HOMO LUDENS 23/2020
Списание за театър
Уважаеми читатели,
В новия 23. брой на списание Homo Ludens в познатите рубрики отново ще ви срещнем с ярки театрални личности, ще си припомним други, които вече не са сред нас, ще погледнем към едни от най-интересните спектакли по театралните сцени чрез рецензии и интервюта.
Фокусната тема, която избрахме в настоящия брой, е театралната адаптация. Ще насочим вниманието ви към най-новите изследвания в тази област. В предлаганата книга „Адаптацията в съвременния театър“ френската изследователка Франсис Бабидж проследява последните тенденции в употребите на литературен текст в спектакъла, пречупени през теоретични постановки и подкрепящи примери от световната сцена. Ще погледнем и към българската сцена, която в последните години засилва интереса си към прозата като сценичен материал, през опита на четирима режисьори и двама теоретици.
В рубриката „Юбилеи“ публикуваме дискусията, проведена през юни 2019 г. в рамките на Международния театрален фестивал „Варненско лято“, за приноса на Театрална работилница „Сфумато“, която през изминалата година празнува 30 години от своето основаване.
Рубриката In memoriam е посветена на 100-годишнината от рождението на режисьора и театралния педагог Кръстьо Мирски. Това се оказа и последното интервю на един от участниците в този разговор – актьора Васил Димитров, с когото се разделихме през ноември 2019 г.
Докато подготвяхме този брой на списанието, ни напуснаха и други непрежалими творци от българската сцена – Стоянка Мутафова, Стефан Данаилов, Йосиф Шамли.
В рубриката „История и теория“ ви представяме въведението към книгата на американския теоретик и историк на театъра Марвин Карлсън „Обладаната сцена. Театърът като машина на паметта“ (2003, 2011). В нея той разглежда не само текста за театър, но и театралните спектакли и актьорската игра като постоянно рециклиране на образи, истории, роли…
В „Интерпретации“ предлагаме оригиналния поглед на друг съвременен американски критик Камил Палия върху Шекспировия „Хамлет“. В тази рубрика се връщаме и към Радичковия „Януари“ – един малък жест, свързан със скорошното отбелязване на 90 години от рождението на големия български писател.
Срещите с големите имена от европейския и световния театър се случват чрез интервюта с белгийския режисьор Иво ван Хове, който говори за последните си спектакли, и с емблемата на пърформанс арта Марина Абрамович по повод откриването в Белград на ретроспективната й изложба „Чистач“.
Представянето на различни ситуации на съвременния театър продължава с анализа на гръцкия театрален живот от театроведа Савас Пацалидис. От неговите констатации могат ясно да се видят аналогиите и разликите с българската ситуация.
Продължаваме и усилията да архивираме театъра на ХХ век. Руският актьор и режисьор Сергей Юрски, с когото също се разделихме през 2019 г., говори за вдъхновението си от актьорската техника, завещана от Михаил Чехов. А към миналото на българския театър и по-конкретно към силните години на Пазарджишкия театър от началото на 70-те ни връща интервюто с актьора Стефан Германов.
В рубриката „Текст за театър“ публикуваме пиесата „Лодкарят“ на английския драматург и киносценарист Джез Бътъруърт. Този сезон „Лодкарят“ се играе в Театър НАТФИЗ – един спектакъл на последния клас на Стефан Данаилов.
Желаем ви приятно четене!
Ина Божидарова
Николай Йорданов
