HOMO LUDENS 24/2021

Списание за театър

Уважаеми читатели,

В този брой на списанието сме подвластни на едно изключително обстоятелство – глобалната здравна криза, която обхвана света през 2020 г. и която продължава и днес. Когато преди повече от една година обсъждахме фокусната тема на „Homo Ludens”, търсехме измерения на въпроса за мястото на театъра в съвременното общество и още по-точно – променящите се гледни точки към театъра и свързаните с него очаквания и преживявания. В течението на живота драматургията на битието често е предлагала ходове, които преобръщат всичко и всички. Така се случи и с пандемията от Covid 19, която със скоростта на свръхускорението на съвременния свят подчини хората от всички точки на земното кълбо на една основна задача – да се намери изход от пълзящата зараза. Сред множеството последици от тази ситуация театърът се оказа в тотално нова позиция – продължителна забрана за дейност поради увеличената опасност, провокирана от събирането на хора в затворени пространства. Така въпросът за това къде стои театърът в съвременния живот придоби изненадващи посоки за размисъл. Фокусът на броя и дискусиите в рубриката Клуб „Хомо Луденс“ са посветени на тази извънредна ситуация.

Сред акцентите в броя са анализите на български и чужди изследователи и практици, свързани с изненадващите аспекти на проявите на театъра днес. Предлагаме ви коментари за бума на онлайн излъчванията на театрални представления. Повечето от рецензиите в „По театралните сцени“ анализират едни от най-интересните спектакли, които бяха достъпни в интернет във времето, когато театрите по света бяха затворени.

Личностите от българския театър, до които ще ви приближим чрез интервюта, са актьорите Марин Янев, Владимир Пенев, Мариана Крумова, Иван Юруков, режисьорът Стилиян Петров и композиторът Михаил Шишков-син. Всеки от тях ни разкрива част от своята творческа лаборатория и от житейските и естетическите си възгледи.

В постоянните рубрики „История” и „Теория” публикуваме два изследователски погледа към спецификите на българския модернизъм – в драматичния и в танцовия театър. Проблемите на постдраматичния театър са анализирани от американския теоретик Марвин Карлсън с акцент върху многообразието на сценичните практики в исторически и в съвременен план. Спецификата на драмата и измеренията на сетивността е друг теоретичен проблем, който предлагаме на вниманието ви.

Юбилейните събития, които отбелязваме, са 100 години от създаването на Драматичен театър в град Варна и на Съюза на артистите в България. Юбилеен е и поводът да бъде представено творчеството на кукления режисьор Славчо Маленов. В рубриката „Архив български театър“ продължаваме с преосмислянето на основни фигури за драмата и сцената – писателя Петко Тодоров и актьора Наум Шопов.

А в другата ни постоянната рубрика „Архив театър на ХХ век“ продължаваме да представяме различни сценични подходи, като публикуваме лекция на Анатолий Василиев. В „Представяме ви“ предлагаме портрет на Ариан Мнушкин, в чийто подход към сцената откриваме някои общи характеристики с този на Василиев.

През изминалата година ни напуснаха много наши колеги. In memoriam отдава почит на актьора Вълчо Камарашев, на сценографа Тодор Игнатов и на режисьора и педагог Снежина Танковска.

Сценичните версии на съвременни романи е тенденция, върху която искаме също да акцентираме. След „Чамкория“ на Милен Русков, чиято сценична адаптация от Я. Гърдев и З. Бахаров публикувахме в брой 22 на нашето списание, сага ви предлагаме такава на романа на Теодора Димова „Поразените” от режисьора на едноименната постановка във Варненския драматичен театър Стоян Радев.

През изминалата година художникът на нашето списание Венелин Шурелов  създаде инсталацията „Един човек“ – уникален проект на границите между визуалните изкуства и интерактивните театрални събития в градска среда. Авторовата саморефлексия върху нея е друг специален фокус на броя, като образи на инсталацията оживяват и върху кориците на списанието ни.

Желаем ви приятно четене!

Венета Дойчева
Николай Йорданов

СЪДЪРЖАНИЕ
  • От редакторите
  • ЛИЧНОСТИ
  • Марин Янев: Обичам да си задавам въпроси дори и да няма отговори
  • Владимир Пенев: Театърът е живо изкуство и трябва да се случва тук и сега
  • Мариана Крумова: Тя е моят двойник, моята втора кожа
  • Иван Юруков: Театърът е възможен, когато има публика и откровено присъствие на актьора
  • Стилиян Петров: Един спектакъл първо трябва да се случи във въображението ми
  • Михаил Шишков-син: Вярвам, че ни предстои един нов ренесанс
  • НА ФОКУС
  • Анна Топалджикова. Пандемия и театър – ситуация на преобръщане?
  • Николай Йорданов. За ситуацията, в която сме
  • Румяна Николова. Финансирането на сценичните изкуства през второто десетилетие на XXI век и качеството на художествения продукт
  • ЮБИЛЕИ
  • Пламен Марков. Варненската драма или Апология на способността за промяна
  • Илко Ганев. Един цял век Съюз на артистите в България
  • ПО ТЕАТРАЛНИТЕ СЦЕНИ
  • Камелия Николова. „Хамлет“ на Йохан Симонс откри Theatertreffen’2020 онлайн
  • Асен Терзиев. Театър на съзнанието
  • Ангелина Георгиева. Тик… без тик… тик и театралната сцена
  • Албена Тагарева. „Завръщане у дома“ или сцени от един семеен психосеанс
  • ИСТОРИЯ & ТЕОРИЯ
  • Марвин Карлсън. Постдраматичният театър и постдраматичното представление
  • Венета Дойчева. Драмата – съдържащата се сетивност
  • АРХИВ ХХ ВЕК
  • Анатолий Василиев. Литературният текст и импровизацията
  • ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ
  • Владимир Петков. Ариан Мнушкин и митичният „Театър дю Солей“
  • КЛУБ „ХОМО ЛУДЕНС“
  • Интервю на Иван Меденица с Ерика Фишер-Лихте
  • „Гласовете на Европа“ – онлайн дискусия, организирана от Талия театър, Хамбург на 21 януари 2021 г.
  • НА ФОКУС
  • Венелин Шурелов. „Един човек“ – едно камерно представление
  • ЮБИЛЕИ
  • Зорница Каменова. Славчо Маленов на 70 години
  • ИСТОРИЯ & ТЕОРИЯ
  • Камелия Николова. Колективни идентификации и номадски характер на театралния авангард в България през 20-те и 30-те години на ХХ век
  • Ангелина Георгиева. Модерният танц в България през 1920-те години
  • IN MEMORIAM
  • Венета Дойчева. Вълчо Камарашев (1937–2020)
  • Виолета Тончева. Тодор Игнатов (1951–2020)
  • Боян Арсов. Снежина Танковска (1951–2020)
  • АРХИВ БЪЛГАРСКИ ТЕАТЪР
  • Анна Топалджикова. За неповторимото. Наум Шопов
  • Ромео Попилиев. Символизмът и текстовете на Петко Ю. Тодоров
  • ТЕКСТ ЗА ТЕАТЪР
  • ПОРАЗЕНИТЕ от Теодора Димова, вариант за сцена Стоян Радев
WordPress Video Lightbox