Статии

Ангелина Георгиева[1]

Отварянето на Регионалния център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ в София през ноември 2021 г. безспорно е знаково събитие. Центърът отговори на дългогодишната потребност от разпознаваемо културно пространство в столицата от модерен вид, което да предоставя условия за създаване и представяне на независими творчески проекти, насочени към развитието на съвременни форми в изкуствата. В това отношение той поема щафетата от печално закритите Център за култура и дебат „Червената къща“ (2004–2019), Театър Азарян и ДНК-пространство за съвременен танц и пърформанс в НДК (2015–2022), които зададоха донякъде основите за неговия модел. „Топлоцентрала“ функционира повече от година и вече внесе осезаема промяна в столичния културен живот и в частност в независимия сектор по отношение на неговото обществено утвърждаване, качество на представяне и обмен с международната сцена. Въпреки че понастоящем Центърът е все още в процес на откриване, оборудване и обзавеждане (реално официалното му откриване се планира за по-нататъшен момент), досегашната му дейност недвусмислено проявява неговите цели и позволява да коментираме очертаващия му се профил, някои постигнати вече ефекти и случили се важни събития в контекста на театъра и танца.

Историята

Регионалният център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ е на първо място успешен резултат от няколкогодишен културен активизъм от страна на независимия сектор. Неговата история е подробно изложена на интернет страницата на Центъра (toplocentrala.bg) и затова ще откроя само онези моменти в нея, които ми се струват именно „знакови“. Работата по основаването му тръгва като grass–root инициатива, т.е. „от долу“, от самата среда на свободно практикуващите в сферата на съвременните изкуства артисти и културни оператори (първоначално най-активни са от театъра и танца, подкрепени впоследствие от средите на визуалните изкуства и музиката) и добива разпознаваемост и мощ, както често става в български контекст, с голямата подкрепа от международни експерти и от чуждестранни културни центрове в София.

„Пространство за промяна“ беше озаглавена пленарната среща на най-голямата мрежа за изпълнителски изкуства IETM, която се проведе в София през 2014 г., организирана от централата на IETM в Брюксел, а от българска страна – от Асоциация за свободен театър, фондация „Бюро култура“ и фондация „Арт офис“. Сред водещите тематични акценти в нея бяха продуциращите центрове като гръбнак на независимата сцена и застъпничеството за създаването на такава институция в София. В културно-политическо отношение моментът беше подходящ. Независимата сцена демонстрираше добро развитие, разработваха се различни финансиращи инструменти за нейната подкрепа, разгръщането на културната инфраструктура и изграждането на поне един независим арт център, който да подпомага развитието на съвременните изкуства, артистите и публиките, беше вписано в наскоро приетата Стратегия за развитие на културата в София 2013–2023, София подготвяше кандидатурата си за Европейска столица на културата и имаше нужда от подобен имиджов проект. Тогава 65 чуждестранни гости и членове на IETM бяха поканени да разгледат три подбрани от организаторите потенциални за целта локации в града. Западналата сграда на бившата топлоцентрала на НДК, построена през 1981 г. и собственост на Столична община, стана фаворит сред международните и българските професионалисти от изпълнителските изкуства. Сред аргументите беше утвърдената европейска практика на превръщане на бивше индустриално място в културен център. Без институционална подкрепа обаче той не би имал бъдеще. Кметът на София Йорданка Фандъкова застана зад инициативата. От този момент нататък едно широко обединение от артисти и културни мениджъри от независимата сцена, с основен координатор режисьорът Веселин Димов, в сътрудничество със Столична община и в непрекъснат обмен с международни експерти проведоха последователна работа по нейното реализиране, която премина през няколко етапа – поредица от публични обсъждания, избиране на управленски модел на центъра, провеждане на архитектурен конкурс и реалната реконструкция на сградата. Целият процес продължи общо седем години. За да бъде на издръжка към Столична община, първоначално центърът доби статут на общински културен институт. След преговори с Министерството на културата той стана регионален център, което позволява да получава ежегодна целева подкрепа и от държавния бюджет. Така все още някак полуофициално, но с изключителен ентусиазъм и амбиция, Регионалният център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ започна своята дейност през ноември 2021 г.

