Брой 13/2007

Уважаеми читатели,

Вие държите в ръцете си брой 13 на нашето списание. Негова фокусна тема е ТЕАТЪРЪТ, ПРЕСИЧАЩ ГРАНИЦИТЕ.

Днес, когато усилено търсим пътища един към друг, когато се опитваме да проникнем в заобикалящите ни различни култури и да бъдем разбирани от тях, когато се стремим адекватно и пълноценно да се включим в живота на европейското общество, въпросът за способността на театъра да пресича границите ­ географски и духовни – става особено важен. Включените в броя материали проблематизират базисната промяна, настъпила в случването на театралното представление и текста за театър в съвременния глобализиращ се свят. През последните две столетия се извършва един необратим културен процес, достигнал завършващата си фаза днес: от локално събитие, предназначено за една затворена общност, театърът се превръща в обект на интерес за различни хора, принадлежащи на разнородни общности и географски топоси.

Културният микс, транснационалното изкуство, интердисциплинарният подход – това са все характеристики на театъра, присичащ границите. Самото пресичане на границите, почиващо върху представата за нарушаване на някаква забрана, за напускане на един установен свят, става обичайна практика, перманентно случване, безкрайно повторение. Което означава, че граничността е същностен белег на съвременната култура. Идентичността на човека от ХХI век вече не се мисли като вкореняване в един или друг житейски статус, традиция или вяра, а като уникална граничност, която всеки може да открие в себе си.

Затова отправна точка на интервютата, коментарите и анализите е проблемът за разбирането на текста за театър и представлението от различни перспективи, в различни аудитории и културни контексти. Запазвайки традиционните си рубрики, броят представя интересни творчески личности, емблематични за последните месеци български и чужди спектакли, важни фестивали и откроилите се на тях тенденции в развитието на сценичната практика, актуална театрална теория и нови или недостатъчно представени у нас исторически изследвания в областта на театъра. За първи път се отпечатва и текстът на нова българска пиеса ­ “Рицар на Светия дух” от Боян Папазов.

През изминалата 2007 година ни напуснаха завинаги творци, чието място в историята на българския театър беше запазено още приживе. В рубриката In memoriam ще прочетете спомени и размисли за творческия път на режисьорите Вили Цанков и Гриша Островски, за сценографа Ангел Ахрянов, за актьора Константин Коцев.

В представянето на българската театрална ситуация специален акцент е поставен върху столичните общински театри. “Клуб Homo Ludens” коментира техните актуални проблеми, организационни модели и принципи на финансиране.

По този начин дебатът за ролята на театъра в глобализиращия се свят се връща към мястото на неговото случване, към конкретността на общността, която го създава, подкрепя, критически коментира или остава безразлична към него.

Защото пресичането на границите не е просто туристическо пътешествие в различни светове, а екзистенциално усилие и социален жест, които се реализират в конкретния човек и в конкретната човешка общност.

Камелия Николова

Николай Йорданов