Брой 27/2025

ОТ РЕДАКТОРИТЕ

Уважаеми читатели,
Свидетели сме на изпълнени с противоречия и сътресения времена, в които се поставят под въпрос основни консенсуси, крепящи съвременните либерални демокрации. Театърът като „квинтесенция на публичността“, както напомня в предстоящите ви страници гръцкият театровед Савас Пацалидис, не остава изолиран от тези процеси. Настоящият брой на списанието „Homo Ludens“ следва устойчивата линия на изданието едновременно да реагира на непосредствената реалност в театралната сфера, но и да разглежда през една по-широка перспектива процесите, които протичат в нея, за да изведе дилемите и въпросите, пред които се оказваме изправени. Те най-силно отекват във фокусната тема на броя „Цензурата в изкуствата“. Тя е продължение на проведената в рамките на международния театрален фестивал „Варненско лято“ 2024 панелна дискусия „Цензурата: преди и сега“. Някои от участниците в нея, театрални изследователи и критици, разсъждават върху границите на свободата на изкуството днес. Техните анализи очертават нови форми на проява на натиск върху театралната практика в демократичните общества.
В тези сложни процеси, отнасящи се до представите за границите на самото изкуство спрямо реалността, „трябва да пазим театъра като пространство на свобода“, апелира актьорът Самуел Финци. От дълги години той успешно работи в немскоезичните театър и кино, но е гост на рубриката „Представяме ви“ по повод ролята му на Шайлок във „Венецианският търговец“ от У. Шекспир на сцената на Народния театър. Освен интервю, публикуваме и негова реч за изкуството на актьора, изнесена в Университета за музика и театър в Хамбург.
В рубриката „История и теория“ списанието продължава да представя движението на идеите в полето на театралната теория и нови исторически изследвания. Двайсет години след като публикувахме за първи път на български увода към една от най-влиятелните теоретични книги от последните десетилетия – „Постдраматичният театър“ от Ханс-Тис Леман, предлагаме въведението към една от последните монографии на немския изследовател „Трагедия и драматичен театър“. Тя постига широк отзвук с настояването, че идеята за трагедия възниква и се реализира изключително в контекста на театъра, като нейната традиция следва да се разглежда не през жанровата литературна теория, а през реалността на театралното представление и неговите различни исторически форми. За първи път ви срещаме с френския изследовател Арно Рикнер със студия върху статута на голотата на сцената. Вече добре познатият на читателите на списанието американски театрален историк и теоретик Марвин Карлсън анализира как употребата на видео изображения в представленията променят сценичното пространство, разглеждайки знакови за съвременния европейския театър постановки, сред които и „Марат/Сад“ на режисьора Явор Гърдев. Самият той присъства в броя и като автор с провокативни разсъждения върху употребата на български на понятия като „пърформанс“ и „изпълнителски изкуства“ и належащата според него необходимост от предефинирането им. Във втория раздел от рубриката Камелия Николова представя своето проучване върху единствената изява на Сирак Скитник като театрален режисьор и сценограф. Албена Тагарева изследва политиките към театралните сгради по времето на комунизма и тяхната кулминация в построяването на Националния дворец на културата, за който и до днес се търси подходяща формула за пълноценно функциониране. Броят дава платформа и на нови автори в полето на театралните изследвания като сценографа Борис Далчев и театроведа Миряна Димитрова.
В „In memoriam“ почитаме двама театрални творци, които ни напуснаха – режисьорите Красимир Спасов и Иван Станев. А рубриката „Архив театър на XX век“ ни запознава отблизо с творческите идеи и с естетиката на малко познатия в България френски режисьор Клод Режи (1923–2019), белязал няколко поколения театрали във Франция и по света през втората половина на миналото столетие.
Разбира се, основно ядро на списанието са интервютата в рубриката „Личности“ с актьори, режисьори и сценографи, откроили се през изминалия театрален сезон. Традиционно в „По театралните сцени“ представяме критически анализи на избрани събития и представления от актуалния театрален афиш.
Започнахме с израз на тревога за заплахите пред съвременната демокрация. Пиесата „Лай“ от немския драматург Роланд Шимелпфениг, която ще намерите в броя, преработва древногръцкия мит за основаването на град Тива като мит за началото на европейското държавно устройство, основаващо се на разума и равноправието. През различни версии за историята на неговия владетел Лай, бащата на Едип, в характерния си изпълнен с поетичност наративен драматургичен стил авторът поставя въпроса за свободата и границите на човешката автономия и способност за действие пред лицето на напиращите отвътре ирационални сили и непознаваеми външни закони, които наричаме съдба. Пиесата постига широко признание в Германия след нейната премиера през 2023 г. на сцената на Хамбургския театър. Публикуваме я с подкрепата на Гьоте-институт като начало на по-дългосрочно сътрудничество.
Приятно четене!

Ангелина Георгиева
Николай Йорданов