Статии

„Варненско лято” е нашият най-престижен международен театрален фестивал. За голяма част от хората на театъра той е стимул за творческа реализация. Интересен, провокативен, търсещ, или точно обратното, нашият съвременен театър ежегодно е отразяван, такъв какъвто е, от огледалото на фестивалa.

Съставянето на програмата е сложен процес, който има своите звездни мигове и своите сътресения. По отношение на вътрешната селекция на отделни издания, от значение е преди всичко какъв е българският афиш през конкретния сезон. Доколко той представя художествени постижения, както и провокативни търсения, заслужаващи да бъдат показани заради новите посоки, които чертаят и доколко изборът е затруднен от безинтересна, вяла продукция, която много често свидетелства за отсъствие на идеи и за естетически компромиси.

Съществено значение има субективният поглед на селекционера, който е ценен именно като гледна точка на определена личност, на която е гласувано доверие. Интересно е какво би се получило, ако прегледаме спектаклите, които са останали извън селекцията през годините. Такова проучване би очертало няколко посоки на внимание: какво не достига на повечето постановки, останали „зад борда”; дали съществени явления са останали неотбелязани от селекционерите; какви съображения са се оказали по-важни за цялостната стратегия на фестивала (идеята да бъдат откроени определящи тенденции, вниманието към предпочитанията на зрителската аудитория, съотношението между спектакли за голяма сцена и камерни постановки и др.).

Чуждестранната програма на фестивала дава възможност за сравнения и равносметки, за съпоставка с постигнатото от гостуващите чуждестранни трупи. И същевременно тя отваря прозорец към постиженията на световния театър – шанс за достъп на нашия зрител до тях, въпреки усложнените в международен и местен план условия на финансиране. Независимо от обективните трудности, екипът на фестивала успява да осигури средства за скъпо струващи театрални гастроли. Един преглед на изданията през годините припомня предоставения на българската публика шанс да види значителни за световния театър явления – постановки на Андрий Жолдак, Алвис Херманис, Арпад Шилинг, Питър Брук, Димитър Гочев, Деклан Донелан, Еуженио Барба, Оскарас Коршуновас, Силвиу Пуркарете, Ромео Кастелучи, Центъра на Йежи Гротовски и Томас Ричардс и др.

Представянето на международния форум на Варненския фестивал е провокация към творческо усилие за много от столичните и извънстоличните театри, доколкото той се превръща за тях в своеобразен ориентир и естетически барометър. В тази посока може да се направи констатацията, че постиженията в театралния ни живот се съсредоточават все повече в столицата. До голяма степен слабост на постановките на извънстоличните сцени се дължи на консервативност или невзискателност по отношение на избора на репертоара, липса на рефлекс за съвременните театрални тенденции и др. Разбира се, има и щастливи изключения и те, доколкото мога да преценя, почти винаги са били включвани в селекцията на фестивала.

МТФ „Варненско лято” стимулира българския театрален живот не само с възможност за достойно представяне на неговия форум. През годините фестивалът продуцира постановки, които се превръщат в част от най-доброто, което българският театър е създал през последното десетилетие – новаторски, рушащи статуквото, прокарващи нови театрални пътища: „Археология на сънуването” по Иван Вирипаев с режисьор Галин Стоев, 2002 г. и „Психоза 4:48” от Сара Кейн с режисьор Десислава Шпатова, 2004 г.

Фестивалът е място за разговори, за обмен на идеи, за изслушване на различни мнения, за вглеждане през различни гледни точки. Това е и смисълът на ежегодно провежданите международни и национални конференции, семинари и дискусии, които поставят фокуса на внимание върху актуални теми на съвременния театър.

Паралелната програма дава шанс на фестивалната публика да посети високо профестионални и в голямата си част интересни в новаторските си търсения концерти, изложби, инсталации и др.

Този празник за българския театър и неговата публика е изживяване, зад което стоят усилията на много хора. Механизмът на фестивала е в движение целогодишно и се захранва с неуморния труд на екип от специалисти – изпълнителния директор Николай Йорданов и артистичния директор Цветана Манева, главния координатор Асен Терзиев, координатора на проекти Румяна Николова и множество сътрудници, които всеотдайно влагат в него своята енергия, ерудиция и усет за театъра.

Изданието на фестивала за юбилейната 2012 година се провежда под мотото Zoom, формулирано от селекционера Венета Дойчева. Фокусът е насочен към разбирането за театъра като „мощна лупа, която притежава силата да концентрира вниманието върху големите въпроси, които обществото преживява. Тази година имахме възможност да видим три постановки по Шекспир. „Бурята” на Силвиу Пуркарете в Национален театър „М. Сореску”, Крайова, Румъния, е игра-сън – метафорично отваряне на сетивата към поетичния и меланхоличен свят на остаряващия Просперо. „Ричард III” на Пламен Марков във Варненския драматичен театър очертава фигурата на злодея в нейната противоречива сложност – Ричард влиза в „играта”, за да накаже злото и постепенно става част от него. „Завръщане във Витенберг” на ТР „Сфумато” с режисьор Иван Добчев се отдалечава от Шекспировия „Хамлет”, представяйки авторска версия на Геогри Тенев и Иван Добчев за едно въображаемо продължение на трагичното действие след смъртта на датския принц в екзистенциален и едновременно с това актуално-политически план.

