Статии

Отмина дванайсетото издание на Панаира на куклите, който се провежда на всеки две години със съдействието на Столична община, Столичния куклен театър,  Министерството на културата и редица други институции.

Отново се открои демократичният характер на фестивала, достъпността и отвореността му към широки зрителски кръгове, защото, както отбелязва артистичният му директор Кирякос Аргиропулос: „Фестивалът е право на всички“. Факт, който се предполага от самите корени на това изкуство, произлязло от площадния и панаирния театър. И действително, дефиниран като „пространство за съпреживяване между артисти и публика“, Панаирът на куклите завладя театрални зали и ателиета, улици, площади, паркове и дори метростанции на София, както и онлайн платформа.

Фестивалът се откри с премиерната постановка на Столичния куклен театър „Приключенията на доктор Дулитъл“, адаптация и режисура на Катя Петрова. Спектакъл с ярък визуален език (сценография и костюми на Юлиян Табаков), пропит с много човечност и хуманни послания, той демонстрира различни техники на водене на куклите и най-вече се изгражда в ритъма на стих и музика с много хумор и детско чистосърдечие.

Друго открояващо се представление на Столичния куклен театър съвместно с Puppet’s Lab е авторският моноспектакъл на Полина Христова  „Полетът на къртицата“. Ориентиран към аудитория за възрастни и наситен със силен емоционално-философски заряд, този спектакъл се разгръща в една все по-мрачна, но и все по-катарзисна мощна линия до кулминация, където съществото с цената на финално жестоко усилие успява да се отърси от страховете си и да полети с душата си – може би насън, може би отвъд. Режисьорката Веселка Кунчева и главната изпълнителка Полина Христова, която е и автор на текста, изграждат клаустрофобичната атмосфера на многобройните и всепоглъщащи страхове, които ограбват съществото и съществуването ни. Страховете, които ни правят затворници на самите себе си, които ни обричат на самота и изпадане. Страхове, с които обрастваме и от които е трудно да се освободим, защото се превръщат в наша същност. Тук много умело Куклата-Страх става продължение от тялото на актьора и накрая дори „органична“ част, „изяждаща“ това тяло.

С присъщата сърдечност и хуманизъм на Валери Петров е постановката „Меко казано“ на Държавен куклен театър – Стара Загора. Забавно, артистично, много цветно представление под режисурата на Цвети Пеняшки, което разказва увлекателно историята на едно момченце, объркало пътя между желанието да притежава и обичта към близкия човек.

Студентите от трети курс актьорство за куклен театър от НАТФИЗ участваха със спектакъла „Любовта на дон Перлимплин“ по Федерико Гарсия Лорка – адаптация и постановка на проф. Боньо Лунгов. Темата е за Любовта и Саможертвата – в тяхно име са разкрити в стремителна и пъстра динамика три различни гледни точки и стилистики.

Открои се силното и многообразно присъствие на испанското куклено изкуство като цяло. Испанската (каталонска) трупа Zero en Conducta представи един синтетичен театър, съчетаващ куклено изкуство, модерен танц, пантомима в много динамично, изпълнено с виртуозност представление – „Механика на душата“. Дилемата за куклата и кукловода, за това доколко самостоятелни са волята и емоциите ни, дори самото ни дишане-съществуване се движи в едно непрекъснато напрегнато разиграване между комично и драматично (етюдът с дезинтегриращите се от тялото ръце например беше изключително ярък).  Спектакълът  пулсира по оста на усилието: дишане-душа/дъх-дух и още веднъж демонстрира богатия изразен и сугестивен език на кукленото изкуство.

Фестивалът беше закрит с хартиен театър, отново от испански артист – Хави Санчес, който демонстрира необичайна техника – водене на хартиени кукли с вентилатор. Ентусиазираща е детинската изобретателност и простота на героя – объркан, самотен клоун, който със семпла фигурка, изрязана от хартия, успява да създаде свой свят на забава и поезия, облъхнати с порива за човечност и мечтателност. Спектакълът разбужда въображението и наивната спонтанност, заразява със своя специфична лирична атмосфера, набира изразителна емоционална енергия само за няколко мига с виртуозното водене на хартиените човечета.

„Макбет без думи“ на канадската трупа La Fille du Laitier представя по-скоро историята, отколкото трагедията на Шекспировия „Макбет“. История, разказана почти фарсово със средствата на комикса, с нарочно опростени аксесоари, банализирани от масупотребата. Модерен спектакъл, силно повлиян от съвременната медийна визия. Макбет е превърнат в марионетка на съдбата, чието енигматично присъствие е едва доловим звук от невидима камбанка, която звучи извън нас, а може би и в нас самите. Трагедията се деконструира в галопиращ екшън, където са важни ярките физически действия и непосредствените резултати от тях, а смисълът се разпада. Предметите се превръщат в образи, а персонажите – в клоуни на собствената си същност. Един „Макбет без думи“, но с щедро лееща се бутафорна кръв и мазало от счупени яйца по сцената – все иронични препратки към визията на съвременните филмови саги.

Програмата онлайн впечатли с три изключително оригинални спектакъла – „Ами, танцувай сега“ на Theatre Meschugge, Франция, „Аз – Бенджамин Бътън“ на Латвийския куклен театър и „Робот“ на Unia Teatr Niemozliwy от Полша – всеки със запомняща се своя индивидуална визия и стилистика, но обединени в напрегнатото емоционално-философско търсене на мястото на човека и човешкото в обществото, в историята и във вселената – и то през призмата на кукленото начало.

Два микроспектакъла на Театър „Мир“, Чехия и на Фигурен театър, Германия демонстрираха напълно различна техника и тематика, но и двата впечатлиха с филигранна прецизност, бидейки концептуално композирани като музикално-визуални партитури.

Полският професор Марек Вашкел изнесе задълбочена лекция в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ върху периодизацията в историята на кукленото изкуство с акцент върху иновативното и модерното в съвременното му развитие.

Десетдневното пъстро шествие на Панаира на куклите 2022 показа разнообразни представления, които чрез богатата синтетична изразност на кукленото изкуство, чрез игровото трансформиране на предметите, на човешкото тяло и дори на света намериха своя обединителна точка в копнежа за повече хуманност и красота.