Статии

Илко Ганев: Не мога да не започна още в началото с една тема, която тази година доби съвсем нови и различни измерения – протестите. Мислиш ли, че театърът излезе на улицата? Появиха се много пърформанси.

Михаил Билалов: Не бих казал. Да, има пърформанси, има акции по улиците, но театърът остава в залата, където публиката си купува билети. Тези, които професионално се занимаваме с театър го правим в театъра, както трябва.

Илко Ганев: Има ли у нас успешен политически театър?

Михаил Билалов: Не. Преди може и да е имало, но сега едва ли.

Илко Ганев: Стартира „Четвърта власт“ – нов сериал по БНТ 1, в който участваш. Темата за престъпността, политиката е същата като в „Под прикритие“, но този път от гледна точка на журналистите. Не мислиш ли, че масовият зрител се припознаваше повече в онези криминални образи?

Михаил Билалов: Да се припознава? Едва ли? Припознаването е свързано с друго. По-скоро зрителят ги харесва повече, иска да е като тях. Хората си мечтаят да са като тях! Ето това е! Те не се припознават. Те се надяват един ден да са на тяхно място. А и кой го интересува тази гледна точка на журналистите? Никой. Един определен кръг от хора, които пък веднага написаха, че не било така, че не било достоверно…­­­­

Илко Ганев: Наскоро участваше в програмата на фестивала „Сцена на кръстопът“ в Пловдив. За съжаление попадна в инцидент там. /По време на репетицията на „Почти представление“ – част от програмата на пловдивския фестивал, в Дома на културата „Борис Христов“ метална чига се стовари върху главата на Билалов./ Какво би станало, ако подобно нещо се случеше във Франция или Германия?

Михаил Билалов: О, веднага ще излязат на стачка. Актьорите се вдигат и край. Тук няма никакво значение. Не знам. В България е… ходиш под дърветата и се криеш нещо да не падне над главата ти. Това е държава, в която няма някакви особени принципи. Тук е дивият изток, както се казва. Всеки си сърфира както може.

Илко Ганев: Въпреки всичко продължаваш да играеш тук. Явно ти харесва?

Михаил Билалов:  Аз играя за пари.

Илко Ганев: А доставя ли ти удоволствие?

Михаил Билалов: Разбира се, гледам да съчетавам полезното с приятното.

Илко Ганев: Не се задържаш на едно място. Обичаш ли да пътуваш или ти се налага?

Михаил Билалов:  Обичам да пътувам. Обичам и се налага. Но това е нормално. Когато човек работи, той се придвижва. Такъв е процесът.

Илко Ганев: Какво виждаш, докато обикаляш по света?

Михаил Билалов: Винаги събирам идеи. Да, винаги наблюдавам някакви неща. Те някак си се налагат, когато пътуваш с побългарени, американски лелички в самолета, които са от село Казичане и говорят на американски. Някак си не можеш да го пропуснеш това нещо. То е такова шоу. В подобни интересни гледки обаче винаги има малко отрова, отвращение.

Илко Ганев: Между театър, кино и телевизия (телевизонни сериали), кое те изчерпва най-много и кое те зарежда?

Михаил Билалов: Нищо не ме зарежда. Това е работа. Аз там се изпразвам, извинявай за израза! Това, което ме зарежда е семейството ми. Личният живот ме зарежда, а професионалният ме изчерпва. Като при батерията, докато свети се изтощава.

Илко Ганев: Омръзва ли ти?

Михаил Билалов: Никога не ми омръзва! Иначе няма да го правя, ако ми омръзваше. Ще ми омръзне, ако спре да ми е интересно.

Илко Ганев: Минават ли някои представления рутинно? Играл ли си на сцената без желание?

Михаил Билалов: Да, но рутинно не означава – не ми се играе. Рутинно означава заместване на истинското с фалшивото, фино заместване, което обикновено никой не разбира. Но това е професионален недъг на всички, които играят много. Понякога стават и добри представления, истински представления. Това е рядко. Но нали все пак няма да го играем цяла вечер. Общо взето ние играем професионално, изпълняваме така наречените задачи. Верни сме на емоцията, но понякога тя не е изведена докрай, защото я има тази механика, която с времето просто се налага.

Илко Ганев: Случайно ли е, че в театъра работиш само с Явор Гърдев?

Михаил Билалов:  Търсено е! С Явор нещата ми харесват.

Илко Ганев: Имаш ли предложения от други режисьори?

Михаил Билалов:  Имам, да.

Илко Ганев: Нещо не те ли е грабнало?

Михаил Билалов:  Не.

Илко Ганев: Съвсем нищо?

