Статии

Пепеляшки ООД от Гергана Димитрова и Здрава Каменова, съaвтор и проучване Анете Даубнер, режисьор Гергана Димитрова, драматургия Гергана Димитрова и Бернхард М. Ойстершулте,  сценография Бернхард М. Ойстершулте, музика Алексей Николов, видео-субтитри Петко Танчев, асистент-сценограф Златна Михайлова, асистент-режисьор Михаил Жекунов, участват Петър Мелтев, Нейтън Купър, Джероламо Фанчелу; Продуценти:  Организация за съвременно алтернативно изкуство и култура „36 маймуни” и ТАРТ продъкшън Щутгарт, Проектът е финансиран от Столична програма „Култура“ на Столична община за 2014 г., Национален фонд «Култура», LaFT Baden Wurttenberg e.V. и се осъществява в партньорство с Театрална работилница „Сфумато“ и Дом на културата „Средец“; сезон 2014/2015

Новият съвместен театрален проект на Гергана Димитрова и Здрава Каменова –  „Пепеляшки ООД” успява да огледа и изговори някои от тревогите и травмите на съвременния човек. Стига дори и по-далеч, като предполага помиряване на инстинктивната ни природа с актуалните проекции за женско и мъжко, през познатите инструменти на отчуждението и иронията.

Фокусирането върху композицията на „Пепеляшки ООД” отвежда до темата за живеенето на човека в пола му, в актуалната версия за пола, в историческата му предпоставеност. Прочитът на пиесата и самото представление в този смисъл отвеждат към контекста на различните представи и изследвания за рода и пола.

Другата страна на този контекст е свързана с културата на идентификация и принадлежност към женското, представено през възможните му съвременни версии. „Пепеляшки ООД” коментира този особен пласт от образи и практики, в който съществуването е функция на безкрайни стереотипи. Самоидентифицирането на човека през социално приемливото женско и мъжко е труден процес на преминаване през правила и общоприети норми. В отговор на тези процеси на култивиране, обработване, деформация и настройка към общоприетото се пораждат травми, тревоги и загуба на смисъл. Казано просто, за да открие мястото си на жена или мъж в обществото, човекът често затваря човешкото си съдържание в калъпа на социално приемлив тип, с подчертани полови белези.

В този смисъл пиесата „Пепеляшки ООД” е фокусирана преди всичко върху версиите за женския пол и природа. А през иронизирането на тези версии, както и влагането на сериозен психоаналитичен акцент текстът сякаш се опитва да открие изход от кризата на съществуването в тези рамки.

При все това, и без да бъде нарочно феминизиран, „Пепеляшки ООД”  прави деконструкция на много от задължителните културни черти на жените днес, с цел те да бъдат и алегория за състоянието на съвременния човек, оплетен в копнежи, норми и зависимости. Както и опит за помиряване с другостта и Другият като възможен образ на мъжа, но и символ на същностно своето, непознатото в и за самите нас. В началото на ХХ век модерната епоха открива художествен ресурс именно по линия на новите очертания и идентифициране на пол и сексуалност. Дуализмът мъжко – женско успява да завладее голямо културно поле и да утвърди занапред твърди стратегии за разбиране както на себе си, така и другите през него. Важността на идентификацията през пола и секса в разбиранията на хората на модерността е огледана в книгата „История на сексуалността. Волята за знание” на Мишел Фуко: „Всъщност именно чрез секса, въображаема точка, фиксирана от диспозитива на сексуалност, всеки един трябва да мине, за да получи достъп до разбирането на самия себе си.”[1] Същото изследване спомага за разгадаването на още един алегоричен образ на Другия в модерното, българско литературно поле – стихотворението „Теменуги” на П.К. Яворов. В своята студия „Теменуги“ на Яворов и женската самоизпълненост”  Бойко Пенчев изразява тезата си за алегоризирането и присвояването на чуждата сексуалност с цел тя да олицетворява душата: „Така самодостатъчната жена от обект на лечение се превръща в обект на въжделение. Естествено не заради самата себе си, а защото изключително сполучливо въплъщава идеала за цялостен, автентичен Аз. Защото Теменугата, или Царкинята, или Девицата е самата Душа.”[2]

През драматургичната си теза „Пепеляшки ООД” се стреми да откъсне, да освободи човека от това разбиране, наследено от миналото, с надеждата тъкмо това освобождаване да му донесе успокоение.

