Статии

„Съмнение“ от Джон Патрик Шанли, превод Деница Димитрова

Режисьор Стайко Мурджев, сценография и костюми, дело на творчески екип, музика Петър Дундаков, видеодизайн Никола Налбантов, консултант Юлияна Войкова-Найман, плакат Теодора Симова

Участват Станка Калчева, Калин Врачански, Мариана Бонева, Радена Вълканова

Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград, премиера 4 и 5 юни 2022

Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград закри театралния сезон 2021/2022 г. с премиерата на „Съмнение“. Интерпретацията на режисьора Стайко Мурджев представя вълнуващата история от американския драматург, сценарист и режисьор Джон Патрик Шанли за първи път на българската театрална сцена. Авторът разказва за сянката на едно обвинение, което засяга съдбата на няколко човека. Действието се развива през 1964 г. в римокатолическо основно училище в Бронкс, Ню Йорк, където повод за тревога е необичайната близост между ученик и свещеник. Пиесата е написана през 2004 г. и е носителка на награда „Пулицър“ и награда „Тони“. През 2008 г. текстът е екранизиран. Филмът „Съмнение“, с режисьор и сценарист Джон Патрик Шанли, е с пет номинации за наградите „Оскар“ и три номинации за наградите „БАФТА“.

Текстът е провокативен, а историята, която разказва – много любопитна. Директорът на католическото училище сестра Алойзиус обръща внимание на необичайната близост между отец Флин и ученик в училището на първия учебен ден. Сестрата проявява търпение и запазва за себе си появилото се в мислите ѝ съмнение. През учебната година същият ученик е забелязан да прекарва време насаме с отец Флин в ректората на училището, а връщайки се в час, е усетена миризма на алкохол от дъха му. Тази информация достига до директора на училището посредством сестра Джеймс. Съмнението надделява и този път взема превес. Оттук започва и същността на пиесата. Подозренията на сестра Алойзиус излизат на свобода и по типично заобиколен начин, характерен за едно духовно-възпитателно учреждение и служителите му, с прецизна искреност и внимателен изказ, започват да пълзят в реалността, превръщайки се в обвинения. Пиесата разчертава свят на хипотези, с което повдига темите за личния избор, личното щастие и утехата като индивидуален наркотик. Извежда острите характери на персонажите и създава привидно безобиден конфликт, който се разраства извън мащабите на църковно-образователната институция. В конфликтния казус се въвлича проблемът на църквата като манипулатор-залъгалка, проблемът за доверието като наивно теоретичен дълг към бога, проблемът за различните гледни точки за света, наложени на едно малко дете от възрастните. Конфликтът в пиесата е парадокс на доверието, на което църквата учи, но самата тя не проявява дори към себе си парадокс на смирението, към което църквата насочва, но не проявява към останалите. Оттук се поражда и загадъчният характер и специфичност на текста. Творческият екип на представлението на Благоевградския драматичен театър споделя, че текстът задава множество въпроси, чиито отговори остават неизяснени.

Именно в тази посока работи Стайко Мурджев в режисьорската си интерпретация, представяйки проблема точно такъв какъвто е, лишавайки го от излишно оцветяване. Представлението засяга споменатите теми и въпросителни, но оставя отделния зрител сам да прецени отговорите им. Режисьорът умело мотивира действието така, че то да витае около или непрекъснато да комуникира със съмнението, несигурността и догадката, като по този начин пресъздава у зрителя добре подаденото от текста настроение и енергия на непрестанно очакване на неизвестната истина. В представлението успешно е изграден нарастващият основен конфликт между сестра Алойзиус и отец Флин, който прераства в нещо много по-мащабно, колективно и социално. Достига се до темата за различната сексуална ориентация при децата и приемането им в света на възрастните. Двата парни локомотива, които превръщат заглавието в театрална машина са неповторимият актьорски състав от Станка Калчева (в ролята на сестра Алойзиус), Калин Врачански (в ролята на отец Флин), Радена Вълканова (в ролята на г-жа Милър) и Мариана Бонева (в ролята на сестра Джеймс) и сценографският пъзел.

Представлението започва зад тънките изрисувани стъкла на черния директорски кабинет, които се раздрънчават и той се изпарява пред очите ни. Озоваваме се на площада, огрени от лъча светлина на неделната проповед. Калин Врачански в ролята на отец Флин скромно, но много уверено говори за пороците на съмнението. Още от началото публиката е част от случващото се. Тя е в ролята на пряк колективен наблюдател – съдник. По време на цялото представление позицията на зрителите е на сцената. Те са въвлечени в случващото се, а действието ги притиска да подлагат на съмнение всичко. След мащабното начало отново случването е пренесено зад стъклописите на черния кабинет. Станка Калчева в ролята на сестра Алойзиус изгражда силен образ на непоклатима, консервативна, с много силен характер жена, отстояваща позицията си в доминиращо патриархална църковна институция. Образът ѝ е провокация в идеята да защити консервативната комуникация между църквата и хората, без да позволи модерното и уличното да осквернят духовната власт. Поведението на тялото ѝ, интонацията на говора ѝ, обраните ѝ жестове и точно на място акцентираните резки движения са част от една философска линия, която персонажът ѝ защитава и подкрепя, а именно позицията на църквата над хората, охарактеризирана със строги закони и поведение. От другата страна на тази идея е същността и нагласата на отец Флин, подкрепящ свободната църква и близостта до хората. Партньорството на Калин Врачански и Станка Калчева създава едновременно везна и сблъсък, съществуващи в границите на едно на пръв поглед безпочвено съмнение. Двата ярко противоположни характера, задвижват лавина от проблеми, интерпретирани последователно в перфектно избродиран диалог. Най-голямото предизвикателство за двете роли е изкристализирането на ситуации, но не представени като крайности на междучовешките отношения, а чрез нелогично разбъркани подозрения в спокоен разговор. Всеки следващ засегнат проблем е толкова деликатен към личността, че няма как да бъде високо изкрещян.

