства и откъси от романа „Дъщеря“ на Тамара Дуда. Представлението се изигра от две актриси в центъра „Лес Курбас“ в Киев на английски, украински и испански като част от „ПРО.АКТ Фест“ – годишен международен театрален фестивал на английски. Основан през 2018 г., въпреки войната тази година „ПРО.АКТ Фест“ V беше по-голям. От 13 до 31 август той обедини онлайн и на място двадесет международни театъра в подкрепа на Украйна.

Новата нормалност

При частичното отваряне на 1 април на театрите, на операта, на  филхармонията, на Органната зала и на музеите в Лвов, Националният академичен драматичен театър „Мария Занковетска“ имаше представление поне веднъж седмично. До Международния ден на театъра Театралната школа при Украинския католически университет беше представила първия спектакъл в Лвов от началото на войната. Въпреки че репетициите се провеждаха по време на бомбардировките, артистите бяха защитени в църквата „Св. София – Божия мъдрост“, която е и бомбоубежище. В основата на представлението с премиера на 27 март бяха два текста на Тарас Шевченко – един от най-значимите поети в историята на Украйна. Основната тема е копаенето на  „Великият погреб”[3] или в църквата на Богдан Хмелницки в село Суботив, или в душата на човек, както във „Войнишкият кладенец“[4]. „Великият погреб“ е път към небесата, образ на светостта на украинската идентичност и пътя към спасението. Първите издания на пиесата се появиха по време на Майдана през 2014 г. Шевченко говори ясно и точно за „силите на злото“, които обграждат Украйна.

На 3 март след сътрудничество с Алиреза Дарианавард и виенския театър „ВЕРК X – Петерсплац“, постановката „Великият погреб“ с режисьор Йевфхен Куджик беше излъчена на живо от Лвов на украински със субтитри на немски. Тъй като „сцената“ е в сутерена, светлината е оскъдна, но видеото е с добро качество. Като реквизит са използвани дървен сандък, кофа и лопата. Отделните части на историята се обявяват от актьор: три души, три гарвана, трима изпълнители на лира и Кладенеца на войниците. Историята е за изнасилена жена, за тежката участ, предизвикана от татари и поляци, и за повика за свобода. Повечето участници в големия състав от 12 души са облечени във фолклорни костюми, а жените често пеят погребални песни. В представлението има също сцени на сватба и даване на обети. Впечатляващи са ентусиазираната актьорска игра и добре избраните видеочасти. На 17 май Виенският театър „ВЕРК Х – Петерсплац“ предложи още едно излъчване на живо – представлението „Не възразих“, текст, изпълнение и режисура на Дмитро Наумец. Всяко от двете представления е с продължителност около 50 минути. С надпис „Поетичен спектакъл за уши и сърца“ моноспектакълът на Наумец се съсредоточава върху текста, гласа и личните преживявания на човека. Актьорът успява да задържи вниманието на зрителя с реквизит от само няколко листа хартия и осветлението придава на постановката поетична атмосфера. Заснемането от нивото на очите, но и от горе, осигурява добър поглед върху „сцената“. Потоците на мисълта кръжат около любовта, страховете и желанието да се създава красота.

В началото на април Министерството на културата обяви, че при културните събития ще важат изискванията на Закона за военното положение. Така например при въздушна тревога всички зрители трябва да отидат в убежището, което се намира в театъра. Затова броят на местата за спектаклите е ограничен. В драматичния театър на Ужгород представлението на пиесата „Сделка с ангел“ от киевския драматург Неда Неждана току-що беше започнало, когато започнаха да вият сирените за въздушна тревога. Управителят на театъра бързо излезе на сцената и помоли всички да слязат в бомбоубежището. Добави, че ако тревогата бъде вдигната до час, представлението ще започне отново. В противен случай ще бъде обявена нова дата. За щастие, тревогата беше вдигната след 45 минути, публиката се върна в залата и представлението се изигра от начало до край. Ужгород е живописен град в Западните Карпати. Разположен на границата със Словакия, от него лесно се достига до границата между Унгария и Румъния. Заедно със съседната Буковина, сега Ужгород е от най-безопасните места в Украйна.

Превод от английски Ангелина Георгиева

[1] Ирина Волф е театрален критик и независим журналист, член на румънския клон към Международната асоциация на театралните критици (AICT-IATC) и на Пресклуб „Конкордия“ във Виена. Редактор е на австрийската онлайн платформа Aurora-Magazin.at, сътрудничи на румънските списания Teatrul Azi и Scena.ro, както и на италианското списание за театър Hystrio. Ирина Волф инициира издаването на първите публикации на немски език, разглеждащи театъра в Румъния след падането на Желязната завеса. Участвала е в конференции на театрална тематика в Улм, Грац, Равена и Торино. Нейни текстове са публикувани в множество международни списания за култура, писала е предговори на книги за театър, превежда пиеси, писала е студии за сборници, посветени на Румъния. Ирина Волф е активна най-вече в трансгранични културни проекти между Австрия, Германия, Италия, Румъния и Молдова. През 2021 г. е номинирана за Наградата на театралните критици, връчвана от Румънския театрален съюз.

[2] Вж. https://www.europeantheatre.eu/page/resources/voices-for-ukraine (Бел. пр.)

[3] Великий льох, мiстерiя, 1845 г. – поема-мистерия от Т. Шевченко с алегорическа образност и философско съдържание (бел. ред.) https://uk.wikipedia.org/wiki/Великий_льох  (последен достъп 18.11.2022)

[4] Москалева криниця, поема, 1857 (ред. 1861) https://uk.wikisource.org/wiki/Москалева_криниця (последен достъп 18.11.2022).