Насочвайки се към театралното представление „Пепеляшки ООД” трябва да се отбележат неговите връзки с българското театрално поле, както и различията му. От една страна, то е резултат от работа на силен творчески тандем – режисьорът Гергана Димитрова и драматургът Здрава Каменова в конкретния случай, свързани с широк международен екип, а от друга – е добър пример за представление на независима театрална формация върху текстова основа. Затова считам, че и погледът към конкретния театрален опит трябва да започне от текста.

«Имало едно време, едно време, което отдавна го няма и което скоро отново ще настъпи, в един ден след един друг ден, та тогава имало една страна и в тази страна имало една Жена…»

Текстът на пиесата започва в класическото приказно наклонение, преобърнато още в самото си начало. В познатия приказен модел главният герой, обикновено изправен пред изпитания и перипетии в хода на приказката, изхожда от базата на непоколебим вътрешен свят на ценности, вяра и надежди. Изпитанията често оспорват този вътрешен свят, но именно те са и оръжието му за справяне с тях. Необичайният подход с промяната в тона на приказното наклонение в пиесата всъщност изразява едно ново съмнение в устоите на интимния свят на главния герой – Жената. Защо е нужно да се съмняваме в традиционните образи на красивата принцеса, примерната домакиня, независимата и успялата, или силната и устояващата на изпитанията жена,  разбираме през прочита на пиесата и самото представление. Копнежите и очакванията на Жената, откриваме през миксирането на сериозно и иронично четене на различни феминистични теории. Така „Пепеляшки ООД” дискутира и устойчивостта на актуалния образ на жените, на типологиите, задаващи  състоянията и проявленията на женското като културен феномен.

Приказният мотив е в сцепляваща връзка с основния текст – изграден е от монолозите на три женски персонажа, и бива системно прекъсван от историите и срещите на Жената, попаднала в приказната гора. Самата приказка има ролята едновременно на обединяваща нишка и на интермедия в тройната монологична форма. Трите персонажа – Колоездачката, Преводачката и Радиоводещата могат да бъдат разчетени като обобщени образи на женски типологии, но и като реални лични истории, залегнали зад тях. В известен смисъл всяко споделяне на лична история обобщава и типологизира, митологизира частния живот и лекува травматичния опит. Така монолозите на трите жени в „Пепеляшки ООД” имат няколко функции, които режисурата умело е вплела в сценичната версия. Важен елемент от изграждането на текста са дистанцираните истории на трите жени, напълно синхронизирани в стъпките си към промяната. За Колоездачката трансформацията настъпва след напускането на родината си – САЩ, за да преподава английски в България, където среща бабите в малко българско село. За Преводачката това е напускането на изолирания свят на самотна жена и първият опит за истинско влюбване, а за радиоводещата е волята за самостоятелни решения и напускане на семейната зона на комфорт. На финала, след трансформацията и смелостта от напускането на сигурния свят, следва освобождаването и опознаването на вътрешния свят.

Приказните интермедии, от своя страна излъчват авторовия коментар, променят рецепцията, извикват замисляне, отчуждаване или смях, без това да е единствената им задача в пиесата.

Разказът за жената, срещаща едновременно страхове, желания, ограничения и опит, е и коментар върху историята на отношенията и разбиранията, опит за коментар и игра с конвенциите. Драматургичните ходове на „Пепеляшки ООД” са стриктно и качествено проведени през разказите монолози на трите жени – Колоездачката, Водещата, Преводачката. В тях откриваме общ, синхронизиран, повтарящ се мотив за отказ от версията за себе, от стереотипи и стремежи, проведен като преминаване през премеждия. Тези ходове свързват в сходствата и повтарящите се наративи личните истории и приказката за Жената. Колоездачката се отказва от амбицията си да бъде първа, да успява, попадайки случайно в малко българско село. Преводачката живееща в изолирания си самотен свят е изгубила възможност за истинско общуване, за оценка на себе си и другите, самотата е нейният интимен партньор. Случайното попадане в болница, внезапно изчезналата сигурност, я насочват към същината на болката й – липсващата любов. Водещата, приела съдбата си на мълчалив участник в семейна, лична и професионална ситуация, която ненавижда, се разделя мъчително с версията си щастието. През хиперболизирана драматичност и през осъзнаването и приемането на самотата и провала Водещата постига така желаното спокойствие на зрелия, преживял бурите човек.

