Брой 24/2021

Уважаеми читатели,

В този брой на списанието сме подвластни на едно изключително обстоятелство – глобалната здравна криза, която обхвана света през 2020 г. и която продължава и днес. Когато преди повече от една година обсъждахме фокусната тема на „Homo Ludens”, търсехме измерения на въпроса за мястото на театъра в съвременното общество и още по-точно – променящите се гледни точки към театъра и свързаните с него очаквания и преживявания. В течението на живота драматургията на битието често е предлагала ходове, които преобръщат всичко и всички. Така се случи и с пандемията от Covid 19, която със скоростта на свръхускорението на съвременния свят подчини хората от всички точки на земното кълбо на една основна задача – да се намери изход от пълзящата зараза. Сред множеството последици от тази ситуация театърът се оказа в тотално нова позиция – продължителна забрана за дейност поради увеличената опасност, провокирана от събирането на хора в затворени пространства. Така въпросът за това къде стои театърът в съвременния живот придоби изненадващи посоки за размисъл. Фокусът на броя и дискусиите в рубриката Клуб „Хомо Луденс“ са посветени на тази извънредна ситуация.

Сред акцентите в броя са анализите на български и чужди изследователи и практици, свързани с изненадващите аспекти на проявите на театъра днес. Предлагаме ви коментари за бума на онлайн излъчванията на театрални представления. Повечето от рецензиите в „По театралните сцени“ анализират едни от най-интересните спектакли, които бяха достъпни в интернет във времето, когато театрите по света бяха затворени.

Личностите от българския театър, до които ще ви приближим чрез интервюта, са актьорите Марин Янев, Владимир Пенев, Мариана Крумова, Иван Юруков, режисьорът Стилиян Петров и композиторът Михаил Шишков-син. Всеки от тях ни разкрива част от своята творческа лаборатория и от житейските и естетическите си възгледи.

В постоянните рубрики „История” и „Теория” публикуваме два изследователски погледа към спецификите на българския модернизъм – в драматичния и в танцовия театър. Проблемите на постдраматичния театър са анализирани от американския теоретик Марвин Карлсън с акцент върху многообразието на сценичните практики в исторически и в съвременен план. Спецификата на драмата и измеренията на сетивността е друг теоретичен проблем, който предлагаме на вниманието ви.

Юбилейните събития, които отбелязваме, са 100 години от създаването на Драматичен театър в град Варна и на Съюза на артистите в България. Юбилеен е и поводът да бъде представено творчеството на кукления режисьор Славчо Маленов. В рубриката „Архив български театър“ продължаваме с преосмислянето на основни фигури за драмата и сцената – писателя Петко Тодоров и актьора Наум Шопов.

А в другата ни постоянната рубрика „Архив театър на ХХ век“ продължаваме да представяме различни сценични подходи, като публикуваме лекция на Анатолий Василиев. В „Представяме ви“ предлагаме портрет на Ариан Мнушкин, в чийто подход към сцената откриваме някои общи характеристики с този на Василиев.

През изминалата година ни напуснаха много наши колеги. In memoriam отдава почит на актьора Вълчо Камарашев, на сценографа Тодор Игнатов и на режисьора и педагог Снежина Танковска.

Сценичните версии на съвременни романи е тенденция, върху която искаме също да акцентираме. След „Чамкория“ на Милен Русков, чиято сценична адаптация от Я. Гърдев и З. Бахаров публикувахме в брой 22 на нашето списание, сага ви предлагаме такава на романа на Теодора Димова „Поразените” от режисьора на едноименната постановка във Варненския драматичен театър Стоян Радев.

През изминалата година художникът на нашето списание Венелин Шурелов  създаде инсталацията „Един човек“ – уникален проект на границите между визуалните изкуства и интерактивните театрални събития в градска среда. Авторовата саморефлексия върху нея е друг специален фокус на броя, като образи на инсталацията оживяват и върху кориците на списанието ни.

Желаем ви приятно четене!

Венета Дойчева
Николай Йорданов