Михаил Билалов: Не, защото първо аз не мога да участвам в 150 представления. Избирам представления, в които да участвам, защото харесвам именно тези текстове, или тази среда ми харесва, този театър ми харесва, с този режисьор ми харесва. И ако аз продължих да работя с Явор, то е защото първият ми проект с него ми хареса. Аз съм отворен за всякакви предложения от Явор. Като говорим за други предложения имаше един колега, който ми предложи да ходя във Варна, но това е немислимо.

Илко Ганев: Научи ли нещо от Явор, което не си знаел преди за театъра?

Михаил Билалов: По-скоро в процеса на работа и двамата се научаваме на някакви неща, които преди това не сме знаели. Явор не е човек, който преподава! С Явор се споделя, опитваме някакви неща и после във времето ги правим.

Илко Ганев: А кои тогава са твоите учители?

Михаил Билалов: Децата! Има такива, които ти помагат в първите стъпки, професорите и т.н… Но истинските учители са децата! Най-голямото удоволствие, което изпитвам е да гледам децата, когато си играят. В това няма нищо педофилско, за да коментират после събратята ти, както много добре знаеш се случва обикновено след такова изказване. Просто както гледаш хората по улицата, наблюдаваш ситуации, взаимоотношения, така е и при децата. Това е ценно и за театъра и за киното! Иначе всички тези, които съм срещал в живота си са ме учили.

Илко Ганев: Би ли преподал наученото до този момент, на тези които идват след теб?

Михаил Билалов:  Аз съм го правил. Срещнах се с млади хора скоро (между 3 и 6 януари 2013 г. Михаил Билалов участва като ментор в работни ателиета – част от  Winter Art fest, организиран от МОНТФИЗ във Велинград), които искат да опитат. Имаше от всякаква възраст, с всякакъв багаж и се опитах да споделя някакви мои мисли в няколко часа, затова какво представлява сценичното изкуство. Не беше точно преподаване, а обмяна на опит. Учих се някак си от тях, защото човек винаги се учи от партньора си и от другите.

Илко Ганев: За тях си бил кумир, идол… Ти имаш ли подобни примери, образци, които са важни за теб?

Михаил Билалов:  Сега не. Преди имах като по-млад, но сега не. Кумири нямам, защото съм вярващ човек. Но има големи режисьори, майстори на киното като Дейвид Мамет, Дейвид Линч, които много харесвам, Коен, които изключително много ме забавляват, Спилбърг също харесвам, Скорсезе,  защото умее да се влива във всеки филм по различен начин, Чаплин, разбира се.

Илко Ганев: А от българските режисьори можеш ли да посочиш?

Михаил Билалов: Не толкова. Може би преди харесвах някои. Като по-млад много харесвах Рангел (Рангел Вълчанов). Аз и сега го обичам като личност. Ето днес е ден на траур, защото той си отиде.  Замина си една много колоритна личност. Имах изключително приятелски чувства към него. Някога харесвах младия Дюлгеров, заради „Авантаж“ и „Мера според мера“. Все още „Авантаж“ е един от филмите, които остават във времето.

Илко Ганев: Изкушава ли те режисурата?

Михаил Билалов:  Изкушава ме повече продуцентството. В режисирането вероятно ще се уча още. Говоря не за театрална режисура, а може би за кино. Но ето виж режисьорите в сериалите, мисля че те не са толкова доминиращи. Сериалът изисква една доминанта и това е сценарият. Сценаристите трябва да се учат! В България все още няма добро сценарно мислене. Трябва много да се учат още, защото голяма част, от това което се прави е случайност, некадърно, недоизмислено, скалъпено, парчетосано, затова няма и достатъчно хубави филми.

Илко Ганев: Сега се появиха доста курсове, ателиета за творческо писане, семинари за сценаристи и драматурзи…

Михаил Билалов:  Каквито и семинари да правиш и да посещаваш  – едно нещо или го имаш или го нямаш.

Илко Ганев: Все пак преподавателите на актьорите винаги са казвали, че трябва 10 % талант и 90 % работа, за да постигнеш успех или да изградиш добра роля.

Михаил Билалов:  Те как са ги изчислявали тия проценти? Старите професори много ги знаеха тези неща. Но като говорим за писане, най-доброто сценарно писане е англосаксонското. Ако не си ги чел тези неща не можеш да бъдеш добър сценарист,  няма начин. Ти трябва да започнеш да откриваш света отначало. Ако не си чел достатъчно драматургия не можеш да бъдеш добър сценарист. Когато не си мислил, опитвал, задрасквал ти пак не можеш да бъдеш добър сценарист, защото това е особена професия. Трябва да умееш да създаваш характери, а не само идеи. В България има много идеи, а характери няма. Така че това става с годините. Освен това англосаксонският свят е огромен. Там избират най-доброто! Университетите са претъпкани, учи се много години и пак не стават. Разбираш ли за какъв каймак ти говоря? Тук имаше една огромна, дългогодишна дупка в сценарно и изобщо в творческо отношение. Нямаме световно известни драматурзи, нито световно известни сценаристи. Тогава за какво говорим? Много е малка страната и сами си затваряме вратите, защото не се учим, смятаме, че сме си самодостатъчни. А клиентите са непретенциозни за истории, имам предвид телевизиите. Няма специалисти, които да отсяват, а и обикновено няма такива предложения, които да се отсяват и в този смисъл взимат каквото дойде.

