Кои са лицата на свободата?

Светломира Стоянова / По театралните сцени

HOMO LUDENS 23/2020

Facebook
Twitter

Международен театрален фестивал „Диваделна Нитра“ 2019

 

Свободата не е право, а отговорност.

 

От 1992 г. всяка година в края на септември словашкият културен епицентър се премества в Нитра, където в рамките на почти седмица се провежда един от най-големите и значими европейски фестивали, а именно Международният театрален фестивал „Диваделна Нитра“.

Официалното откриване на 28-мото издание (27.09 – 02.10) започна с речи на директора на фестивала, на кмета на града и не на последно място – на представител на словашкия парламент, който наблегна на историческата значимост на думата свобода и на това, че тя е не само право, но и отговорност. Всяко издание на фестивала носи различно мото, което рефлектира върху социален, културен, политически контекст. Тазгодишното е „Лицата на свободата“, защото тази година се навършват 30 години от 1989 година.

Както в предходни издания, програмата бе разделена на основна, паралелна, образователна и съпътстващи събития (изложби, публични дебати, уъркшопи и др.). В шестте фестивални дни бяха показани 12 представления – 6 словашки и 6 чуждестранни. Кои са лицата на свободата? Моите лични отговори в рамките на фестивала са два: ролята на публиката не само като пасивен наблюдател, но икато създател и свидетел, и свободата в драматургичните основи на спектаклите.

Опитът ми на фестивала премина през резиденцията за млади театрални критици – V4@Theatre Critics Residency[1]. Всяка година програмата има ментор – изследовател в сферата на изпълнителските изкуства. През изминалите години това са Патрис Павис и Томас Ирмер, а в тазгодишното издание се включва Щефан Тигес – изследовател в областта на съвременния театър, драматургия, пърформанс.

 

Словашката сцена в рамките на фестиваласвободата да създаваш и наблюдаваш – лицето на независимата сцена

Куратор на словашките спектакли на 28-мото издание на „Диваделна Нитра” е режисьорката Юлия Разусова[2], която в личен разговор споделя, че много по-въздействащи и интересни представления не са били готови при подготовката на селекцията и че водещо в избора ѝ е представяне на голям диапазон от артистични форми и търсения.

В основната програма (и в частност словашката селекция) може да бъде откроен спектакълът eu.genus на независимата трупа Honey and Dust. Публиката, която следи фестивала през последните години е запозната с работата им[3]. Тазгодишният спектакъл е ключов особено когато говорим за комуникацията с аудиторията и усещането на свобода по време на възприемане на спектакъла – ставаме свидетели на концерт на живо, на акробатични изпълнения, на изработването на различни обекти от глина и други материали, на аудиоексперименти и др. Интересното за трупата е, че често показват работата си в галерии, индустриални и концертни зали. Режисьорът на eu.genus – Андрей Калинка, споделя интереса си към смесването на разнообразни артистични изразни средства. Жанрът на спектакъла е определен като либрето. От останалите спектакли в програмата го отличава концепцията за свобода в работния процес и представяне на сцената. В края на eu.genus публиката е поканена на сцената да разгледа и да се докосне до предметния свят, който е наблюдавала през последните 90 минути, докато изпълнителите продължават да пеят. Усещането на зрителя е почти воайорско – навлизането в задкулисен свят отключва любопитство, а фактът, че публиката е по-скоро гост отколкото пасивен наблюдател, предразполага задълбочаване на интереса ѝ.

 

Свободният избор на Be SpectACTive!

Преди да продължа с международната програма, ще споделя ключова инициатива, която стана част от 28-мото издание на фестивала, а именно Be SpectACTive![4]. Проектът е създаден през 2014 г. и се съсредоточава върху сценичните изкуства. Стремежът му е в посока насърчаване на участието на публиката в творческите процеси чрез наблюдаване и създаване на художествен продукт, както и теоретични и практически дейности. През 2018 г. започва втората част от проекта, който днес изгражда партньорската мрежа, наброяваща 19 организации в 18 града в 15 европейски страни. В рамките на тазгодишното издание на фестивала Съветът на зрителите не само че коселектира 5от 12-те представления в основната програма, но и стана активна част на всички срещи с критици и артисти.