Етос на демократизиране и новаторство

По отношение на изпълнителските изкуства в Европа са утвърдени два основни модела на културно производство, зависещи от публично финансиране – репертоарният театър, от една страна, и некомерсиалните независими трупи и организации, от друга, през които се насърчава личната инициатива и артистичното себеизразяване на отделни индивидуалности или групи. Продуциращите и програмиращите центрове, които се развиват постепенно в големите европейски градове най-вече от 1970-те насам, стават от водещо значение за придаване на устойчивост на независимата сцена. Те предоставят възможност за осъществяване и разпространение на проектите на свободно практикуващите артисти, като ги копродуцират или им предоставят условия за репетиции, техническа подкрепа и представяне, ангажират се в по-дългосрочни отношения с резиденти артисти, осигуряват пространство за подготвителни и изследователски фази на сценични проекти и пр. Продуциращите центрове винаги са били в търсене на творческото новаторство, насочени са към експеримента, към новите форми и практики. Тяхната живителна сила са тесните връзки с местната сцена – артисти и публики, и обменът с международни компании, творци, ментори и експерти.

В тази посока са и заявените намерения на екипа на „Топлоцентрала“, начело в момента с изпълняващия длъжността артистичен директор на центъра (напълно закономерно това е Веселин Димов, водеща фигура в реализацията на проекта). Как Центърът започна да присъства в столичния културен живот? На този въпрос може да се отговори на няколко нива. Първото може да се нарече „идеологическо“. Тук се усеща атмосфера, пропита с друг вид ценности и различно общуване със зрителите. Може да се каже, че с досегашната си дейност „Топлоцентрала“ се откроява с етоса си, подкрепящ новаторството, многообразието на творческа изразност и отворения диалог с публиката, редовно въвличана в разговори с артистите след представления, в дискусии и лекционни формати. Второто ниво засяга програматорската политика и как Центърът изпълнява мисията си да създава условия за развитие на независимите артисти и организации.

РЦСИ „Топлоцентрала“ има интердисциплинарен профил, събирайки под един покрив съвременен театър, танц и пърформанс, визуални изкуства и музика. Той обживява девет различни пространства, сред които малка и голяма мултифункционални зала със съвременно оборудване, които се използват за представления, концерти, уъркшопове и срещи, репетиционно студио, изложбена зала, бар-сцена и малък амфитеатър на открито. Разполага с база за настаняване на резидентни артисти, а в края на 2022 г. към него се откри и планетариумът „Андромеда“.

По отношение на театъра и танца „Топлоцентрала“ продължава практики и стратегии, които се въведоха от няколко международни фестивала и предходни пространства за независимо изкуство и култура в София, като вече има възможност да ги осъществява регулярно и в друг мащаб. Като например поддържането на международен афиш, който ни прави свързани със случващото се извън собствените граници. В разговор с публиката след гостуващ чужд спектакъл Веселин Димов сподели, че изборът му на артисти и заглавия, които кани, се води от желанието му „Топлоцентрала“ да показва сценични форми, които не могат да се видят на друго място в България. Така „предварителното“ откриване на Центъра беше със спектакъла „Алея на космонавтите“ на световноизвестната немска хореографка Саша Валц, гостуваща за първи път в страната. Създаден през 1996 г., спектакълът вече е от историческо значение за немския танцов театър. С него се откри „парадът“ на представяне и на други значими фигури за европейския театър и танц от края на ХХ и началото на XXI век като белгийския мултидисциплинарен артист Ян Фабър, британската компания „Форсд Ентъртейнмънт“, италианския режисьор Ромео Кастелучи и др. Политика на Центъра е да осигурява и контекст за обмен на практики между гостуващите чуждестранни творци, резидентни артисти и местната сцена под формата на уъркшопове и създаване на нови продукции с български артисти. Това несъмнено отваря българската театрална и танцова култура към нови естетики и бъдещи творчески търсения на включените участници.