Постановката на Маргарита Младенова на „Рицар на Светия дух” от Боян Папазов  (камерна сцена на Народен театър „Иван Вазов”) бе игрови, „шутовски” спектакъл, който акцентира върху актуалната със своето отсъствие днес фигура на Алеко. Крис Шарков представи необичаен поглед към емблематичната Ибсенова пиеса „Куклен дом” в Пловдивския драматичен театър. В своеобразния моноспектакъл на Мая Новоселска в Сатиричния театър „Едно малко радио” с режисьор Теди Москов, зрителят бе допуснат в интимния свят на забележителната актриса, която едновременно е клоун и присъства на сцената в отказ от игра, а като себе си. С „Праехидно” Здрава Каменова и Гергана Димитрова представиха свой вариант на един своеобразен спектакъл – дискусия.

Достойнство на международната програма на „Варненско лято 2012” е очертаването на разнообразни тенденции на съвременни театрални търсения и на междинни форми, които съвместяват различни изкуства. Съвременният танц беше представен от германския спектакъл „Един следобед” по музиката на „Следобедът на един фавън” от Клод Дебюси, соло на Емануел Егермонт, концепция и хореография на Раймунд Хог – впечатляващо като професионално постижение на танцьора и като оригинално мислене на хореографа разгръщане на една идея във времето и пространството. Британско-белгийската лекция-пърформанс „Лекция за пет пари” и “Пиеса за кравата” на Джонатан Бъроуз и Матео Фарджион предложи нова сценична форма и общуване със зрителя, включвайки го в интелигентна игра, активираща асоциативното мислене, рефлекса към импровизация и към ироничните обрати. Моноспектакълът „Госпожица Юлия” от Аугуст Стриндберг на Анна Петерсон в театър „Интима”, Стоклхолм е собствена версия на една от най-играните пиеси на автора. Акцентът на силното актьорско изпълнение – актрисата изигра и коментира от свое име трите песонажа на пиесата – бе поставен върху ироничното преосмисляне и върху непрестанно активиран контакт със зрителя. Напълно различен бе театралният подход, избран от Бастиан Крафт за неговата сценична версия на „Портретът на Дориан Грей” от Оскар Уайлд във Виенския „Бургтеатър”, с изпълнител Маркус Мейер. Дориан бе „размножен” между колажа от мултимедийни проекции, сред които бе вплетено и живото актьорско присъствие.  „Масата” на формация „Карбидо”, Вроцлав е въздействащ музикален спектакъл, перфектно изпълнение на виртуозни музиканти, които експериментират със своеобразно сценично решение. Сателитната прожекция на “Франкенщайн” по Мери Шели на спектакъла на Кралския национален театър, Лондон, създаде усещане за съпричастие към живото театрално преживяване на популярната театрална версия на режисьора Дани Бойл.

Тялото като обект на изследване – поглед отвън и все по-навътре е тема на два съзвучни в областта на търсенията си пърформънса – интерактивният танцов пърформънс “Cadaver” на Мартин Пенев и Станислав Генадиев и на пърформънс-инсталацията „Zoom In” на Виолета Витанова и Венелин Шурелов.

За мен бе емоционално приключение срещата с емблематичната фигура на Марина Абрамович чрез прожекцията на документалния филм „Артистът присъства” на режисьора Матю Ейкърс, представен съвместно с филмовия фестивал „SO Independent”.

За първи път тази година програмата Шоукейс бе съставена предимно от постановки, доказано предпочитани от зрителите в предишни години, като „Приятнострашно” с режисьор Галин Стоев, римейкът на „Пухеният” на Явор Гърдев в Театър „199”, „Мъртвешки танц” с режисьор Маргарита Младенова на ТР „Сфумато”, „Шинел” на театър „Кредо”.

В паралелната програма бяха представени много добри концерти – Акустик Бийтълс проджект, „Обичайните заподозрени” и особено джаз концерта „It’s a dream” на JP3.

В рамките на фестивала бяха проведени и традиционните форуми, които обсъждат важни за съвременния театър проблеми. Кръглата маса „В памет на едно поколение” с модератор Венета Дойчева фокусира вниманието върху паметта за големите български актьори Наум Шопов, Георги Черкелов, Коста Цонев, Велко Кънев, Георги Русев, Катя Динева. Надявам се, че това бе начало на един ценен процес на натрупване на непосредствени впечатления и театроведски анализ – своеобразна съпротива срещу преходността на актьорското изкуство. Кръглата маса „Международната културна политика: отвън и отвътре” с модератор Явор Койнаков проблематизира националните стратегии в тази област и набеляза конкретни препоръки към институциите. Международната конференция на тема „Срещу какво се бунтува съвременният театър?” с модератор Камелия Николова бе повод за очертаване на различни аспекти на темата и за споделяне на становища на театрални специалисти от страната и гости от чужбина. Зададена под формата на въпрос, тя провокира нови питания – по какво различаваме истинския бунт от спекулативния, кой върви срещу течението, как устоява, получава ли подкрепа, от къде и др.

Радвам се да поздравя от сърце Международния театрален фестивал „Варненско лято” за двадесет годишния му юбилей и да му пожелая успешен път нататък, осъзнавайки колко важно е съвременната ни обществена среда да бъде култивирана и облагородявана чрез театъра.