 

Международна селекция – свободни граници, свободен театър

Селекционер на международната програма е Ян Шимко[5] и шестте селектирани от него представления много категорично предлагат поглед върху темата за свободата. Любопитното е, че пет от тях са продукции на независими компании. Фактът, че свободният театър рефлектира върху темата за свободата, не е изненадващ. Намирам за нужно да акцентирам върху това, тъй като в България сякаш разговорът за неговата роля не се случва в достатъчна степен.

 

Съвременна опера – свобода в музиката

Sternenhoch е продукция на Национален театър – Прага (Нова сцена) и  единствената, която не може да бъде определена като независима в международната програма на фестивала. За драматургична основа е използван текстът на чешкия философ и новелист Ладислав Клима „Страданията на княз Щерненхох“ (1928) – експресионистичен роман, който проследява живота на княза, неговата лудост, обсесии, ексцентричност и саморазрушение. В главната роля на декадента княз Щерненхох е българo-украинският тенор Сергей Костов. Операта е изпълнена на есперанто, което според композитора Иван Ахер носи допълнителна мелодика. Сценичната интерпретация е мрачна гротеска, която залага на интензивни движенчески партитури на изпълнителите – както солови, така и групови. Музиката на живо (цигулка, контрабас и цитра) се смесва с електронна музика. Белите, експресивни лица на изпълнителите контрастират на мелодиката на изпетия от тях текст на есперанто. Тази мрачна и интригуваща с музиката си съвременна опера също така е част от проекта Opera Vision.

 

Свободата да си свидетел – theatr.doc, Русия

theatr.doc е руска независима театрална трупа, основана през 2001 г. в Москва. През 2018 г. се сбогувахме с Михаил Угаров – един от основателите на театъра, наричан „бащата на руския документален театър”. Работата му през годините рефлектира върху наболели социални и политически теми. Естетиката му е описана в манифеста „zeroposition“. В България начинът на работата на theatr.doc е въведен от един от съоснователите му – Георг Жено, който в периода 2013-2016 г. работи с българската независима група Театър „Реплика“ в София.

Представлението, показано в рамките на фестивала, „Човек от Подолск“ e последният, режисиран от Угаров спектакъл. Той е базиран на едноименната пиеса на Дмитрий Данилов, която е и негов първи театрален текст (2016). Сюжетът е абсурдистки[6] и проследява историята на човек, който е арестуван и тепърва предстои главният персонаж и публиката да разберат каква е причината за задържането. Екипът обвързва една от тематичните линии на спектакъла с протестите в Русия. В допълнение споменава, че представлението е с вход свободен за полицейски служители. Текстът разглежда позицията на властимащите – на тези, които имат силата, правото и задачата да „образоват“. През цялото време публиката е в ролята на свидетел. Спектакълът използва и прожекция на снимки в близък план, представящи още в началото рутината на живота на арестувания. Фрагментарността на образите създава своеобразна рамка на представлението, но след прожекцията в края на спектакъла действието изненадващо продължава, за да ни покаже, че задържаният вече открива свободата и истинския живот в затвора. Спектакълът поставя зрителя в ролята на свидетел и именно в това се крие и свободата на възприятието на художествения текст – през усещането да си част от това, което се случва в рамките на цялото представление и да знаеш, че си наблюдаван и че колкото и абсурдна да е ситуацията, тя може лесно да се превърне в твой личен опит.

 

Свободната чешка интерпретация на дълбините на човешката същност

“The Depths” на независимия творчески колектив Wariot Ideal, Прага, е вторият спектакъл в международната програма, който представя чешката сцена. Представлението е любопитно в две посоки – създаването на сценографията на сцената, пред зрителите, както и изграждането на драматургия в един невербален спектакъл. Според авторите на представлението то избягва логическа конструкция и ясен сюжет, от тенденциозното остава отворено, за да може публиката активно да участва като съавтор, интерпретирайки видяното в момента сценично действие. Основното, което може да опише спектакъла, е много бавното пътешествие на трима души на сцената, натоварени с багаж. Нарамили матраци, маса, картини, килими, инструменти, столове и много други обекти, движейки се бавно и със сериозни изражения през цялото време към празната сцена, те постепенно пресъздават завръщането на съвременния човек към корените му. Движенията на изпълнителите, музиката, която звучи, и светлинният дизайн дават усещане за ритуал, което се засилва с течение на представлението. Създаване на сценично пространство в продължение на цялото представление позволява на зрителя да се потопи, да съчувства и съпреживява абстрактните и абсурдни ситуации, в които попадат изпълнителите. Ако трябва да бъде определена темата на спектакъла, то тя би била за консуматорското общество и връщането към природата, вярата, взаимоотношенията, морала и усещането за принадлежност.