Илко Ганев: Ходиш ли на театър?

Михаил Билалов: Понякога ходя в чужбина. Тук се  случва, когато някой колега играе нещо да ходя, но по-рядко. Има и хубави неща, но вечерите обикновено съм зает.

Илко Ганев: Умишлено ли бягаш от голямата сцена?

Михаил Билалов:  Няма никаква умисъл в това, което правя. Има предложение, проект, действие. „Почти представление“ се играе на голяма сцена. Ако ме бяха поканили да играя Хамлет например щях да откажа, тъй като не съм на 25 години. Но за този проект също говорихме с Явор, просто не успяхме да организираме времето. За мен няма значение малка или голяма е сцената.

Илко Ганев: А ролята има ли значение?

Михаил Билалов: Ролята да, определено.

Илко Ганев: Всички образи, които играеш имат някаква висока позиция в обществото: преуспяващ архитект в „Козата или коя е Силвия“, полковник в „Нощна пеперуда“, Господ в „Почти представление“, шеф на мафията в „Под прикритие“, а сега и издател на вестник в „Четвърта власт“. Това ли виждат в теб режисьорите?

Михаил Билалов: След като ме канят за такива роли, значи това виждат в мен. Това не означава, че не мога да играя плужеци, просто не съм поискал. А този последен образ в сериала „Четвърта власт“ е много близък до плужек. И едното и другото мога, не е проблем. И жена съм играл, и плужек съм бил…

Илко Ганев: Усещаш ли някаква завист от колеги?  Нямало те е 20 години, после се прибираш и още с първата роля вземаш „Икар“, получаваш много предложения, все за хубави роли, снимаш много…

Михаил Билалов: Без завист не може да мине. Няма ли малко завист, значи не си вършим работата както трябва. Нормално е да се разлайват кучетата отстрани. Това важи за всяка професия. Но това съм го установил още преди да стана актьор, може би още в пети клас. Във всяко общество има двама, които действат и двайсет, които ги гледат и завиждат.

Илко Ганев: Имат ли някаква стойност наградите за теб ?

Михаил Билалов:  Да, това са такива ветрила за самолюбието. Много е приятно! На кой не му харесват? Ако каже някой – аз не се интересувам от награди – ще се засмея.

Илко Ганев: Какво те запали по театъра още преди ВИТИЗ?

Михаил Билалов:  Харесваше си ми! Например, харесваше ми, че имаше хубави момичета. Но когато кандидатствах не попаднах точно на такива.  Имаше и слух, че се мързелува и не се учи. Аз пет години преди това се скъсах от учене в Класическата гимназия и вече ми се живееше. Имаше една такава слава за ВИТИЗ, че там нищо не правиш по цял ден, нещо което и беше. Сега от 20 души знам само 6 – 7, които се занимават професионално с театър или кино. Останалите ги няма никакви. Знаеш ли какво си мисля, че има естествен подбор, чистка. И чистката става не във ВИТИЗ, тя става с годините. Аз също се бях изчистил самоволно, поради лични причини. Бях освободил моето място за желаещи да го правят. Когато се върнах после си го взех такова, каквото си беше. Там си беше и никой не ми го беше взел.

Илко Ганев: Какво ти предстои?

Михаил Билалов:  Гледай сега, никога не правя планове. Това означава да се хиля на съдбата. Претенциозно е човек да прави планове. Мисля, че засега поне, докато вървят тези три представления съм на прага на възможностите си като време. Имам и други ангажименти, но за хобито ми, каквото е театърът – толкова стига. Ако намеря време и проект, който е много, много интересен може и да продължа. Нека да видим тези как вървят. Дай Боже всичко да е наред! Има и един кино проект, за който в момента няма да говоря, на който ще му дойде времето.

Илко Ганев: Поне кажи актьорски или продуцентски?

Михаил Билалов:  Един актьорски и един продуцентски. Когато му дойде времето ще кажа. Дай Боже здраве първо, да  няма война, да има все още българска държава!

Илко Ганев: Два пъти каза „Дай Боже!“. Знам че ходиш на църква. От кого зависи повече успехът, от теб или от Господ?

Михаил Билалов:  Ние актьорите много обичаме да казваме преди представление – Бог пред нас и ние след Него! Нищо не става без Него, според мен. Аз съм се убедил в това.

Илко Ганев: Има пуритани, крайно религиозни, които отричат театъра. Мисля си, че и църквата не го харесва много.

Михаил Билалов:  Така е, но аз не съм перфектен. Изкуствата също са божа работа!