Така в първите месеци след откриването си, през декември 2021 г. „Топлоцентрала“ беше домакин на последния проект по програмата „Мигриращото тяло“ на ДНК-пространство за съвременен танц и пърформанс – българска версия на спектакъла „Гала“ по концепция на френския хореограф Жером Бел с асистенти на местна почва Галя Борисова и Росен Михайлов. За „Гала“ Бел създава една рамка, в която всъщност се стреми максимално да разшири обхвата на представящите се на сцената тела и видове танц, като включва двайсет участници – професионалисти и аматьори на различни възрасти, с различни физически способности и опит, обединени от споделяне на удоволствието от танцуването. Те трябва да се впишат в предварително зададени инструкции – като например да изпълнят посвоему валсови стъпки, балетни пируети, лунната походка на Майкъл Джексън или измислено от тях съчетание, което другите трябва да следват. Спектакълът се превърна в една галавечер, която празнуваше усещането за свобода в танца и силата му да създава общност. Партньорски и мимолетен, представен само в две вечери, проектът „Гала“ много добре се „вгради“ в артистичната програма на Центъра в началната му фаза, като го заяви като място, което е отворено да изпитва границите на изкуството, да търси отговори на въпроса какво още то може да бъде и да създава различни общности около себе си. Нещо подобно се случи и вече с първата собствена танцова продукция на „Топлоцентрала“ – „In C“, която отново е българска версия на успешен танцов проект, този път на немската танцова компания „Саша Валц и гости“. Нейната премиера се състоя през месец май 2022 г. и заглавието стана част от афиша на Центъра. В нея участват 12 български танцьори, които заучават движенческия материал и хореографските принципи на спектакъла под ръководството на Орландо Родригез и Катерина Катарци от базираната в Берлин компания на Саша Валц. Проектът успя да събере едни от най-изявените независими танцови изпълнители, които за първи път работеха заедно, и създадоха помежду си обмен, който продължи в последващи техни проекти. „In C“ предлага съвсем различен подход към отношението между танца, музиката и пространството. Неговата цел е да преведе в контекста на хореографията експеримента, който американският композитор Тери Райли провежда в музиката с едноименната композиция от 1964 г., емблематична за минимализма. Тя се състои от 53 музикални фрази, които могат да бъдат изпълнени неопределен брой пъти от произволен брой инструменти. По същия начин танцовият спектакъл е съставен от 53 движенчески фигури, които могат да се изпълняват неопределен брой пъти, но при следване на предварително зададени правила – да се спазва техният хронологичен ред и помежду си изпълнителите да не изостават с повече от 4–5 фрази от партитурата. Всеки танцьор сам избира колко пъти да повтори дадена фигура, колко време ще остане в нея, докато премине към следващата. В този процес изпълнителите сами оформят пространството на движението си. В резултат „In C“ се получи много елегантен спектакъл – упражнение по заедност на отделни индивидуалности в една структурирана импровизация, в която зрителят наблюдава свободна игра на комбинаторика на тела и движения, на внезапно създаващи се, разпадащи се и тръгващи по нови пътища отношения между изпълнителите. Музиката на Тери Райли с почти психеделичното съчетание на интензивен ритъм и атмосферни звуци – всички в тоналността „до“[2] (оттук и заглавието „In C“), плавно променящата се светлина, обливаща сцената в различни цветове, заедно с лекотата и спонтанността, които произлизат от изпълнението на танцьорите, създават почти еуфорично усещане. Проектът постави и много въпроси пред начина на съществуване на независимия танцов артист у нас. Той е създаден за компания в Германия, която разполага със собствено пространство, изграден репертоар и възможност за ежедневен тренинг на танцьорите. В България липсва подобен вид независима танцова компания. „In C“ събра изпълнители с различна физическа подготовка и школа, всеки сам отговорен за поддържането на собствената си форма, и тази разнородност на танцьорите изпъква в представлението, но нека да кажем, че му придава своеобразен местен колорит и подкрепя концепцията му да се изтъква уникалността на всеки от участниците. Рядко независимата сцена произвежда групови спектакли за голям салон и „In C“ постига това. Както и друг спектакъл, част от танцовия афиш на „Топлоцентрала“ и негова копродукция – „FREEFALL“ („Свободно падане“), с шестима изпълнители и хореограф Марион Дърова, която вече се утвърждава като артист със собствени позиции и оригинален глас. Тук тя продължава вече на следващо ниво (след „WO MAN“) да изпробва дестабилизирането на фиксирани идентичности на тялото и да оголва желанието като движеща сила. Сред интересните театрални копродукции на „Топлоцентрала“ е представлението „Електра: тук и сега“ с режисьор Василена Радева. То си поставя амбициозната задача да положи театралната работа върху проучването на древногръцката митология и античния театър, техните модерни литературни интерпретации и съвременното им значение. Подготовката преминава през едногодишен лабораторен процес, включващ творческо ателие и теоретичен семинар. На базата на античния мит за Електра, преработен в пиесата на Маргьорит Юрсенар „Електра или свалянето на маските“, и лични истории на изпълнителите представлението се занимава със семейната травма, формираща индивидуалната психика.

Афишът на Центъра постепенно се насочва и към детската аудитория, като програмира спектакли в полето на съвременния куклен театър.