 

Свободно унгарско и немско присъствие

Единственото представление в основната международна програма, което се проведе извън центъра на града – в културен дом Párovské Háje, беше спектакълът под формата на ролева игра  „Address less” на унгарския театрален колектив „STEREOAKT”. Този колектив създава т.нар. event-like performances. Спектакълът третира темата за бездомните хора в Будапеща. Връзката с мотото на фестивала се крие в причината за създаване на спектакъла. През октомври 2018 г. да си бездомен в Унгария е забранено по силата на поправка в Конституцията. Важно е да се отбележи, че представлението е предназначено главно за ученици. Публиката е разделена на три сектора и всеки сектор представлява отбор, който отговаря за живота и решенията на персонажите. Освен тримата изпълнители на сцената (единият от които е бездомен човек, а не актьор) има и социален работник. Ако трябва да се направи съпоставка с българския контекст, не може да не се спомене спектакълът „Дом“, част от поредицата на „Невидими“ на режисьорката Неда Соколовска и Студио за документален театър VOX POPULI.

Другият спектакъл, който беше и единственият танцов в програмата на фестивала, е “Second Essay on Gymnastics” на Hauptaction – асоциация за артистични изследвания, базирана в Мюнхен. В основата на формацията стоят продуцент, драматург, културен антрополог и театрален режисьор. Работата им е насочена към театрални практики, базирани на архивни материали, изследвания и лекции. В “Second Essay on Gymnastics” на сцената излизат осем изпълнители непрофесионалисти, които използват като движенческа основа „Turnen“ (немска гимнастика) и се връщат назад във времето до 1811 г., когато тези движения се обвързват с военни упражнения. Спектакълът задава с чувство за хумор въпроса за това доколко здравото тяло предполага здрав ум и нездрав национализъм.

 

Свободно заключение

В изразните си средства и артистични търсения в селектираните независими проекти се открива свободата, която предполага нов прочит и диалог с аудиторията и най-вече по-свободен, социално и политически ангажиран театър, създаващ среда за обсъждане на горещите теми на деня. Театърът категорично не би следвало да остава сляп за проблемите на днешния ден, независимо дали избира драматургичен текст, експериментална, хибридна форма или работа без актьори. 28-мото издание на „Диваделна Нитра” подсказа нуждата от смели и ангажирани послания, които да са основа не само за артистична свобода, но и за свободата на публиката – като създател, свидетел, възприемател, (съ)участник.

[1] Програмата се подкрепя ежегодно от Международен Вишеградски фонд и Словашки съвет за изкуство. През 2015 г. програмата започва като платформа за критици до 35-годишна възраст от страните от Вишеградската четворка (Словакия, Чехия, Унгария и Полша). С времето се разраства и включва и други страни от Централна и Източна Европа, както и Русия.

[2] От 2013 г. до днес Юлия Разусова е съосновател и артистичен директор на Национален театър – Прешов. През 2017 г. получава номинация от словашките театрални критици за награда DOSKY за режисура на спектакъла „Дневниците на Ане Франк“. В рамките на „Диваделна Нитра” в основната програма е показан спектакъл, режисиран от нея „Moralinsanity” – моноспектакъл, вдъхновен от романа на Умберто Еко „Пражкото гробище“.

[3] „Домът на еротичната вяра”, 2015 г. – авторски спектакъл на Андрей Калинка и Иван Мартинка.

[4] Официална уебстраница на проекта – https://www.bespectactive.eu/ (последен достъп 30.10.2019 г.)

[5] Ян Шимко е театровед и драматург. От 2007 г. е част от селекционния екип на международната програма на фестивала „Диваделна Нитра”.

[6] В рамките на организирана среща за театъра на абсурда и пиесата „Човек от Подолск“ лекторът Томас Ирмер сравнява работата на Данилов с текстове на Бекет, Йонеско и Пинтър.

Comments are closed.

WordPress Video Lightbox