Последен брой

Уважаеми читатели,

Театралното изкуство в Европа изначално носи в себе си основен цивилизационен дълг – да бъде сценичен изразител на фундаменталните въпроси на обществото. Гражданският живот, съпреживян от зрителите чрез драматургичните сюжети и изкуството на актьорите, се превръща в личен ангажимент – точка на равновесие между индивида и социума. Един от фокусите на този брой е събитието, което не подмина никого, независимо от разстояния и отношения – войната в Украйна. Театърът в условията на реална военна среда е нов, горчив опит, който споделят с нас двама от нашите автори. Майя Харбузюк и Ирина Волф ни разказват за лицата на театъра в Украйна днес и за мисиите, които това древно изкуство изпълнява в мобилизираните градове и села. Театърът се оказва подслон, бомбоубежище, доброволец, изкуство, но винаги и най-вече театърът е хуманитарна мисия.

Друга фокусна точка е свързана с факта, че през 2022 г. се навършиха 400 години от рождението на Молиер. Драматургът, когото обичат и поставят по сцените на целия свят, продължава да вълнува. Статията на Жорж Баню проследява най-значими интерпретации на пиесите на Молиер от втората половина на XX век до днес, като се съсредоточава върху основните смислови ядра, които хвърлят мост между епохите, културите и артистите. Яркият спектакъл на театър „Комеди Франсез“ „Тартюф, лицемерът“, поставен от Иво ван Хове и посветен на забележителната годишнина, също е анализиран на страниците на списанието.

Отбелязваме и друг юбилей – 100 години от рождението на Юлия Огнянова – забележителната личност, режисьор и педагог. Повод да си спомним за нея са думите на Катя Петрова, една от многото ѝ талантливи ученици.

През изминалата година преживяхме и непрежалими загуби. Отново Жорж Баню ни споделя своите размисли за личните си срещи с един от най-значимите режисьори на съвременния театър – Питър Брук, акцентирайки върху връзката на Брук с театъра на Източна Европа. Загубата на именития български актьор Доси Досев отбелязваме с есето на Богдана Костуркова.

Традиционната рубрика Личности ни среща с интересни творци. Сред тях е забележителният словенски режисьор Йерней Лоренци, както и български театрали – режисьорката Диана Добрева, писателят Захари Карабашлиев и актьорите Веселин Мезеклиев, Маргита Гошева и Севар Иванов.

Рубриката По театралните сцени предлага критически анализи на представления, създадени на различни места в България. Коментирани са спектаклите „Орфей“, „Нора“, „Частици жена“ (Народен театър), „О, щастливи дни“ (ТР „Сфумато“), „Нирвана“ (Театър 199), „Сън в лятна нощ“ (ДТ – Стара Загора), „Лулу“ (Театър „София“), „Съмнение“ (ДТ – Благоевград). Отзиви и рефлексии за фестивала „Панаир на куклите“ в София, фестивала в португалския град Алмада, дейността на Регионалния център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“, десетото издание на Триеналето на сценичния плакат в София и присъствието на чуждестранните режисьори в афиша на Народния театър разширяват хоризонтите, към които поглежда критическият поглед.

В История и теория Асен Терзиев осмисля новите предизвикателства, които засягат театралната практика в пресичането на традиционни и нови технологични средства, а Асен Аврамов проучва връзките между театралното представление и интензивно наситената звукова среда в съвременния свят.

Камелия Николова историзира и контекстуализира едно знаменателно събитие в европейския театър – 70 години от първата постановка на пиесата „В очакване на Годо“ от Самюъл Бекет. В рубриката Архив Театър на XX век публикуваме и откъс от книгата „Присъствието на актьора“ на Джоузеф Чайкин, режисьор и педагог, свързан с авангардните движения в американския театър от втората половина на XX век.

В Интерпретации ви предлагаме поглед към пиесата „Албена“ от Йордан Йовков с фокус върху звуковите присъствия, вложени в тъканта на текста.

Сложната, противоречива и изискваща сериозни отговори картина на управлението на българския театър през последните десетилетия е темата на статията на Румяна Николова в рубриката Културни политики.

Клуб Homo Ludens представя основните изказвания и последвалата дискусия от конференцията „Лабиринти на паметта: театър и време“, проведена в рамките на Международния театрален фестивал „Варненско лято’2022“.

Както винаги списанието предлага и нов текст за театър, който би заинтригувал читателите. В този брой ще се срещнете с „Кастор“ от Явор Гърдев. Пиесата е определена от автора като „документална мистификация“ и лансира история, мислима като научнофантастична, но и като хипотеза за терзанията на човешкото съзнание, попаднало в хватката на технологично възможното и хуманистично непознатото.

С надеждата, че всеки нов брой допринася за разширяване на общото ни познание за театъра, ви пожелаваме приятно четене с новия дизайн на нашето списание!

Венета Дойчева
Николай Йорданов