HOMO LUDENS 25/2022

Списание за театър

Уважаеми читатели,

С всяка изминала година пространствата, в които се случва театърът, стават все повече – като започнем от обичайната театрална сцена и неизчерпаемите опити за нейното трансформиране, преминем през нетрадиционните места за правене на театър, за да достигнем до конфиденциалните срещи с него пред екрана на компютрите ни, особено днес, в условията на продължаващата пандемия. Това, което ги свързва, е, че всички те са духовни пространства, които театърът отваря в живота на човека и на обществото. На тази важна и все по-актуална тема е посветен тематичният фокус на юбилейния 25-и брой на списанието, който е пред вас. В „На фокус“ публикуваме два изследователски погледа към пространствата на режисьора и на сценографа.

Интересът към основните създатели на театрални пространства – режисьора и сценографа, продължава и в рубриките „Юбилеи“, „Представяме ви“, „Архив български театър“.  През 2022 г. се навършват 150 години от рождението на режисьора, сценографа и теоретика Едуард Гордън Крейг (1872–1966) – един от ключовите театрални реформатори,  създател на нова концепция за сценичното пространство и родоначалник на модерния визуален театър. Затова той също е фокусна личност на броя, представен чрез изследване на новаторските му идеи и открития като художник, както и чрез един спомен за разменената кореспонденция между него и полския режисьор Леон Шилер. Става въпрос за приятелство и творческо единомислие между двамата, а Л. Шилер е свързан с историята на българския театър, поставил „Задушница“ на Мицкевич на сцената на Народния театър в София през 1937 г.

Пак към историята на българския театър препраща интервюто със сценографа Младен Младенов, който разказва за съвместната си работа с режисьора Леон Даниел по време на знаменитата им постановка на Шекспировия „Хамлет“ в театър „Народна сцена“ (днес ТБА) в условията на идеологическа цензура през 1965 г.

В рубриката „Представяме ви“ ще се запознаете с английския сценограф Ралф Колтай – един от най-изобретателните създатели на въздействащи визуални пространства в съвременния европейски театър.

Представените режисьори от съвременната българска сцена са Здравко Митков и Явор Гърдев във връзка с техните юбилейни годишнини.

Не са пропуснати и духовните пространства на другите основни творци на театралната сцена. Театралният композитор Асен Аврамов е представен с обширно интервю също по случай негова юбилейна годишнина. А на актьора е посветена изцяло рубриката „История и теория“, както и интервютата с интересни артистични фигури като Жанет Спасова и Ива Тодорова.

През миналата година ни напусна голямата актриса с ярък комедиен талант, любимка на няколко поколения зрители, Татяна Лолова, за която си спомняме In memoriam.

Интервютата с Ясен Василев и Елена Телбис пък открехват пространствата към работата на драматурга. Всъщност актрисата Е. Телбис се превръща също в акцент на броя чрез публикуването на нейния текст за сцена „Боклук“, който през изминалата 2021 г. спечели награди, позитивни критически отзиви и селекции за фестивали.

Актуалното състояние на драматургично писане се дебатира в Клуб „Хомо Луденс“, където девет театрални изследователи, критици и мениджъри търсят отговор на един от най-често поставяните въпроси днес „В криза ли е драмата?“.

Специално внимание в броя се обръща на няколко значими спектакъла, появили се през последната година, които предлагат ярки интерпретации на класически пиеси и  на съвременна българска драматургия. „По театралните сцени“ включва  рецензии за първата постановка в България на Робърт Уилсън – „Бурята“ на Шекспир в Народния театър, както и за друга Шекспирова постановка „Укротяване на опърничавата“ в Драматичен театър – Пловдив, също за два нови сценични прочита на Ростановия „Сирано дьо Бержерак“ – спектакъла в Театър „Българска армия“  и британската адаптация на Мартин Кримп с Джеймс Макавой в главната роля, показан в програмата на „Световен театър в София“ и на Международния театрален фестивал „Варненско лято“. Драматизацията и постановката на Булгаковия роман „Майстора и Маргарита“ в Младежкия театър също е обект на критически интерес, както и подобна адаптация на съвременен български роман – „Опашката“ от Захари Карабашлиев, в ДТ – Плевен. Анализът на спектакли по най-нови български текстове за театър продължава в рецензиите за „Портрети на неизвестното“ – музикално-драматичен и визуален пърформанс, представен като работа в развитие на фестивала „Варненско лято 2021“, и за постановката на „Боклук“ в Театър 199.

В този брой обособяваме и нова рубрика, специално насочена към културните политики, в която публикуваме обзор върху развитието на проектно финансирания театър в България през изтеклите три десетилетия от появата му до днес.

Желаем ви приятно четене!

Камелия Николова
Николай Йорданов

WordPress Video Lightbox