РАЗГОВОР С РОБЪРТ УИЛСЪН ЗА НЕГОВИЯ ВИЗУАЛЕН ТЕАТЪР

Робърт Уилсън е от най-известните имена в съвременните сценични и визуални изкуства. С изобретяването на своя ярък визуален театър той се налага като основна емблема на постмодерната театрална естетика. Представленията му са неочаквани и мощно въздействащи композиции от звук и цвят, от тишина и светлина, от образи и движения.

Робърт Уилсън е роден на 4 октомври 1941 г. в Уако щата Тексас, САЩ. След като завършва гимназия в родния си град и записва бизнес администрация в Тексаския университет, през 1963 г. той заминава за Ню Йорк, където завършва архитектура в престижния Прат институт в Бруклин. Тук, освен от изучаването на пространството, той е привлечен и от експериментите в танца на Джордж Баланчин, Мърс Кънингам и Марта Греъм. Въодушевен от откритията си за изразните възможности на движенията на човешкото тяло в пространството, Робърт Уилсън създава през 1968 г. своя експериментална театрална компания Byrd Hoffman School of Byrds. За фестивала в Авиньон през 1976 г. в сътрудничество с композитора Филип Глас той създава най-известния си спектакъл – „Айнщайн на плажа“. Представлението ударно заявява мощния визуален театър на Робърт Уилсън и след премиерата му той все по-често започва да работи за големите европейски театрални и оперни сцени и фестивали.

До днес неговият бързо превърнал се в широко известна запазена марка режисьорски стил продължава да намира блестящи реализации в повече от 50 спектакъла като „Хамлетмашина”, „Черният конник” (съвместно с Уилям Бъроуз и Том Уейтс), „Войцек”, „Опера за три гроша“, „О, щастливи дни”, „Сонетите на Шекспир”, „Последната лента на Крап”, „Животът и смъртта на Марина Абрамович” (с участието на Марина Абрамович), „Носорози” на Йонеско, „Фауст“ и др. Сред тях особено място заема и неговият моноспектакъл „Хамлет“, създаден през 1995 г., в който Робът Уилсън е режисьор, сценограф и изпълнител.

https://robertwilson.com/

 

Модератори на разговора:

проф. д. изк. Камелия Николова – театровед, изследовател към Института по изследване на изкуствата към БАН, преподавател по „История на европейския театър“ и „История на режисурата“ в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. Главен редактор на рубрика „Сцена“ на в-к „Литературен вестник“, зам. главен редактор на сп. „Проблеми на изкуството“. Автор на 10 книги, сред които: „Другото име на модерния театър. Произход и естетически основания на драматичната режисура“ (1995), „Експресионистичният театър и езикът на тялото“ (2000), „Българският театър след 1989 и новата британска драма“ (2013, 2018) и др. Член на редколегията на сп. “Homo Ludens”.

доц. д-р Асен Терзиев – театровед, преподавател по „История на европейския театър“ в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“; театрален рецензент и с повече от 150 публикации. Автор на 2 монографии: „Театралността – езикът на представлението“ (2012) и „Драмата и Английският романтизъм – Уърдзуърт, Колридж, Байрон, Шели“ (2019). Член на редколегията на сп. “Homo Ludens”.

С превод на български език.

Comments are closed.

WordPress Video Lightbox