Гората е пространство за психоаналитичен и джендър подход, за разговор с  философа Ото Вайнингер, с Джудит Бътлър и нейните безпокойства около родовия пол, с еднорог и бухал, с ироничното и сантименталното у всеки човек. В гората Жената научава че „е страдаща от комлекса Пепеляшка: Колет Даулинг и обяснила … че има комплекс „Пепеляшка”, защото се страхува от собствената си независимост.  Подсъзнателния копнеж по това другите да се грижат за Жената се базирал на страха от независимост. Затова Жената се съмнявала в собствените си компетенции и връзките с партньорите й не функционирали, но въпреки това жената не смеела да ги прекрати и да започне на чисто. Жената започнала да рони горчиви сълзи и продължила да търси път в тъмната гора, а психоложката изчезнала яко дим.”

Финалът на приказната история на „Пепеляшки ООД” приключва с внезапното излизане от приказната гора и търсене на мъжа извън нея. Финалът като освобождаваща инстинктите и желанията терапия е сходен и за трите женски персонажа, освободени от зависимостите, от изкривените си желания за вписване и идентификация. В синхрон с тях, напускайки гората Жената напуска и света на дефинициите за нейния образ, като с това тя символно се освобождава от тях, в синхрон с трите персонажа в пиесата.

Сценичното решение на Гергана Димитрова също търси специфичен синхрон и игра с текста и го намира като женските роли се изпълняват от трима мъже – Петър Мелтев, Нейтън Купър (САЩ), Джероламо Фанчелу (Италия/Германия). Двамата чужденци, които съответно изговарят текста на английски и немски, допълнително разширявата езиковия и културен контекст на „Пепеляшки ООД”. Актьорите работят както с текста, така и със самостоятелни движенчески партитури. Те изживяват монологичните истории през гласовете и телата си.

Решението за изпълнението на женските роли от мъже не е нетипично за работата на Гергана Димитрова, която подхожда към текстовете по алтернативен начин. Изходната точка и при тримата е различна, при все че всеки от актьорите има съучастие в разказите на женските персонажи – Нейтън Купър в ролята на Колоездачката изживява открито, непредубедено преживяванията на своя персонаж. Изпълнението му работи в ясна връзка с публиката, с нуждата от нейното съучастие. За разлика от него Джероламо Фанчелу разчита на вътрешното си състояние, отразяващо се върху лицето, мимиките, движенията и паузите. Преводачката е интровертен персонаж, самовглъбяващ се, анализиращ се и този код особено успешно преминава в изпълнението на актьора. От своя страна Петър Мелтев, познаващ добре конткеста на работата на Гергана Димитрова, както и импровизационния театър прилага техниките на самоиронизиране и коментар, дори надсмиване над собствения персонаж.

Така по особен и съзвучен с концепцията на „Пепеляшки ООД” начин, представлението извежда едновременно и мъжкото и женското екстатично състояние, играе с него, опознава го по-добре като го иронизира и опитомява. Изпълненията на тримата актьори са развити като самостоятелни партитури. Буквална връзка помежду им няма, но общ е подходът на режисурата – всеки от тях не просто цитира, а живее през женския си персонаж, опознава го и го разбира

След „Праехидно” (2011г.) както очакванията на публиката, така и ролята на „36 маймуни” (независимата организация за съвременно алтернативно изкуство и култура) имаха нужда от ново полагане в актуалния театрален живот. В този смисъл „Пепеляшки ООД” в зала Underground на ТР „Сфумато” е продължение на търсенията на „36 маймуни”:  представяне на нови текстове за театър, преводни и български в несценични пространства; игра с популярни медийни жанрове; вплитане на наука, документалистика и фикция.

Сценографията е концептуално издържана в ярко цикламен цвят, обгърнал цялата сцена, придаващ й особена връзка с тезисния коментар върху женските стереотипи и конвенции на представяне. Освен присъствието на акторите, три микрофона, грамофон и диско топка, на сцената няма нищо допълнително и излишно. Камерното пространство на салона допълнително извиква асоциация за място за споделяне и игра, специално място в което могат да отпаднат задръжки и норми.

„Пепеляшки ООД” отваря много възможности за оглеждане, мислене, дори надсмиване над нормите и тъгите на женското, огледано в широк контекст. Материалите, изграждащи този контекст са познати – това са  културата на споделянето на лични истории, опита за себеопознание, припознаването на приказни персонажи, успокоението, че в края на всяка приказка ни очаква щастието.

[1] Мишел Фуко, „История на сексуалността“, Т.1, С., 1993.

[2] „Теменуги. Другият роман на Яворов“, изд. „Литературен вестник“, С., 1998