Но как всъщност се изготвя програмата на „Топлоцентрала“ и как Центърът отстоява основната мисия, с която се създаде – да подпомага работата на свободните творци и достигането ѝ до публиката? В това отношение изглежда работещият модел още се напипва. Засега Центърът се стреми да балансира между пазарния и субсидирания принцип, като могат да се набележат няколко стратегии в съставянето на българската програма. Два пъти в годината „Топлоцентрала“ обявява отворена покана за представяне на готови продукции, създадени с вече получено финансиране, и за копродуциране на спектакли, за които предоставя определен бюджет и пространство за репетиции за определен период от време. Проектопредложенията в областта на изпълнителските изкуства и музиката се избират от програматорския екип на Центъра заедно с допълнителни експерти, които за 2022 г. са композиторът Александър Евтимов – Шаманчето, театралният режисьор Гергана Димитрова и продуцентът и актьор Стефан А. Щерев, и тримата членове на Асоциация „Топлоцентрала“. Отделно Центърът функционира и като приемаща сцена-партньор в представянето на външни продукции, с които, подобно на избраните за регулярния му афиш готови спектакли, дели приходи от билети. „Топлоцентрала“ отговаря на потребностите за съвременно пространство – партньор и сцена за представяне на гостуващи спектакли в рамките на фестивали като международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“, инициативата „Нощ на театрите“ и др.

Перспективи

За първата година от неговото съществуване в Регионалния център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ са осъществени над 400 събития от сферата на танца, театъра, визуалните изкуства и музиката; той беше домакин на редица фестивали, уъркшопове, лекции, прожекции на филми, срещи и партита. Поради действително огромната нужда от съвременни, добре оборудвани мултифункционални пространства за провеждане на проектите на множеството независими организации от различни сфери на изкуствата и културата, както и поради необходимостта да генерира собствени приходи за своите дейности в допълнение на получаваните от Столична община и от Министерството на културата бюджети, Центърът е изправен пред предизвикателството да не се превърне в „машина за събития“ и последователно да осъществява своята мисия в подкрепа на съвременни артистични практики. Важна функция в изграждането и поддържането на неговия профил има рекламната и комуникационната му стратегия. Тя е изправена пред задачата да представя по достъпен начин идеи и артистични форми, които до голяма степен са нови за широката публика. В това отношение все още се търси правилният подход. Въпреки че Центърът работи на пълни обороти, той все още се води за „полуоткрит“ и рекламно-комуникационната му дейност очевидно действа в ограничен режим, фокусиран основно върху популяризиране на събитията му през социалните мрежи. Стъпка в интересна посока е, че той стартира собствена подкаст поредица „Термодинамика“ в платформата Spotify, която представя артисти от включени в програмата спектакли.

Ключов за бъдещето на РЦСИ „Топлоцентрала“ е предстоящият през 2023 г. конкурс, на който следва да се избере неговият вече редовен директор с мандат от 4 години. Затова как ще се поддържа в бъдеще заявеният му профил е отворен въпрос. Засега за тази година са анонсирани няколко проекта, договорени от настоящото ръководство, които будят интерес. В тях се продължава представянето на нови работи на значими за съвременната сценична естетика творци като Ян Фабър и Ромео Кастелучи, като важен акцент са творческите ателиета, които те, както и британската компания за колаборативен театър „Форсд Ентъртейнмънт“ ще проведат с български артисти. Това е важна възможност за тяхното запознаване с различни методологии за създаване на театър. Сериозната целогодишна международна програма на центъра неизменно ще подтикне столичните международни фестивали в театъра и танца да преосмислят своите програматорски стратегии, като тепърва биха могли да се проследят нейните ефекти.

Основаването на Регионалния център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ несъмнено е постижение на софийската независима артистична сцена и на културната политика на Столична община. Но е важно да се изтъкне и позицията, развита много точно от театралния режисьор Младен Алексиев[3], съосновател на Асоциацията за свободен театър, че въпросът за пространствата за независимо изкуство и култура не бива да се смята за приключил със създаването на един техен „Център“ или „Дом“. Към него следва да се подхожда системно в контекста на една цялостна стратегия, която позволява изграждането на устойчива екосистема от пространства за различни формати на независими продукции, насочени към разнородни общности не само в столицата, но и в цялата страна, която функционира успоредно и в партньорство с мрежата от държавни и общински културни, а и образователни институти. А в тази посока предстои още много работа.

[1] Д-р Ангелина Георгиева завършва театрознание в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, където понастоящем е главен асистент. Специализира в Свободния университет в Берлин. Автор е на множество критически статии, съорганизатор и сътрудник е на редица инициативи в полето на съвременните изпълнителски изкуства.

[2] Музикалната нота „до“ се означава с латинското С.

[3] Младен Алексиев участва в дискусията „Независимата сцена и нейните пространства: форми на съществуване“, която се проведе през юни 2022 г. в РЦСИ „Топлоцентрала“, и впоследствие разви своето изказване в публикация за в-к „Литературен вестник“, 2022/ бр.26, която излиза и на сайта dramaturgynew.eu.