Много важна е ролята на г-жа Милър, майката на засегнатия ученик Джонатън Милър, изпълнявана от Радена Вълканова. С появата ѝ изскача отново темата, заложена още от самото начало, фундаментална за проблема на пиесата, но неразвита до момента – мястото на чернокожите в обществото на бялата американска нация. Ролята е изключително малка, но важна. Радена Вълканова с прецизна точност постига студенината на погледа, който едвам успява да удържи горещите сълзи на разбитата, готова на всичко за сина си майка. Г-жа Милър, поставена между чука и наковалнята, между съпруга си и църквата, през сълзи споделя, че може би синът ѝ сам търси утеха в лицето на свещеник Флин и е готова на всичко да защити това негово дело, провокирано от природните му дадености, с което пиесата достига своя обрат. На фона на динамичните ситуации между сестра Алойзиус и отец Флин няма как да не спомена чистата духовна доброта, събрана в персонажа на сестра Джеймс. В изпълнение на Мариана Бонева сестра Джеймс е олицетворение на откровената добронамереност. Тя подкрепя новаторските виждания на отец Флин, но е също дълбоко вярна на своя директор. Специфичното при този персонаж е крехко присъствие, проявено чрез силно емоционално поведение, но абсолютно равно, непроменливо във фабулата на пиесата проявление на характера. Въпреки емоционалните реакции на сестра Джеймс, тя остава същата до края на действието. Мариана Бонева изиграва сестра Джеймс точно такава, каквато тя трябва да бъде – като треперещо перо. Ролята ѝ е на наблюдател с лично мнение за конфликта. Чрез нея публиката получава друга гледна точка, от която се влияе, в резултат на което се задълбочават съмненията у зрителите.

Сценографията работи в посока представлението да запази това усещане на несигурност и подозрение в публиката. По никакъв начин не разсейва и не ангажира, а няколкото промени, които се случват, са решени по почти приказен начин. В горната част на сцената се прибират кабинетът и пълзящите растения, като по този начин с промяната на пространството се трансформира и усещането за мащабност. А докато действието се развива в директорския кабинет, от двете страни в стените подобни на пъзел механизми изваждат и прибират необходимия реквизит. Изключително ефективно и естетически издържано решение. Може би най-силната картина на представлението е първата поява на отец Флин пред публиката. Създава се илюзия за външно пространство, асоциация с площад. Именно в тази картина се поражда усещането за властта и силата, които притежава църквата. Няма как да пропусна да спомена сцената с физическата подготовка на учениците, водена от отец Флин. Калин Врачански си партнира с въображаем клас, опитвайки се да провокира малчуганите да стрелят успешно в коша. Отново има тази илюзия за мащаб, в чието дъно виси баскетболен ринг. Идеята на сцената олицетворява свободния дух на отец Флин и новаторското му модерно мислене за мястото на църквата в близост до хората. Леко провокативно и недокрай исторически издържано намирам в този момент облеклото на отеца, тъй като действието се развива малко след средата на миналия век. Може да бъде прието с цел да подсили остротата в новаторските виждания на отеца спрямо тези на сестра Алойзиус, но остава твърде ярък нюанс.

Финалът на представлението остава отворен, подобно на финала във филма. По този начин не се дава категоричен отговор за деянията на отец Флин и правотата на сестра Алойзиус. Съмнението продължава да виси в зрителя, оставен сам да прецени истинността за края на тази ситуация. Пиесата подклажда тази жар от самото начало и я оставя да тлее много след края на представлението, доказвайки, че дори в очевидното не можем да бъдем сигурни. Представлението носи в себе си познатата добре от филмовата индустрия характерност на трилър – не позволява на зрителите да отклонят вниманието си, като непрестанно ги държи в очакване. Всяко следващо действие носи нова информация за случая, но тя не помага за неговото разплитане, а напротив – още повече подклажда жарта на съмнението.

Представлението „Съмнение“ на режисьора Стайко Мурджев е една от премиерите явление за сезона. Дълбок психологически театър с отношение към изграждането на блестящо мотивирани персонажи, така че да се изведат техните противоположни характери в сблъсъка на съмнението.