Дигитален архив - Допълнителни материали

Комедия дел арте добива популярност през 16. и 17. век първо в Италия, а в последствие и в други части на Европа. Тя е изградена върху принципа на импровизацията и се представя от професионални актьори. Тази сложна театрална форма разчита на игровите възможности и сръчността на актьорите. Играта им следва така нареченото кановачо – основен сюжет, придружен от напътствия как да се изпълнят сцените. Актьорите носят маски и костюми, олицетворяващи стереотипни персонажи, които публиката мигновено разпознава. Определени жестове, фрази, възклицания и ругатни имали ключова роля в актьорското изпълнение. Дълги комедийни епизоди, наречени лаци, често прекъсват действието и предоставят възможност на актьорите да докажат импровизационните си умения.

Италианските трупи, поставящи комедия дел арте, пътували из Европа и оказали влияние на различни театрални култури като испанската, холандската, немската, австрийската, английската и особено на френската. През 18. век венецианският драматург Карло Голдони използва и преработва в своите пиеси много от традицията на комедия дел арте. Той пише цялостни театрални текстове, в които превръща шаблонизираните персонажи в сложни човешки същества. Пиесата на Голдони „Слуга на двама господари“ е изключителен пример за неговия нов драматургичен метод.

В своята постановка Джорджо Стрелер променя името на пиесата на Голдони на „Арлекино, слуга на двама господари“, за да отдаде почит на главния персонаж на комедия дел арте.

По материали на „Пиколо Театро“

Превод: Пламен Харманджиев